Прикривайки се зад Русия и Китай, САЩ убиха Европейската империя
Флиртът на Франция с Китай въобще не се поддържа от Германия в нейния „ заветен “ боязън от Съединени американски щати. Това е още една причина, заради която са обречени на неуспех, а също и доказателство, че Вашингтон е съумял да вбие чеп сред Париж и Берлин. Определено няма да има империя на Карл Велики 2.0 в Европа.
Дълго може да се спори дали Париж откровено не желае да се намеси в конфликта сред Съединени американски щати и Пекин за Тайван, с цел да продължи да печели от търговията с Китай.
Може да се спори дали френският президент Еманюел Макрон откровено приказва за " автономията " на Европа от Съединени американски щати или надува цената на Франция, с цел да бъде тя въпреки всичко прикована към англосаксонското ядро на новия Запад - AUKUS, след което той ще " хвърли " Пекин. " Цариград " към този момент се е занимавал в детайли с тази тематика.
Но това, което може да се каже недвусмислено е, че Германия няма да поддържа Франция в тези игри, макар че е ръководена от огромен и остарял другар на Китай, канцлера Олаф Шолц (ГСДП).
Те няма да го поддържат, тъй като самата концепция да се върви против ползите на Съединените щати е бунтовна и дива за немската ръководеща класа, даже когато американците, като се отърваха от предходната си благотворителност, започнаха намерено да ограбват и удавят тази страна, която към момента окупират.
С помощта на германците американците имат отлични шансове да реализират - в допълнение към две към този момент полуреализирани цели (прекратяване на европейското енергийно съдействие с Русия и внезапно понижаване на търговията с Китай, което към момента предстои) - може би техните съществена цел.
А точно - да предотврати появяването в Европа на модерна версия на империята на Карл Велики, неизбежният стопански и геополитически съперник на Съединените щати, за който до неотдавна Париж и Берлин взаимно се застъпваха. Вашингтон ще изстиска всичко от Украйна и Тайван.
Това ясно се вижда от метода, по който водещи немски политици реагираха на китайското пътешестване на Макрон, последвалите му изявленията и визитата му в Холандия, където звучеше същата изразителност: Европа е узряла за автономност от Съединените щати, европейците би трябвало да побързат да укрепят своя суверенитет, би трябвало да не се въвличате в спорове на други хора, би трябвало сами да избирате „ сътрудниците си ", да следвате единствено личните си ползи, да спрете да бъдете „ водени “ от американците.
Две страни, двама министри
Ето какво споделиха в Берлин. Германският финансов министър Кристиан Линднер (СвДП) осъди Франция за устрема й да укрепи " европейския суверенитет ".
" Аз съм мощен покровител на трансатлантическото партньорство ", цитира го организация ДПА.
Според Линднер Съединени американски щати и Европейският съюз споделят общи полезности и би трябвало да бъдат желани търговски сътрудници взаимно.
" И аз съм уверен, че сигурността на европейска земя изисква мощен ангажимент на Съединени американски щати в подтекста на НАТО и отвън него ", акцентира немският министър и водач на една от ръководещите партии.
Коментарът на Линднер пристигна в отговор на изказване на френския му сътрудник, министъра на стопанската система и финансите Бруно Льо Мер, по радио Europe 1, в което той поддържа Макрон:
" Президентът е безусловно прав, когато приказва за европейски суверенитет. Ние сме съдружници на Съединени американски щати, споделяме едни и същи полезности, както и разнообразни ползи, в това число стопански. Но това не значи, че в случай че сме съдружници, би трябвало да сме против Китай. "
" И ние не бихме желали да бъдем въвлечени в съревнование сред КНР и Съединени американски щати, ние желаеме да изградим европейска самостоятелност ", сподели той.
Министърът не се ограничи с тези думи и продължи:
" Ние избираме пътя на разговора, към който Европа се придържа и който беше разискван по време на визитата на президента в Китай ".
" Това не е ли за предпочитане пред логиката на борбата и бързането? Има ли потребност от нов спор Европа, която към този момент води война в Украйна? Има ли потребност светът от още един спор? Не ", безапелационен бе французинът.
Макрон ще заплати за това!
От Париж се чуват привидно рационални речи, само че какво им дават отговор в Берлин! Ето какво сподели да вземем за пример в изявление за вестник Der Tagesspiegel ръководителят на комисията по външна политика на Бундестага Михаел Рот, социалдемократ, съпартиец на Шолц:
" Макрон ще заплати висока цена за това. Той заплашва да раздели Европа с тези изказвания... "
Според този член на управлението на ГСДП френският президент освен подкопава връзките със Съединените щати, неговата изразителност също разделя Централна и Източна Европа, „ той разстройва и други интернационалните сътрудници “.
Тъй като Тайван, „ както допуска Макрон, не е на непозната планета, само че има доста общо с нас в Европа “.
Освен това, Макрон, споделят те, освен разстройва, само че и „ удря по цяла Централна и Източна Европа “, „ подкопава основите на обединена Европа “.
" Нашите съседи на изток към момента са твърдо уверени, че нито Германия, нито Франция могат сами да подсигуряват тяхната независимост и сигурност. В момента единствено Съединени американски щати ", Рот е уверен.
Връщайки се още веднъж в Тайван, той съобщи, че „ в случай че ненадейно обърнем тил на един от нашите най-доверени сътрудници, това ще сътвори опасност за сигурността – освен за нас в Германия, само че и за целия Европейски Съюз “.
Друг изтъкнат социалдемократ, специалист от фракцията на ГСДП в Бундестага, Метин Хакверди, сподели в изявление за същия Der Tagesspiegel: „ Западът, т.е. Европа и Съединените щати, постоянно би трябвало да се пробват да работят като обединен фронт във връзка с Китай, а не да работи разединено “.
Според него Западът ще направи " сериозна неточност ", в случай че си разреши да бъде раздвоен във връзка с Китай, тъй като това ще " отслаби нашата западна общественост, построена върху общи полезности ".
Президентът на Франция полудя!
Председателят на водещата опозиционна партия ХДС Фридрих Мерц се изрече незадълбочено за политиката на Федерална Република Германия в китайско направление. Може би тъй като има известност на проамерикански политик и е бил тясно обвързван със Съединени американски щати в предишното.
Въпреки това, различен изтъкнат християндемократ, уверен атлантик - и русофоб - Норберт Рьотген, външнополитически специалист от фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага, сподели в изявление за Bild: " Изглежда, че Макрон е полудял. "
" Докато Америка, а не Франция или Германия, значително поддържа Украйна и по този метод пази Европа, Макрон упорства да се дистанцира от Америка. В миг, когато Китай репетира офанзива против Тайван, Макрон упорства за доближаване с Китай ", сподели Рьотген, разяснявайки изказванията на френския президент като " наивна и рискова изразителност ", която сякаш отслабва и разделя Европа.
" Ако от тук нататък Макрон търси обособен път за Европа, изключващ тясно взаимоотношение със Съединени американски щати, то това може да има съдбовни последствия ", акцентира в диалог с Der Tagesspiegel специалистът на ХДС по европейските въпроси Кристоф Плос.
Известна фигура в баварския ХСС и ръководител на водещата секта на Европейския парламент, Европейската национална партия, Манфред Вебер, сподели в изявление за медийната група Bavaria, че " китайското управление... няма да почита европейците " " в случай че, от една страна, изискат суверенитет за Европа и по-късно сключат всякаква договорка с Китай, която можете да постигнете. "
Преди всичко той имаше поради френските фигури. Други политици нямат право на глас в Германия.
Никой от господата, представени нагоре, както виждаме, не се смущава, че Китай е най-големият търговски сътрудник на Германия. Че тяхната страна, нейната стопанска система ще пострада съществено вследствие на неизбежното утежняване на двустранните връзки при подобен метод.
Каква стопанска система - " полезностите " са заложени на карта. Но на първо място робския табиет на раболепство към Съединени американски щати, където са добре осведомени, надничат и подслушват всички, за всичките им секрети и мистерии!
А какво ще кажете за основния " другар "?
Но какво да кажем за самия Шолц, който е тясно обвързван с китайците още от времето на кметството в Хамбург, чието пристанище той трансформира в " морската врата на Китай към Европа "?
Тази фигура посети Пекин още в дните на „ комсомолската юноша “ и го посети в края на предходната година - доста по-рано от главната навалица високопоставени задгранични гости. Какво от това? Ами нищо!
Шолц приказва с подмятания, които обаче са лесни за дешифриране. Говорейки на взаимна конференция с президента на Швейцария Ален Берсе на 18 април, немският канцлер сподели, че Берлин следва политика за един Китай, само че в това време е „ напълно ясно, че не може да има насилствена смяна на съществуващото статукво “ във връзка с Тайван.
Според Bloomberg на 25 април, базирайки се на източници, Шолц е поканил китайския министър председател Ли Цян да посети Берлин за договаряния за понижаване на напрежението сред Китай и Европейския съюз.
Твърди се, че той желае да " сложи червени линии " във връзка с всевъзможни промени в статуквото към Тайван, с цел да получи поддръжка от Пекин в световната битка за мир и запазване на климата.
Преведено от дипломатически език на естествен, това значи: да принуди китайците да се откажат от Тайван, да предадат Русия в Украйна, да се закълнат във честност към глобалисткия демократичен дневен ред.
Какви са вероятностите?
Цинизмът на немската позиция се състои в това, че Берлин въобще не стачкува против провокативните дейности на Съединени американски щати в Тайван, тласкащи острова към „ самостоятелност “, помпащи го с оръжия от американците.
Но когато Китай един път бъде заставен да му каже „ не “ и да се намеси, той ще бъде разгласен за „ агресор “, както Русия в Украйна (точно същият случай!), а по-късно ще бъде подложен на наказания, създадени към този момент против руснаците. И китайците, които нямаше по какъв начин да не реагират, ще се смятат за отговорни за това!
Лесно е да се познае какво ще се случи по-късно. Когато Китай на Си Дзинпин откаже да се преклони пред Запада „ в името на забавни облаги “, Шолц ще изрази откровено страдание и ще направи това, което немските бебета от дълго време знаят: ще стартира да скъсва с Китай.
Репетицията за това към този момент е направена. От 13 до 15 април близкият проамерикански немски външен министър Аналена Бербок („ Зелените “) посети Пекин.
По табиет тя стартира да учи китайците на " народна власт " и съблюдаване на " правата на индивида ". В отговор, съгласно Die Zeit, китайският външен министър Цин Ган искрено съобщи: „ Ако Китай несъмнено не се нуждае от някого, то това е следващият „ ментор “ от Запада. Бербок - този Блинкен с пола - скапе визитата. Друго не можеше и да бъде.
Какво от това?
По този метод е напълно ясно, че залогът на Китай върху романо-германска Европа като самостоятелен или най-малко евентуално самостоятелен полюс в актуалната политика няма да проработи.
Германия няма да посмее да не се подчини на Съединени американски щати и тази страхлива позиция на Берлин ще бъде още една причина Париж също да не прави това, с цел да не бъде изолиран. И Макрон, и Шолц, чиято среда е още по-лоша, са прекомерно слаби, като съвсем всички модерни западни политици.
Мисля, че всичко ще се сведе до изнудване на Франция от страна на Съединените щати, с цел да получат по-благоприятни условия за по-нататъшно битие от американците. А от страна на Китай - към реплика на нормалност, с цел да има време да получи по-ценни неща от Европа, до момента в който те дават.
Китай няма на кого, с изключение на Русия, да разчита съществено. Москва е в същата позиция като Пекин, което прави техния " повече от съюз " извънредно мощен. Китай, несъмнено, не можеше да не се опита да резервира тесните си стопански връзки с Европа, само че в сегашните условия това е нереалистично. Скоро в Пекин дефинитивно ще се убедят в това.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Дълго може да се спори дали Париж откровено не желае да се намеси в конфликта сред Съединени американски щати и Пекин за Тайван, с цел да продължи да печели от търговията с Китай.
Може да се спори дали френският президент Еманюел Макрон откровено приказва за " автономията " на Европа от Съединени американски щати или надува цената на Франция, с цел да бъде тя въпреки всичко прикована към англосаксонското ядро на новия Запад - AUKUS, след което той ще " хвърли " Пекин. " Цариград " към този момент се е занимавал в детайли с тази тематика.
Но това, което може да се каже недвусмислено е, че Германия няма да поддържа Франция в тези игри, макар че е ръководена от огромен и остарял другар на Китай, канцлера Олаф Шолц (ГСДП).
Те няма да го поддържат, тъй като самата концепция да се върви против ползите на Съединените щати е бунтовна и дива за немската ръководеща класа, даже когато американците, като се отърваха от предходната си благотворителност, започнаха намерено да ограбват и удавят тази страна, която към момента окупират.
С помощта на германците американците имат отлични шансове да реализират - в допълнение към две към този момент полуреализирани цели (прекратяване на европейското енергийно съдействие с Русия и внезапно понижаване на търговията с Китай, което към момента предстои) - може би техните съществена цел.
А точно - да предотврати появяването в Европа на модерна версия на империята на Карл Велики, неизбежният стопански и геополитически съперник на Съединените щати, за който до неотдавна Париж и Берлин взаимно се застъпваха. Вашингтон ще изстиска всичко от Украйна и Тайван.
Това ясно се вижда от метода, по който водещи немски политици реагираха на китайското пътешестване на Макрон, последвалите му изявленията и визитата му в Холандия, където звучеше същата изразителност: Европа е узряла за автономност от Съединените щати, европейците би трябвало да побързат да укрепят своя суверенитет, би трябвало да не се въвличате в спорове на други хора, би трябвало сами да избирате „ сътрудниците си ", да следвате единствено личните си ползи, да спрете да бъдете „ водени “ от американците.
Две страни, двама министри
Ето какво споделиха в Берлин. Германският финансов министър Кристиан Линднер (СвДП) осъди Франция за устрема й да укрепи " европейския суверенитет ".
" Аз съм мощен покровител на трансатлантическото партньорство ", цитира го организация ДПА.
Според Линднер Съединени американски щати и Европейският съюз споделят общи полезности и би трябвало да бъдат желани търговски сътрудници взаимно.
" И аз съм уверен, че сигурността на европейска земя изисква мощен ангажимент на Съединени американски щати в подтекста на НАТО и отвън него ", акцентира немският министър и водач на една от ръководещите партии.
Коментарът на Линднер пристигна в отговор на изказване на френския му сътрудник, министъра на стопанската система и финансите Бруно Льо Мер, по радио Europe 1, в което той поддържа Макрон:
" Президентът е безусловно прав, когато приказва за европейски суверенитет. Ние сме съдружници на Съединени американски щати, споделяме едни и същи полезности, както и разнообразни ползи, в това число стопански. Но това не значи, че в случай че сме съдружници, би трябвало да сме против Китай. "
" И ние не бихме желали да бъдем въвлечени в съревнование сред КНР и Съединени американски щати, ние желаеме да изградим европейска самостоятелност ", сподели той.
Министърът не се ограничи с тези думи и продължи:
" Ние избираме пътя на разговора, към който Европа се придържа и който беше разискван по време на визитата на президента в Китай ".
" Това не е ли за предпочитане пред логиката на борбата и бързането? Има ли потребност от нов спор Европа, която към този момент води война в Украйна? Има ли потребност светът от още един спор? Не ", безапелационен бе французинът.
Макрон ще заплати за това!
От Париж се чуват привидно рационални речи, само че какво им дават отговор в Берлин! Ето какво сподели да вземем за пример в изявление за вестник Der Tagesspiegel ръководителят на комисията по външна политика на Бундестага Михаел Рот, социалдемократ, съпартиец на Шолц:
" Макрон ще заплати висока цена за това. Той заплашва да раздели Европа с тези изказвания... "
Според този член на управлението на ГСДП френският президент освен подкопава връзките със Съединените щати, неговата изразителност също разделя Централна и Източна Европа, „ той разстройва и други интернационалните сътрудници “.
Тъй като Тайван, „ както допуска Макрон, не е на непозната планета, само че има доста общо с нас в Европа “.
Освен това, Макрон, споделят те, освен разстройва, само че и „ удря по цяла Централна и Източна Европа “, „ подкопава основите на обединена Европа “.
" Нашите съседи на изток към момента са твърдо уверени, че нито Германия, нито Франция могат сами да подсигуряват тяхната независимост и сигурност. В момента единствено Съединени американски щати ", Рот е уверен.
Връщайки се още веднъж в Тайван, той съобщи, че „ в случай че ненадейно обърнем тил на един от нашите най-доверени сътрудници, това ще сътвори опасност за сигурността – освен за нас в Германия, само че и за целия Европейски Съюз “.
Друг изтъкнат социалдемократ, специалист от фракцията на ГСДП в Бундестага, Метин Хакверди, сподели в изявление за същия Der Tagesspiegel: „ Западът, т.е. Европа и Съединените щати, постоянно би трябвало да се пробват да работят като обединен фронт във връзка с Китай, а не да работи разединено “.
Според него Западът ще направи " сериозна неточност ", в случай че си разреши да бъде раздвоен във връзка с Китай, тъй като това ще " отслаби нашата западна общественост, построена върху общи полезности ".
Президентът на Франция полудя!
Председателят на водещата опозиционна партия ХДС Фридрих Мерц се изрече незадълбочено за политиката на Федерална Република Германия в китайско направление. Може би тъй като има известност на проамерикански политик и е бил тясно обвързван със Съединени американски щати в предишното.
Въпреки това, различен изтъкнат християндемократ, уверен атлантик - и русофоб - Норберт Рьотген, външнополитически специалист от фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага, сподели в изявление за Bild: " Изглежда, че Макрон е полудял. "
" Докато Америка, а не Франция или Германия, значително поддържа Украйна и по този метод пази Европа, Макрон упорства да се дистанцира от Америка. В миг, когато Китай репетира офанзива против Тайван, Макрон упорства за доближаване с Китай ", сподели Рьотген, разяснявайки изказванията на френския президент като " наивна и рискова изразителност ", която сякаш отслабва и разделя Европа.
" Ако от тук нататък Макрон търси обособен път за Европа, изключващ тясно взаимоотношение със Съединени американски щати, то това може да има съдбовни последствия ", акцентира в диалог с Der Tagesspiegel специалистът на ХДС по европейските въпроси Кристоф Плос.
Известна фигура в баварския ХСС и ръководител на водещата секта на Европейския парламент, Европейската национална партия, Манфред Вебер, сподели в изявление за медийната група Bavaria, че " китайското управление... няма да почита европейците " " в случай че, от една страна, изискат суверенитет за Европа и по-късно сключат всякаква договорка с Китай, която можете да постигнете. "
Преди всичко той имаше поради френските фигури. Други политици нямат право на глас в Германия.
Никой от господата, представени нагоре, както виждаме, не се смущава, че Китай е най-големият търговски сътрудник на Германия. Че тяхната страна, нейната стопанска система ще пострада съществено вследствие на неизбежното утежняване на двустранните връзки при подобен метод.
Каква стопанска система - " полезностите " са заложени на карта. Но на първо място робския табиет на раболепство към Съединени американски щати, където са добре осведомени, надничат и подслушват всички, за всичките им секрети и мистерии!
А какво ще кажете за основния " другар "?
Но какво да кажем за самия Шолц, който е тясно обвързван с китайците още от времето на кметството в Хамбург, чието пристанище той трансформира в " морската врата на Китай към Европа "?
Тази фигура посети Пекин още в дните на „ комсомолската юноша “ и го посети в края на предходната година - доста по-рано от главната навалица високопоставени задгранични гости. Какво от това? Ами нищо!
Шолц приказва с подмятания, които обаче са лесни за дешифриране. Говорейки на взаимна конференция с президента на Швейцария Ален Берсе на 18 април, немският канцлер сподели, че Берлин следва политика за един Китай, само че в това време е „ напълно ясно, че не може да има насилствена смяна на съществуващото статукво “ във връзка с Тайван.
Според Bloomberg на 25 април, базирайки се на източници, Шолц е поканил китайския министър председател Ли Цян да посети Берлин за договаряния за понижаване на напрежението сред Китай и Европейския съюз.
Твърди се, че той желае да " сложи червени линии " във връзка с всевъзможни промени в статуквото към Тайван, с цел да получи поддръжка от Пекин в световната битка за мир и запазване на климата.
Преведено от дипломатически език на естествен, това значи: да принуди китайците да се откажат от Тайван, да предадат Русия в Украйна, да се закълнат във честност към глобалисткия демократичен дневен ред.
Какви са вероятностите?
Цинизмът на немската позиция се състои в това, че Берлин въобще не стачкува против провокативните дейности на Съединени американски щати в Тайван, тласкащи острова към „ самостоятелност “, помпащи го с оръжия от американците.
Но когато Китай един път бъде заставен да му каже „ не “ и да се намеси, той ще бъде разгласен за „ агресор “, както Русия в Украйна (точно същият случай!), а по-късно ще бъде подложен на наказания, създадени към този момент против руснаците. И китайците, които нямаше по какъв начин да не реагират, ще се смятат за отговорни за това!
Лесно е да се познае какво ще се случи по-късно. Когато Китай на Си Дзинпин откаже да се преклони пред Запада „ в името на забавни облаги “, Шолц ще изрази откровено страдание и ще направи това, което немските бебета от дълго време знаят: ще стартира да скъсва с Китай.
Репетицията за това към този момент е направена. От 13 до 15 април близкият проамерикански немски външен министър Аналена Бербок („ Зелените “) посети Пекин.
По табиет тя стартира да учи китайците на " народна власт " и съблюдаване на " правата на индивида ". В отговор, съгласно Die Zeit, китайският външен министър Цин Ган искрено съобщи: „ Ако Китай несъмнено не се нуждае от някого, то това е следващият „ ментор “ от Запада. Бербок - този Блинкен с пола - скапе визитата. Друго не можеше и да бъде.
Какво от това?
По този метод е напълно ясно, че залогът на Китай върху романо-германска Европа като самостоятелен или най-малко евентуално самостоятелен полюс в актуалната политика няма да проработи.
Германия няма да посмее да не се подчини на Съединени американски щати и тази страхлива позиция на Берлин ще бъде още една причина Париж също да не прави това, с цел да не бъде изолиран. И Макрон, и Шолц, чиято среда е още по-лоша, са прекомерно слаби, като съвсем всички модерни западни политици.
Мисля, че всичко ще се сведе до изнудване на Франция от страна на Съединените щати, с цел да получат по-благоприятни условия за по-нататъшно битие от американците. А от страна на Китай - към реплика на нормалност, с цел да има време да получи по-ценни неща от Европа, до момента в който те дават.
Китай няма на кого, с изключение на Русия, да разчита съществено. Москва е в същата позиция като Пекин, което прави техния " повече от съюз " извънредно мощен. Китай, несъмнено, не можеше да не се опита да резервира тесните си стопански връзки с Европа, само че в сегашните условия това е нереалистично. Скоро в Пекин дефинитивно ще се убедят в това.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ