Една история за превратностите на съдбата или как едно добро дело може да преобърне живота
Флеминг бил безпаричен шотландски фермер. Един ден, до момента в който се опитвал да изкара прехраната за фамилията си, чул крясъци от близкото мочурище. Оставил инструментите си и се затичал нататък.
Там, затънало до кръста в черна кал, се мъчело да се освободи ужасено момче. Флеминг го избавил от мудна и мъчителна гибел.
На идващия ден първокласна карета спряла пред къщурката на селянина. Елегантно облечен господин слязъл от нея и се показал, обяснявайки, че той е бащата на избавеното момче.
" Искам да ти платя " – споделил богаташът. – " Ти избави живота на сина ми ". " Не мога да приема пари за това, което сторих. " – споделил фермерът, отхвърляйки предлагането.
В този миг през вратата на фамилната барака излязъл синът на фермера. Богаташът попитал: " Това твоят наследник ли е? " " Да " - гордо отвърнал фермерът. Тогава богаташът предложил да даде на сина на селянина такова положително образование, каквото и на личния си наследник.
" Ако момчето наподобява на татко си, когато порасне, той без подозрение ще стане човек, с който и двамата ще се гордеем. " – споделил той.
Така и направил. Синът на фермера посещавал най-хубавите учебни заведения и приключил най-престижния медицински университет в Лондон. По-късно той станал прочут – Сър Александър Флеминг, откривателят на пеницилина.
След години синът на богаташа, който бил избавен от блатото, се разболял от пневмония. Пеницилинът избавил живота му! Името на богаташа е лорд Рандолф Чърчил, а името на сина му – Сър Уинстън Чърчил.
* Тази любопитна история, която циркулира свободно и щастливо в интернет, се появява за първи път като в сп. Coronet през декември 1944 година Авторът е Артър Гладстоун Кийни. Досадните биографи я опровергават, само че техните трудове не могат да се похвалят с такава известност.
