Кой е най-тежкият елемент във Вселената?
Физичните свойства на детайлите са от решаващо значение – те са разследване от метода, по който са били създадени, и дефинират както метода, по който ги използваме, по този начин и всяко взаимоотношение във Вселената.
Та на горния въпрос има няколко положителни отговора, само че също по този начин би трябвало да се имат поради и доста нюанси и условия. Въпросът в действителност не е толкоз добре дефиниран, колкото може да наподобява.
Както сме говорили в предишното, тегло и маса са две разнообразни понятия в науката. Те са свързани, несъмнено, само че масата е вътрешно свойство на материята, до момента в който тежестта е мощ, която зависи от гравитационното поле на мястото, където го мерите. Така че за тежестта можем да се придържаме към определението за маса или пък да приказваме за чувството, което имаме за даден детайл.
На доста места ще откриете, че най-тежкият детайл е уранът. По-специално изотопът уран-238, който е най-разпространеният и постоянен от всички естествени изотопи, постоянно се счита за най-тежкия, който може да се откри в природата. Атомната му маса, както подсказва името, е 238, което е броят на неутроните и протоните в ядрото му – по-точно, 92 протона и 146 неутрона.
Всеки детайл с по-голям брой протони е открит, откакто е основан изкуствено в лаборатория, само че се оказва, че плутоният (94 протона) – макар че е открит в лабораторията на Глен Т. Сиборг и неговия екип в Калифорнийския университет в Бъркли – също се среща и естествено в природата. Част от този натурален плутоний е в действителност обвързван с урана. Част от него е открита в метеоритен прахуляк, отсрочен на морското дъно.
Но ние сме основали и доста по-големи детайли от плутония. Най-тежкият детайл, който в миналото е бил синтезиран, е оганесон (Og). Той има 118 протона и 176 неутрона, което прави атомна му маса 294. Получен е за първи път през 2002 година в Обединения институт за нуклеарни проучвания (ОИЯИ) в Дубна, покрай Москва, и е наименуван на руско-арменския нуклеарен физик Юрий Оганесян, който открива някои от най-тежките детайли в периодическата таблица.
Юрий Оганесян
Възможно е, несъмнено, този връх да бъде строшен някой ден. Ядрените физици разполагат с доказателства за така наречен вълшебен цифри – избран брой протони и/или неутрони, които вършат доста по-стабилни ядра от други. Тези цифри са 2, 8, 20, 28, 50, 82 и 126. Последното е следено единствено за неутроните, само че е допустимо хипотетичният унбихексий със 126 протона и доста повече неутрони да бъде синтезиран и да бъде постоянен. Или най-малко задоволително постоянен, с цел да можем да го измерим.
Сега ще преместим вниманието си от масата на въпросните атоми на друга големина: тяхната компактност. Плътността е масата на единица размер. Тя е извънредно потребна големина, а когато става въпрос за живия живот, тя разрешава да се задават подвеждащи и шеговити въпроси като „ Кое е по-тежко – 1 кг олово или 1 кг пера “. Килограм олово, защото е по-плътен, ни кара да мислим, че би трябвало да е по-тежък от кг пера, макар че те имат идентична маса.
Осмий
А плътността не усилва с атомната маса, тъй че в случай че имате кубче уран и кубче различен детайл, уранът няма да е най-плътният детайл просто тъй като е с най-голяма маса. Най-плътният детайл е осмият, а незабавно след него е иридият. И двата имат съвсем два пъти по-голяма компактност от оловото, а между тях имат напълно дребна разлика.
Причината, заради която тези детайли са толкоз плътни, е обвързвана с един необикновен баланс: те имат задоволително висока атомна маса, само че напълно дребен атомен радиус заради добре проведените електрони, тъй че в един избран размер можете да съберете повече атоми осмий, в сравнение с всеки различен прочут детайл. Плътността на осмия е 22,6 пъти по-голяма от тази на течната вода.
