Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад
Как се роди концепцията за основаването на фондацията?
Зад „ Последната клетка ” стои група от бранители на животните - деятели и доброволци, отдадени на тази идея от много време. Всички участваме в разнообразни начинания за животните от години - от избавяне на кучета и котки, до образуване на осведомителни акции и цивилен митинги против експлоатацията на животни в промишлеността. Идеята се роди в миг, в който си дадохме сметка, че животните в промишлеността - тези, които прекарват в живота си в клетка - не са задоволително във фокуса на вниманието на обществото.
Докато проблемите на бездомните кучета и котки са добре осветени и се работи по тях, ориста на животните-затворници в кулисите на циркове, делфинариуми, зоопаркове, лаборатории и ферми - животните, които за индустрията не са живи същества, а просто стока - остава в сянка. „ Последната клетка ” се роди от потребността някой да демонстрира истината за тези същества.
Каква е основната мисия, която сте си сложили?
Нашата задача е да създадем един по-справедлив свят за животните. Всеки ден агонизират и умират брой животни, не тъй като това е нужно за хората, а тъй като промишленостите печелят от употребата им. Агонията на тези животни се продава благодарение на шарени и радостни рекламни митове, с цел да се прикрие ужаса и с цел да може крайният артикул да бъде прелъстителен за потребителите. Това не служи за облекчаване на витално значими човешки потребности, в противен случай - прекомерно постоянно има гибелен резултат върху хората и планетата. Целта ни е да вдигнем завесата над такива практики, тъй като когато едно насилие бъде осъзнато, хората непринудено отхвърлят да вземат участие в него. Мисията ни е също да усилваме осведомеността във връзка с положителните, съвременни и хуманни практики по отношение на животните и природата. Искаме да помогнем изборът на българските консуматори да бъде по-информиран и по-осъзнат, тъй като имаме вяра, че ще променим света към по-добро, когато застанем дружно за животните.
Какви акции сте инициирали досега?
Откакто създадохме „ Последната клетка ” (още няма 1 година), се фокусираме най-вече върху акцията #НЕнаДелфинариума.
За незапонатите хора, това може да звучи необичайно, защото индустрията на делфинариумите се показва като радостно преживяване, мил спектакъл на умни и отзивчиви животни. Истината, обаче, е че тези животни плащат за това развлечение с цената на физическото и психологичното си здраве, доживотна разлъка със фамилията и свободата си. Делфините са изключително интелигентни и обществени животни, които не могат да се приспособят към битие в плен и страдат неимоверно, когато са затворени. В делфинариума те са принудително откъснати от околните си и принудени да живеят в тясно пространство с непознати. Често неподходящите комбинации от човеци са причина за напрежение и конфликти в тесните басейни. Водата там се замърсява бързо и непрекъснато се третира с химикали за надзор на микробите. В нея не могат да оцелеят други типове като риба, безгръбначни и морска растителност, по тази причина басейните постоянно са голи и празни.
Единственият метод да се дресират делфини е посредством апетит. Те се хранят единствено по време на зрелище и тренировки, и бързо схващат, че подчинението е единственият метод да получат храна.
Делфинът Йоана е обезобразена, тъй като когато е била на годинка и половина, тя се е блъснала в решетката на басейна с такава скорост, че си е счупила челюстта За тях всичко в делфинариума съставлява стрес, който мъчно можем да си представим.Натрупването на този стрес води до така наречен зоохоза – животинска неуравновесеност, присъща за животните в плен в не естествени условия. Тя се проявява като репетитивно, стереотипно държание и под формата на самонараняване, дъвчене на решетките, удряне на глава в стената. С една дума, животните полудяват. Това е една от причините смъртността измежду делфините в плен да е доста по-висока от тази на независимост, макар провокациите на живота в намерено море. Такава е тъжната действителност зад видимо радостните представления в делфинариума. Затова първата ни акция цели да постави завършек на тези жестоки „ занимания " възможно най-скоро.
Вие заявихте недвусмислено вашата позиция по отношение на създаване на нов делфинариум в Бургас. Какви биха били следствията, в случай че този план се реализира?
Негативните последици и рисковете, свързани със съществуването на подобен обект, са доста. За делфините в него те са ясни: доживотен „ килиен режим ” в бедност и обезсърчение. Те обаче надалеч не са единствените, върху които подобен план би оказал отрицателно въздействие. Инвестиционното предложение планува да доставя делфинариума единствено с животни от други, към този момент съществуващи паркове и атракциони, само че това на процедура не е възможно. Смъртността на делфините в плен е прекомерно висока, и популациите в делфинариумите не могат да се поддържат независимо. Поддържането им налага постоянен импорт на нови, дивоуловени делфини. Систематичното хващане на индивиди от дивите популации - най-вече млади екземпляри, отнемайки им опцията да участват във възпроизводството - съставлява опасност за дивите популации, и потенциално за целия тип и биоразнообразието.
За хората съществуват значителни рискове от излагането на феновете на замърсявания и болести от зоонотичен характер - от директния контакт при плуването с делфини, или от обсипването с водни пръски на огромна част от публиката по време на представления. На психическо равнище, усещанията, които този тип стратегии оставят в човешкото съзнание, са извънредно нездравословни, изключително за младите фенове: те възпитават нагласата, че е изцяло редно дивите животни да бъдат държани в плен, в противоестествена и стресираща среда, и че е изцяло обикновено това да ни забавлява.
Осъществяването на плана сигурно би довело и до негативни последствия и за туризма в региона, тъй като от ден на ден туристите от страните, които го посещават най-вече, отхвърлят тези жестоки занимания освен на думи, само че и с изборите си на ваканционни дестинации. Предвид всичко това, от морална, екологична и икономическа позиция, този план е предрешено девалвиран.
Получихте ли до момента някакъв отговор от Министерство на околната среда и водите и други държавни институции, към които сте се обърнали?
Получихме само индиректен отговор, в изявлението на инж. Тонка Атанасова, шеф на Регионална инспекция за опазване на околната среда - Бургас пред БНР. В него тя съобщи, че ще се прилага процедура по обмисляне нуждата от Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), по тази причина на този стадий “няма по какъв начин да вземе поради ” становищата на Неправителствени организации. Обезпокоително е, че напътствията на Министерство на околната среда и водите за тази процедура препоръчват тъкмо противоположното: способените органи да организират съвещания с обществеността и Неправителствени организации, тъй като необятният обществен спор точно на стадий преценяване помага да се избегнат разногласия и закъснение на реализацията на инвестиционното предложение. Необходимостта от осъществяване на Оценка на въздействието върху околната среда се преценя въз основа на точно дефинирани критерии. Становищата, които изпратихме от 8 европейски и международни организации, профилирани в отбраната на китоподобни, съдържат важна информация точно по тези критерии. Тя би била от огромна изгода за ефикасно и точно осъществяване на процедурата. Отказът на Регионална инспекция за опазване на околната среда Бургас да разгледа мненията, и несъобразяването с рекомендациите на министерството по процедурата, провокират паника и неразбиране у нас, и още повече у партньорите ни от чужбина.
Мислите ли, че все пак ще съумеете да се преборите с отварянето на делфинариума?
Да. В капиталовото предложение на община Бургас, както и в съществуващия делфинариум във Варна има доста нарушавания на закона. Държането на диви бозайници в плен за присъединяване в представления е неразрешено от закона за защита на животните. Условията, които предлага капиталовото предложение и условията във Варна, са в директно несъгласие с европейските наставления и норми за хуманно отношение към животните. В страна, в която законът се съблюдава, и двата делфинариума не биха могли да съществуват. В случая става дума да изискаме от държавните институции да си свършат работата. Сегашната обстановка е абсурдна и неприемлива за една европейска страна в 21 век. Няма да се откажем да се борим тази обстановка да бъде изменена. Крайно време е България да започне да съблюдава прогресивните закони за отбрана на животните, признати преди близо 10 година
Какво се предприема при сходни обстановки в други страни и реализира ли се добър резултат?
Има свеж образец на обстановка от Гърция, сходна на тази във Варна, в която делфинариум не съблюдава законите.Въпреки че там беше признат закон, който забранява използването на животни в представления, зоопаркът в Атина продължи да прави представления с делфини по няколко пъти дневно. През 2018 година, гръцкото министерство на околната среда наложи на парка санкция от близо Евро 50 000 за нарушаването му, а през март тази година им лиши лиценза.
Представленията с делфини от този момент са прекъснати. Що се отнася до нови планове - в Барселона да вземем за пример, общинският съвет гласоподава против построяването на нов делфинариум в локалния зоопарк, и в поддръжка на спасителен център като опция. По сходен метод чакаме да бъде модифицирано и инвестиционното предложение за Бургас: унищожаване на всички атракции с животни, които са незаконосъобразни. Ще настояваме и у нас институциите да стартират да прилагат законите, и да се грижат бизнесът също да ги съблюдава. Няма причина да останем единствената назадничава страна в това отношение. Много страни имат закони, които не разрешават развъждането на китоподобни в плен и присъединяване им в представления. В Индия делфините имат специален статут на „ персони, които не принадлежат на човешки жанр ”. В Канада (Ванкувър), Декларацията за правата на китоподобните от 2012 година признава, че китоподобните са лица, които би трябвало да имат съществени права - като право на живот, независимост и правото да се усещат добре. В Европа, делфинариумите се закриват един по един. През 2016 година последният делфинариум във Финландия затвори поради липса на интерес и гости. Швейцария пък забрани вноса на китоподобни, което дейно приключи бизнеса на делфинариумите. Световната тенденция е делфинариумите да се закриват. Паралелно се откриват все повече рехабилитационни центрове и убежища за животните, избавени от делфинариуми.
Вярвате ли, че хората ще се вразумят и ще спрат да предизвикват болежка на животните?
В целия свят от десетилетия насам, осъзнаването на проблемите, свързани с животни, пораства все по-бързо. Трудността е с хората, които са на ключови позиции, с ползи в промишлеността, експлоатираща животните. Не очакваме от тях непринудено да се вразумят, разчитаме на закона, който да направи невъзможни тези практики. Защото казусът не е в потребителите, а в индустрията. Например, множеството гости, които спонсорират делфинариума с покупки на билети, не го вършат, тъй като желаят да нараняват животните, нито за да учат децата си на принуждение. Те го посещават, тъй като това им се продава като невинно развлечение. Но когато схванат какво се случва в реалност там, обикновено се отвращават надълбоко и вземат решение повече да не стъпват на подобни места. Съчувствието към животните е надълбоко заложено у индивида, когато то не се измерва с пари.
Представете си, че се наслаждавате на живота със семейството и приятелите си, и един ден напълно ненадейно някой пристигна и брутално ви откъсне от тях. Похитителите ви държат затворен в кутия с размерите (и съдържанието) на тоалетна, дружно с други непознати. Дават ви храна, единствено когато изпълнявате безсмислени за вас придвижвания по команда. Въздухът в кутията е друг от въздуха, който сте привикнали да дишате вкъщи и ви разболява. Мнозина не издържат и умират прибързано. Други страдат от меланхолия, неуравновесеност, самонараняване, нерядко има и самоубийства. Групи хора минават и ви зяпат през стъклото всеки ден в продължение на години, само че никой в никакъв случай не ви оказва помощ да избягате. За хиляди животни в плен това е действителност.
Подпишете петицията срещу построяването на делфинаруим в Бургас тук
