фокусира вниманието в Европа, а десетки лидери се срещат в

Европейските лидери се изправят срещу победата на Тръмп на срещата на върха в Унгария

концентрира вниманието в Европа , а десетки водачи се срещат в Будапеща и имат идеалната опция да обсъдят въпроса, предава „ BBC “.

Първият мандат на Тръмп докара до трагично утежняване на връзките . Той беше сърдит, че европейските страни не заплащат повече за личната си сигурност.

Беше ядосан от комерсиалния недостиг на Съединени американски щати с Европа. И изглеждаше изключително нервиран от огромната мощ на Европейски Съюз Германия и по двата въпроса. Попитайте някогашния немски канцлер Ангела Меркел .

И по този начин, какво ще значи бъдещото президентство на Тръмп за континента ? И по-специално за Украйна ?

Володимир Зеленски от Украйна е в унгарската столица за среща на Европейската политическа общественост. Тя е концепция на френския президент Еманюел Макрон – започва след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна като говорилня за взаимно справяне с провокациите на континента.

Опасенията тук са, че новата американска администрация ще забави, в случай че не и спре, потока от американска военна помощ за Киев. Съединени американски щати са най-големият обособен донор за Украйна. Досега. И Европа ще се бори да поеме тежестта.

В предишното Тръмп се хвалеше, че може да завърши войната с Русия за един ден. Това, което не е ясно, е дали той желае Украйна да завоюва.

Европейските водачи , по-специално министър-председателят на Обединеното кралство сър Киър Стармър, Макрон и немският канцлер Олаф Шолц , неведнъж дадоха обещание да поддържат Украйна. Зеленски ще ги призове в четвъртък да останат правилни на думата си.

Нещата наподобяват меко казано сложни за Киев . Не единствено че бъдещето на американската военна помощ към този момент е нестабилно, само че има въпросителна и над втория по величина донор на Украйна – Германия . Нейното трипартийно съдружно държавно управление се разпадна късно в сряда. На всичкото от горната страна хазаин на срещата в четвъртък е не какъв да е, а унгарският министър председател Виктор Орбан , който е запалянко на Тръмп.

Добре прочут и с околните си връзки с Москва , нежеланието си да наложи наказания на Русия и да даде оръжия за самоотбрана на Украйна . Той неколкократно прикани Европейски Съюз да изиска „ абсолютно и неотложно преустановяване на огъня “ сред Украйна и Русия, което е в прорез с досегашното гледище на западните съдружници на Украйна, че Киев би трябвало самичък да диктува изискванията си.

Орбан разказва Тръмп като член на лагера, който той назовава „ за мир “ .

При всичко това президентът Зеленски и другите присъстващи в Будапеща този четвъртък се надяват да поддържат другарски връзки с новата администрация на Тръмп допустимо най-дълго. Това стана пределно ясно от преобладаващо ласкавите приветствени послания на европейските водачи в обществените мрежи. Но Тръмп ще знае, че множеството от тях са в интерес на неговата съперничка демократка за президентския пост Камала Харис .

Изборната конкуренция в Съединени американски щати постоянно се е предвиждала да бъде напрегната, а представителите на Европейски Съюз упорстват, че са по-добре готови за Тръмп 2.0 , в сравнение с през 2016 година, когато бяха сюрпризирани. Но изолационизмът на Тръмп към момента надълбоко тревожи Европа. Континентът чака от Съединени американски щати сигурност. Това е по този начин още от края на Втората международна война. Той търси отбрана от съветския експанзионизъм и помощ в отбраната на Украйна. Проблемът е, че: Тръмп не е почитател (и това е учтиво казано) на НАТО , трансатлантическия боен съюз.

Търговията е различен проблем, изключително за Европейски Съюз. Съединени американски щати са най-големият му търговски сътрудник. Но Тръмп е протекционист . Той обича да постанова мита върху вноса, споделя той.

Това е неприятна вест за така и така бавните стопански системи на Европа . Като да вземем за пример подвластната от износа Германия с нейната закъсала автомобилна промишленост. Европейската комисия декларира, че е подготвена, в случай че се наложи, с ответни ограничения, само че избира да избегне тръгването по пътя на комерсиалната война с Тръмп .

Друг проблем е единството. Тръмп с неговата политика „ Америка преди всичко “, не по-различна от съветския водач Владимир Путин или китайския Си Дзинпин , които прокарват свои лични националистически стратегии на международната сцена, би предпочел да не се изправя против мощна, обединена Европа. Предпочитат да разделят и ръководят.

Виктор Орбан не е единственият огромен почитател на Тръмп тук. Такъв е и министър-председателят на Словакия, а ненапълно и министър председателят на Италия. Те клонят към Тръмп по метод, който ги разделя от множеството от останалите. Брюксел се притеснява, че други страни – членки на Европейски Съюз, в този момент могат да бързат да си обезпечат положителни двустранни връзки с Тръмп за сметка на единството . Това ще отслаби блока.

Но посланик от Европейски Съюз, с който разговарях и който помоли да не бъде назоваван, с цел да приказва свободно, счита, че може да се случи и противоположното.

„ Ние в Брюксел се притеснявахме от Брекзит по това време “ , сподели ми той. И добави:

„ Смятахме, че и други страни членки ще последват Обединеното кралство през вратата на Европейски Съюз. Но се случи тъкмо противоположното. Страните от Европейски Съюз се сляха още повече посредством процеса на Брекзит. Доналд Тръмп може да има същия резултат върху нас. Да ни накара да се сближим още повече. Да ни принуди да бъдем по-самостоятелни. “

Точно преди деня на изборите в Съединени американски щати полският министър-председател Доналд Туск , самият той някогашна огромна фигура в Брюксел, разгласи на Х:

„ Бъдещето на Европа към този момент не зависи от президентските избори в Съединени американски щати, а на първо място от самата Европа. “

Може би. А може би не.

Друга, много плашеща школа измежду обичайните политици в Европа е, че тази победа на Тръмп може да се окаже тласък за десните националисти надалеч по-близо до дома.

Европейските популисти , които споделят неговата религия, че те са същинският глас на гласоподавателите: смутени от стопанската система, от имиграцията , от положението на съответните страни и настояващи за смяна в този момент.