Алкохолната зависимост може да бъде преодоляна чрез генна терапия
Форма на генна терапия, която към този момент е тествана при пациенти с заболяването на Паркинсон, може да обезпечи лекуване с еднократна процедура на тежката алкохолна взаимозависимост.
Проучване върху маймуни макак, които са предразположени към консумация на алкохол, откри, че лечението фрапантно лимитира потреблението на алкохол. „ Пиенето е намаляло съвсем до нула ", споделя професор Катлийн Грант от Националния център за проучване на приматите към Университета за здраве и просвета в Орегон, Бивъртън.
Злоупотребата с алкохол е най-големият рисков фактор за гибел, неработоспособност и влошено здраве измежду хората на възраст от 15 до 49 години в Обединеното кралство, като е причина за 9 641 смъртни случая през 2021 година Подобно на други пристрастяващи субстанции, алкохолът провокира освобождението на хормона на положителното въодушевление в мозъка, наименуван допамин. Редовното пиянство обаче понижава освобождението на хормона и хората, които са пристрастени към алкохола, към този момент не са склонни да изпитват наслаждение от използването му. „ Пият повече, тъй като изпитват потребност да поддържат положението на замайване ", сподели Грант, представен „ Гардиън “.
Идеята на генната терапия е да се опита да възвърне този допаминов път на заплащане посредством възстановяване на функционалността на мозъчните кафези, които синтезират хормона.
Подобно на хората, някои макаци са по-склонни към тежко пиянство от други: в случай че започнете да им оферирате избор от 5% алкохол (приблизително наличието в бирата), дружно с нормалната им храна и вода, някои маймуни в последна сметка съвсем постоянно ще изберат алкохола.
Грант и сътрудниците ѝ се интересуват дали възобновяване на допаминовите пътища за заплащане може да понижи желанието им да пият алкохол. За задачата те употребяват безопасен вирус, с цел да доставят гена за протеин, наименуван глиален невротрофичен фактор (ГНФ), в област от мозъка, която е обвързвана с пристрастяването и възнаграждението.
" Насочихме този ген към клетъчните тела, които създават допамин, с цел да увеличим синтеза му, като по този метод попълним или възстановим това, което непрекъснатото пиянство е лишило ", споделя Грант.
Четири подвластни от алкохола макака са подложени на процедурата, при която се употребява ядрено-магнитен резонанс за ориентиране на инжекцията към точното място. Подобна процедура се тества при възрастни пациенти с заболяването на Паркинсон и при деца с рядко генетично заболяване, наречено недостиг на декарбоксилаза на ароматни L-аминокиселини, което визира нервната система и предизвиква двигателни проблеми.
Изследването, което е оповестено в Nature Medicine, открива, че макаците трайно стартират да създават допамин и понижават последващата си консумация на алкохол с до 90%.
„ Животните, които получиха неактивна форма на гена, продължиха да пият, до момента в който при животните, на които беше даден ГНФ, допаминът им беше възобновен и те минаха до към едно-две напитки дневно, от сред осем и 10 напитки дневно ", сподели Грант.
„ Навлизаме в ера на генна терапия за неврологични и може би психиатрични разстройства и мисля, че това проучване е доста обещаващо в тази посока ", добави тя.
Ученият посочи, че са нужни проучвания върху животни, преди техниката да бъде тествана върху хора. Освен това, защото процедурата за генна терапия включва мозъчна интервенция и е необратима, тя евентуално в миналото ще бъде употребена единствено в най-тежките случаи на алкохолна взаимозависимост. /БГНЕС
