“Forever is you and me. Вечността сме аз и ти.

“Forever is you and me ”. Вечността сме аз и ти. С това изречение най-прочутият и най-ексцентричен художник-сюрреалист Салвадор Дали съумява да въплъти в малко думи любовта, която го държи в плен на една-единствена жена цели 53 години. Неговата брачна половинка, муза и вдъхновителка Гала.

Истинското й име е Елена Делувина Дяконова. Ражда се през 1894 година в Казан, академични град на брега на Волга. Тя е второто от общо четирите деца на интелектуалците Иван и Антонин Дяконови. Когато Елена е десетгодишна, бащата изчезва безследно по време на златотърсаческа експедиция някъде в Сибир, което слага фамилията в много неизгодно икономическо състояние. Бракът с богатия юрист Коля връща изгубения обществен статус на изпадналото семейство и децата получават опция да се учат в Москва и да пътуват из Европа.

И ето ти я хубавата Елена в Швейцария. Годината е 1913-а. Фактът, че е в санаториум покрай Давос, където се лекува от туберкулоза, не пречи на момичето да палува. Едва 17-годишна е, когато се влюбва се в различен пациент, който майка му е изпратила в санаториума да се лекува от вируса на поезията. Двамата се женят, а през 1918 година им се ражда дъщеричка – Сесил. На Гала обаче майчинството не й понася добра. Тя непрекъснато подценява грижите за детето и го пренебрегва с дни.

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=648601

Покрай брачна половинка си Гала, или Галина, както Елюар е почнал да я назовава още в самото начало на познанството им, навлиза смело и със самочувствие в средите на творците-сюрреалисти. А те хем я обожават, хем я ненавиждат поради деструктивното въздействие, което упражнява върху тях. На Гала обаче не й пука кой какво мисли и приказва за нея. Тя е във вихъра си. И по какъв начин не! Все отново живее в бохемския Париж, спи с който й падне и даже принуждава брачна половинка си да вършат тройка с новия й ухажор, художника Макс Ернст. Името му е Салвадор Дали.

И бам! – възприятията връхлитат Гала и 10 години по-младия създател като вихър, изпращайки в небитието спомените им за всичко, което е било до момента. Бъдещето се разкрива като едно бяло платно, което на двамата занапред им следва да изрисуват с цветовете и демоничните облици на любовта си. В автобиографичната си книга “Тайният живот на Салвадор Дали ” художникът написа: “Съдбата беше предопределила тя да бъде моята Градива ( “Ходещата жена ”, митологическа фигура от 20-и век, героиня от новелата “Градива ” на немския публицист Вилхелм Йенсен – бел. ав.). Тази, която се движи напред, моята победа, моята брачна половинка. ”

Дали и Гала се женят на 30 януари 1934 година Заради пословичната си, напряко патологична уплаха от женски гениталии, Дали е към момента непорочен, когато двамата стартират връзка през 1929-та. Всъщност Дали е толкоз луд по обичаната си, че при започване на 30-те стартира да подписва картините си освен със своето, само че и с нейното име, тъй като, както обича да споделя, “аз рисувам най-много с кръвта ти, Гала. ”

В ролята си на негова публична муза, Гала се появява в творбите на Дали най-много като религиозна фигура, като това в множеството случаи е Дева Мария. Един от най-красноречивите образци е платното “Мадоната от Порт Лигат ”, което Дали рисува по време на така наречен си интервал на “ядрен мистицизъм ”.

Гала е надалеч по-рационалната от двамата и по тази причина неслучайно се изявява като сътрудник на брачна половинка си – бори се непреклонно и от време на време даже нападателно за правата и хонорарите му с галеристи, купувачи и колекционери на модерно изкуство. Всъщност Гала се оправя толкоз добре с уговорките си на сътрудник, че скоро и други художници, като да вземем за пример италианският талант на необароковата живопис Джорджо де Кирико, стартират да търсят професионалните й услуги. Колкото повече творчеството на Дали “възмъжава ” и печели дивиденти, толкоз повече той и Гала еволюират като двойка. Превръщат се в епитом на власт, жанр и въздействие. В един миг семейство Дали към този момент са толкоз фешън, че всеки, който желае да бъде някого в публичното пространство, се домогва до тяхното другарство и внимание. Общо взето, двамата са нещо като семейство Бекъм или Кардашиян на европейския хайлайф през 40-те и 50-те години на века.

И до момента в който Дали е напълно зависим на всепоглъщаща каризма на жена си, тя самата не може да се похвали като най-вярната брачна половинка на света. Според близки до фамилията източници половият нагон на Гала е толкоз мощен, че по нейните стандарти сексът в никакъв случай не е задоволително доста и задоволително добър. Дали е изцяло наясно с това и освен, че няма нищо срещу забежките на жена си, само че и ги окуражава. Фактът, че е почитател на кандалулизма (вид екхибиционизъм, при който половата възбуденост се реализира при типа на голата полова партньорка), е като удар в десетката за Гала, тъй като й дава картбланш да си разиграва коня когато и с който пожелае. Не че не обича Дали безумно, просто по този начин е устроена. Гала избира компанията на младички художници и постоянно, с цел да си я обезпечи, ги обсипва с великодушни дарове. Купени с парите на мъжа й.

И до ден сегашен биографите на Дали не са сигурни дали въобще той и Гала са правили секс поради вродената уплаха на художника. Със или без секс обаче, в профил погледната, връзката им наподобява доста хармонична, напряко съвършена. Дали признава, че “ако можех, щях да лакирам Гала като елмаз, с цел да я накарам да свети, да бъде колкото се може по-щастлива. Бих се грижил за нея повече, в сравнение с за себе си, тъй като без нея съм изгубен. ” Нищо обаче не трае постоянно. Изтъркано факсимиле, което, за жалост, се оказва правилно даже в тази ситуация на Дали и Гала.

В края на 60-те връзката им стартира да губи лустрото си. Въпреки това двамата не престават да пробват да запазят фамилията си. Именно с такава цел през 1968 година Дали купува на жена си палат в Пубол, Каталуния. Когато й връчва ключовете за луксозното имение, й дава обещание, че няма да я посещава там без експлицитното й позволение. Дали обаче не се седи вкъщи да рони крокодилски сълзи. Организира грандиозни оргии в дома си, на които непрекъснато участват страхотни хубавици. Художникът обаче не взе участие, просто гледа. Той обича да гледа!

През 1980 година, когато е на 76, Дали е заставен да се пенсионира поради прогресираща парализа. Вече не е в положение да държи четката в ръка и колкото повече положението му се утежнява, толкоз е по-малко податлив да търпи разюзденото държание на Гала. Тя не се свени да употребява приходите от продажбите на картините му, с цел да спонсорира прищевките на младите си любовници. В един миг обаче на Дали му писва и пребива жена си толкоз неприятно, че й счупва две ребра. За да го успокои, Гала го насилва да погълне огромно количество амфетамини и седативи, които освен го карат да изпадне в летаргично положение, само че и довеждат до необратими неврологични увреждания.

Гала Дали умира в Порт Лигат на 10 юни 1982 година след затруднения от грип. Погребана е на територията на замъка си в Пубол. Когато гибелта я застига, тя има връзка с 22-годишния артист от мюзикъла “Исус Христос суперзвезда ” Джеф Фенхолд. Въпреки че знае за любовната й спекулация с Фенхолд, Дали е безутешен в скръбта си от гибелта на единствената жена, която в миналото е обичал. Той престава да се храни, злокобно издрасква лицето си с нокти и непрекъснато плаче и крещи името й. Въпреки влошеното си физическо и душевно положение надживява Гала със седем години.

Салвадор Дали умира в родния си град Фигерас на 23 януари 1989 година от сърдечна непълнота.

И по този начин приключва вечността. За него, Дали, и за нея, Гала.