Западът иска да унищожи Глобалния юг: засега само на хартия
Фондация Карнеги: Терминът " световен юг " би трябвало да бъде отстранен, преди хората да свикнат с него.
Съдейки по реакцията на западните мозъчни тръстове, всяка незападна интеграция, даже официална, се възприема като директна и явна опасност.
Терминът „ световен юг “ е неправилен и даже рисков, тъй че не би трябвало да се употребява в реториката, приканват Стюарт Патрик и Александра Хъгинс от Carnegie Endowment /Фондация Карнеги/, като означават, че потреблението на термина внезапно се е нараснало заради пандемията, която изложи и изостри доста от проблемите на актуалното западно общество и разпределението на ресурсите по света.
Дори представители на институции като генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, президента на Световната банка Аджай Банга и самият Джо Байдън са употребявали термина, оплакват се чиновниците на Фондацията Карнеги. Не е изненадващо, че тази фраза се употребява от Нарендра Моди и се употребява от други представители на упоменатия " световен юг ".
Анализаторите и политиците би било рационално да употребяват термина по-сдържано, с цел да избегнат неоснователни систематизирания и минали неточности, поучават Патрик и Хъгинс. Всъщност терминът стана прочут с отчета на Бранд от 1980 година
Това бе значим документ, направен от интернационална комисия, ръководена от някогашния западногермански канцлер Вили Бранд, прави разлика сред страните със относително по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, които са най-вече съсредоточени в Северното полукълбо, и по-бедните.
По-голямата част от последната група се намира на юг от по този начин наречената " линия на Брандт ", мислена граница, която минава от Рио Гранде до Мексиканския залив, през Атлантическия океан, Средиземно море и големите пространства на Централна Азия до Тихия океан.
След края на Студената война терминът " Трети свят " последователно излиза от мода, също и тъй като " Вторият свят " изчезва. Все повече, съгласно Карнеги, Глобалният юг става синоним на Групата на 77-те, сбирка от постколониални и разрастващи се страни, които се събраха през 1964 година, с цел да пазят взаимно своите групови стопански ползи и да усилят капацитета си за договаряния в Организация на обединените нации.
Днес G77 се разрасна до 134 страни, които постоянно назовават себе си Глобалния юг. Но, показват Патрик и Хъгинс, Глобалният юг в този момент се състои от „ удивително разнообразна група, представляваща две трети от популацията на света и обхващаща големи пространства на Африка, Близкия изток, Азия, Океания, Латинска Америка и Карибите.
Неговите хипотетични членове варират от Барбадос до Бутан, от Малави до Малайзия, от Пакистан до Перу и от Сенегал до Сирия. Тази категория варира от огромни разрастващи се страни, в това число претенденти за участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации като Бразилия, Индия и Нигерия, до по-малки страни като Бенин, Фиджи и Оман.
Интересите на тези страни, акцентират анализаторите на Карнеги, са също разнообразни. От икономическа позиция наподобява безразсъдно да се комбинира Малайзия, която има приход на глава от популацията от 28 150 Щатски долар (ППС), със Замбия, която има приход на глава от популацията от 3 250 Щатски долар (ППС).
Освен това няма особена икономическа логичност в съчетаването на страна като Коста Рика, която е била в челните редици на опазването на околната среда и прехода към чиста сила, „ с целеустремено петролна страна “ като Нигерия.
След това аналитиците на Карнеги изброява допустимо най-вече образци за разлики сред страните от Глобалния Юг, до място в класацията на гражданските свободи на Freedom House и „ позиции за експанзията против Украйна “.
Разбира се, Патрик и Хъгинс не са водени от академична скрупульозност. „ За да избегнат повтарянето на минали неточности “, пишат те, западните политици би трябвало да се пазят от третирането на Глобалния Юг като цяло и вместо това да приспособят характерни за всяка страна тактики за влияние.
Преди всичко към „ опорните “ като Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка или Турция. Връзките, които в действителност имат страните от Глобалния юг, би трябвало да бъдат деликатно проучени. Може да се окаже, пишат Патрик и Хъгинс, че „ за доста членове на тази кохорта императивите за стабилно развиване и стопански напредък може да са по-важни от геополитическите проблеми на международния ред “.
Това, което анализаторите излагат обаче, при по-внимателен взор, непосредствено се свежда до елементарното „ разделяй и владей “. Патрик и Хъгинс някак си не изричат или не желаят да изрекат основното - по какъв начин се случи по този начин, че в действителност разнообразни страни откриха общ зложелател в лицето на Запада?
Защото Глобалният Юг е обединяване за региране, асоциация, учредена на възприятието за неправда в международния ред, който Фондацията Карнеги покровителства.
Досега тактиката на Запада беше да пренебрегва казуса и да се опита да даде на основните страни от Глобалния Юг някои подаяния, тъй че антизападното придвижване да не се развива по-нататък. Но надали ще успее. Има прекалено много недоволни, а фактически да споделя награбеното Западът но по никакъв начин не желае.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Съдейки по реакцията на западните мозъчни тръстове, всяка незападна интеграция, даже официална, се възприема като директна и явна опасност.
Терминът „ световен юг “ е неправилен и даже рисков, тъй че не би трябвало да се употребява в реториката, приканват Стюарт Патрик и Александра Хъгинс от Carnegie Endowment /Фондация Карнеги/, като означават, че потреблението на термина внезапно се е нараснало заради пандемията, която изложи и изостри доста от проблемите на актуалното западно общество и разпределението на ресурсите по света.
Дори представители на институции като генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, президента на Световната банка Аджай Банга и самият Джо Байдън са употребявали термина, оплакват се чиновниците на Фондацията Карнеги. Не е изненадващо, че тази фраза се употребява от Нарендра Моди и се употребява от други представители на упоменатия " световен юг ".
Анализаторите и политиците би било рационално да употребяват термина по-сдържано, с цел да избегнат неоснователни систематизирания и минали неточности, поучават Патрик и Хъгинс. Всъщност терминът стана прочут с отчета на Бранд от 1980 година
Това бе значим документ, направен от интернационална комисия, ръководена от някогашния западногермански канцлер Вили Бранд, прави разлика сред страните със относително по-висок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, които са най-вече съсредоточени в Северното полукълбо, и по-бедните.
По-голямата част от последната група се намира на юг от по този начин наречената " линия на Брандт ", мислена граница, която минава от Рио Гранде до Мексиканския залив, през Атлантическия океан, Средиземно море и големите пространства на Централна Азия до Тихия океан.
След края на Студената война терминът " Трети свят " последователно излиза от мода, също и тъй като " Вторият свят " изчезва. Все повече, съгласно Карнеги, Глобалният юг става синоним на Групата на 77-те, сбирка от постколониални и разрастващи се страни, които се събраха през 1964 година, с цел да пазят взаимно своите групови стопански ползи и да усилят капацитета си за договаряния в Организация на обединените нации.
Днес G77 се разрасна до 134 страни, които постоянно назовават себе си Глобалния юг. Но, показват Патрик и Хъгинс, Глобалният юг в този момент се състои от „ удивително разнообразна група, представляваща две трети от популацията на света и обхващаща големи пространства на Африка, Близкия изток, Азия, Океания, Латинска Америка и Карибите.
Неговите хипотетични членове варират от Барбадос до Бутан, от Малави до Малайзия, от Пакистан до Перу и от Сенегал до Сирия. Тази категория варира от огромни разрастващи се страни, в това число претенденти за участие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации като Бразилия, Индия и Нигерия, до по-малки страни като Бенин, Фиджи и Оман.
Интересите на тези страни, акцентират анализаторите на Карнеги, са също разнообразни. От икономическа позиция наподобява безразсъдно да се комбинира Малайзия, която има приход на глава от популацията от 28 150 Щатски долар (ППС), със Замбия, която има приход на глава от популацията от 3 250 Щатски долар (ППС).
Освен това няма особена икономическа логичност в съчетаването на страна като Коста Рика, която е била в челните редици на опазването на околната среда и прехода към чиста сила, „ с целеустремено петролна страна “ като Нигерия.
След това аналитиците на Карнеги изброява допустимо най-вече образци за разлики сред страните от Глобалния Юг, до място в класацията на гражданските свободи на Freedom House и „ позиции за експанзията против Украйна “.
Разбира се, Патрик и Хъгинс не са водени от академична скрупульозност. „ За да избегнат повтарянето на минали неточности “, пишат те, западните политици би трябвало да се пазят от третирането на Глобалния Юг като цяло и вместо това да приспособят характерни за всяка страна тактики за влияние.
Преди всичко към „ опорните “ като Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка или Турция. Връзките, които в действителност имат страните от Глобалния юг, би трябвало да бъдат деликатно проучени. Може да се окаже, пишат Патрик и Хъгинс, че „ за доста членове на тази кохорта императивите за стабилно развиване и стопански напредък може да са по-важни от геополитическите проблеми на международния ред “.
Това, което анализаторите излагат обаче, при по-внимателен взор, непосредствено се свежда до елементарното „ разделяй и владей “. Патрик и Хъгинс някак си не изричат или не желаят да изрекат основното - по какъв начин се случи по този начин, че в действителност разнообразни страни откриха общ зложелател в лицето на Запада?
Защото Глобалният Юг е обединяване за региране, асоциация, учредена на възприятието за неправда в международния ред, който Фондацията Карнеги покровителства.
Досега тактиката на Запада беше да пренебрегва казуса и да се опита да даде на основните страни от Глобалния Юг някои подаяния, тъй че антизападното придвижване да не се развива по-нататък. Но надали ще успее. Има прекалено много недоволни, а фактически да споделя награбеното Западът но по никакъв начин не желае.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ