Експертът д-р Пламен Димитров: Защо Русия блокира износа на казахстански нефт?
Формалната причина за прекъсването на тръбопровода е решение на областен съд в Новоросийск, който глоби КТК поради нередности в документите, обвързвана с проекта за деяние при положение на спешно разливане на петрол. След инспекция на 6 юни т.г. на КТК е обещано наставление да в профил нередностите до 30 ноември 2022 година Въпреки това има и искане от Ространснадзор за административно наказване и съдът е решил да го наложи под формата на прекъсване на нефтопровода за 30 дни.
Тръбопроводът на КТК придвижва петрол от трите най-големи казахстански залежи Тенгиз, Кашаган и Карачаганак, а също от съветски петролни полета в каспийския район, разработвани основно от „ Лукойл “. За 2021 година по тръбата са минали 53 млн. т казахстански петрол (87%) и 7,7 млн. т съветски (13%), от тази пролет има леко нарастване на каузи на съветския нефт в оборудването. По Тенгиз-Новоросийск минават 81% от целия нефтен експорт на Казахстан, а бюджетът на страната е доста мощно подвластен от петролния износ. Износът на казахстански петрол за 2021 година е на стойност 31 милиарда $, което значи, че към 25 милиарда $ от тези доходи се дължат на маршрута Тенгиз-Новоросийск.
Възниква въпросът за какво Русия поставя кол в колелата на казахстанската стопанска система – въпреки всичко Казахстан е член на доминираните от Москва Евразийски стопански съюз и Организация на Договора за групова сигурност. На процедура Казахстан е най-близкият съдружник на Русия, в случай че не броим Беларус, която е по-скоро спътник, в сравнение с съдружник на Кремъл. Едната причина е, че стреснати от санкционната бухалка на Запада, казахстанските управляващи се стремят внимателно да се дистанцират от Москва най-малко в областта на стопанската система. Тези дни финансовото министерство в Нур-Султан разгласява за публично разискване плана на заповед за налагане на ограничаване за експорт на попадащи под западните наказания артикули от Казахстан за Русия. На процедура въпросът се свежда до това дали Москва ще успее да вкарва неразрешените артикули през казахстанска територия, възползвайки се от това, че най-малко на доктрина Евразийският стопански съюз съставлява зона за свободна търговия и не би трябвало да има вътрешни бариери за придвижването на стоките. В този подтекст петролният експорт по тръбата Тенгиз-Новоросийск се употребява като лост за напън върху Казахстан.
Огромната централноазиатска страна (с територия 26 пъти по-голяма от тази на България) без изход на море няма съвсем никакви варианти, с цел да размени бързо експортния маршрут Тенгиз-Новоросийск. Втори по значимост за Казахстан е тръбопроводът Атырау-Самара, през 2021 година по него са минали 18% от казахстанския нефтен експорт. Той обаче също зависи напълно от Русия, тъй като от Самара казахстанския петрол влиза в преносната система на държавната компания „ Роснефт “, смесва се с съветския и се продава през съветските износни терминали под марката „ Уралс “. Казахстан има нефтопроводна връзка и с Китай, само че тя е съвсем напълно блокирана за преноса на съветски петрол към най-големия пазар в света – китайския. Единственият евентуален маршрут за експорт на казахстански петрол отвън контрола на Русия е с танкери през Каспийско море до Азербайджан и от там – по магистралния водопровод Баку-Тбилиси-Джейхан, който така и така в този момент работи единствено с половината от своя потенциал. Комбинацията танкер-тръбопровод обаче оскъпява преноса, а и в Каспийско море няма задоволително танкери за превоз на огромни количества петрол.
Другата цел на Москва е посредством блокирането на тръбопровода Тенгиз-Новоросийск да подгрее още повече напрежението на международния петролен пазар, да тласне цените нагоре и да покаже на европейците, че те ще бъдат в огромна неволя, когато в края на годината спрат вноса на съветски петрол. Трябва да се има поради, че голямата част от казахстанския нефт, приближаващ по тръбата на КТК, отива точно в страните от Европейски Съюз, най-вече в Италия, Нидерландия и Франция. Впрочем, през 2020 година 518 хиляди тона казахстански петрол е внесла и България (разбирай – „ Лукойл Нефтохим “).
И по този начин, новият внезапен ход на Русия на полето на енергийната геополитика демонстрира, че Кремъл се готви за дълга и безкомпромисна борба в режим на наказания. Москва клати пламенно така и така нестабилната лодка на световния нефтено-газов баланс, даже и с риск тя самата да падне отвън борда. Блокирането на нефтопровода Тенгиз-Новоросийск се вписва в руслото на политиката на прекъсване на газовите доставки и изнудване на европейските клиенти на „ Газпром “. И тази политика на Москва не се въздейства от никакви сантименти, нейна жертва могат да паднат даже и най-близките съветски съдружници.
Д-р Пламен Димитров, БГНЕС
Тръбопроводът на КТК придвижва петрол от трите най-големи казахстански залежи Тенгиз, Кашаган и Карачаганак, а също от съветски петролни полета в каспийския район, разработвани основно от „ Лукойл “. За 2021 година по тръбата са минали 53 млн. т казахстански петрол (87%) и 7,7 млн. т съветски (13%), от тази пролет има леко нарастване на каузи на съветския нефт в оборудването. По Тенгиз-Новоросийск минават 81% от целия нефтен експорт на Казахстан, а бюджетът на страната е доста мощно подвластен от петролния износ. Износът на казахстански петрол за 2021 година е на стойност 31 милиарда $, което значи, че към 25 милиарда $ от тези доходи се дължат на маршрута Тенгиз-Новоросийск.
Възниква въпросът за какво Русия поставя кол в колелата на казахстанската стопанска система – въпреки всичко Казахстан е член на доминираните от Москва Евразийски стопански съюз и Организация на Договора за групова сигурност. На процедура Казахстан е най-близкият съдружник на Русия, в случай че не броим Беларус, която е по-скоро спътник, в сравнение с съдружник на Кремъл. Едната причина е, че стреснати от санкционната бухалка на Запада, казахстанските управляващи се стремят внимателно да се дистанцират от Москва най-малко в областта на стопанската система. Тези дни финансовото министерство в Нур-Султан разгласява за публично разискване плана на заповед за налагане на ограничаване за експорт на попадащи под западните наказания артикули от Казахстан за Русия. На процедура въпросът се свежда до това дали Москва ще успее да вкарва неразрешените артикули през казахстанска територия, възползвайки се от това, че най-малко на доктрина Евразийският стопански съюз съставлява зона за свободна търговия и не би трябвало да има вътрешни бариери за придвижването на стоките. В този подтекст петролният експорт по тръбата Тенгиз-Новоросийск се употребява като лост за напън върху Казахстан.
Огромната централноазиатска страна (с територия 26 пъти по-голяма от тази на България) без изход на море няма съвсем никакви варианти, с цел да размени бързо експортния маршрут Тенгиз-Новоросийск. Втори по значимост за Казахстан е тръбопроводът Атырау-Самара, през 2021 година по него са минали 18% от казахстанския нефтен експорт. Той обаче също зависи напълно от Русия, тъй като от Самара казахстанския петрол влиза в преносната система на държавната компания „ Роснефт “, смесва се с съветския и се продава през съветските износни терминали под марката „ Уралс “. Казахстан има нефтопроводна връзка и с Китай, само че тя е съвсем напълно блокирана за преноса на съветски петрол към най-големия пазар в света – китайския. Единственият евентуален маршрут за експорт на казахстански петрол отвън контрола на Русия е с танкери през Каспийско море до Азербайджан и от там – по магистралния водопровод Баку-Тбилиси-Джейхан, който така и така в този момент работи единствено с половината от своя потенциал. Комбинацията танкер-тръбопровод обаче оскъпява преноса, а и в Каспийско море няма задоволително танкери за превоз на огромни количества петрол.
Другата цел на Москва е посредством блокирането на тръбопровода Тенгиз-Новоросийск да подгрее още повече напрежението на международния петролен пазар, да тласне цените нагоре и да покаже на европейците, че те ще бъдат в огромна неволя, когато в края на годината спрат вноса на съветски петрол. Трябва да се има поради, че голямата част от казахстанския нефт, приближаващ по тръбата на КТК, отива точно в страните от Европейски Съюз, най-вече в Италия, Нидерландия и Франция. Впрочем, през 2020 година 518 хиляди тона казахстански петрол е внесла и България (разбирай – „ Лукойл Нефтохим “).
И по този начин, новият внезапен ход на Русия на полето на енергийната геополитика демонстрира, че Кремъл се готви за дълга и безкомпромисна борба в режим на наказания. Москва клати пламенно така и така нестабилната лодка на световния нефтено-газов баланс, даже и с риск тя самата да падне отвън борда. Блокирането на нефтопровода Тенгиз-Новоросийск се вписва в руслото на политиката на прекъсване на газовите доставки и изнудване на европейските клиенти на „ Газпром “. И тази политика на Москва не се въздейства от никакви сантименти, нейна жертва могат да паднат даже и най-близките съветски съдружници.
Д-р Пламен Димитров, БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ