Връзката ни е само секс. Проблем ли е това?
Физическата фамилиарност е един от най-силните детайли, които отличават сантименталната връзка от всяка друга. Целувките, прегръдките, допирът — всичко това основава чувство за непосредственост и пристрастеност, което мъчно може да се съпостави с нещо друго. Но допустимо ли е една връзка да (о)стане напълно физическа? И какво се случва, когато прочувствената съгласуваност липсва?
Връзка, учредена съвсем напълно на секса, не е необичайност. В началото на всяко привличане постоянно стои точно тялото — оня взор, това напрежение във въздуха, когато двама души се желаят. Проблемът е, че някои връзки остават заклещени в тази фаза. Те не се развиват, не се задълбочават, не потеглят по пътя към същинска непосредственост. Разговорите остават повърхностни, шерването е минимално. Ако липсва предпочитание да се опознаете същински, да разберете какво ви вълнува, какво ви боли и какво ви движи напред — тогава може би връзката ви е единствено секс и ще си остане такава.
Разбира се не постоянно това е нещо неприятно. Има моменти, в които и двамата сътрудници търсят точно това — наслаждение, разтоварване, лекост. И когато всички са наясно, няма място за виновност или наказание. Но в случай че най-малко един от двамата стартира да копнее за повече — за диалози до късно, за надълбоко шерване, за среща със фамилията и с приятелите — тогава физическото към този момент не е задоволително.
Истината е, че като хора ние се нуждаем от връзка — освен посредством тяло, само че и посредством душа. Емоционалната фамилиарност основава чувство за сигурност, за принадлежност, за това, че сме видени и признати такива, каквито сме. Тя разрешава на сътрудниците да порастват дружно, да построяват доверие, да приказват свободно за страховете си и да мечтаят без маски. И когато тази дълбочина се комбинира с физическа непосредственост, резултатът е връзка, която е освен буйна, само че и същински пълноценна.
Ако усещаш, че се намираш във връзка, в която физическото е на напред във времето, само че жадуваш за повече, има способи да го постигнеш. Започни с диалози — не просто „ Как мина денят ти? “, а същински разговори за това по какъв начин се чувстваш, какво те вълнува, какви са фантазиите ти. Планирай срещи отвън спалнята — разходки, вечери, излизания, които основават нови мемоари. Споделяй — освен истории, само че и накърнимост. Покани колегата в своя свят, запознай го с хората, които обичаш. И не на последно място — бъди толерантен. Дълбоката връзка не се построява за ден. Понякога точно времето е това, което разрешава на една връзка да се разгърне същински.
Физическата непосредственост е отлично начало, само че когато към нея се добави сърце, тогава връзката става не просто буйна — тя става смислена, топла и устойчива. А това е любовта, която множеството от нас в действителност търсят.
Връзка, учредена съвсем напълно на секса, не е необичайност. В началото на всяко привличане постоянно стои точно тялото — оня взор, това напрежение във въздуха, когато двама души се желаят. Проблемът е, че някои връзки остават заклещени в тази фаза. Те не се развиват, не се задълбочават, не потеглят по пътя към същинска непосредственост. Разговорите остават повърхностни, шерването е минимално. Ако липсва предпочитание да се опознаете същински, да разберете какво ви вълнува, какво ви боли и какво ви движи напред — тогава може би връзката ви е единствено секс и ще си остане такава.
Разбира се не постоянно това е нещо неприятно. Има моменти, в които и двамата сътрудници търсят точно това — наслаждение, разтоварване, лекост. И когато всички са наясно, няма място за виновност или наказание. Но в случай че най-малко един от двамата стартира да копнее за повече — за диалози до късно, за надълбоко шерване, за среща със фамилията и с приятелите — тогава физическото към този момент не е задоволително.
Истината е, че като хора ние се нуждаем от връзка — освен посредством тяло, само че и посредством душа. Емоционалната фамилиарност основава чувство за сигурност, за принадлежност, за това, че сме видени и признати такива, каквито сме. Тя разрешава на сътрудниците да порастват дружно, да построяват доверие, да приказват свободно за страховете си и да мечтаят без маски. И когато тази дълбочина се комбинира с физическа непосредственост, резултатът е връзка, която е освен буйна, само че и същински пълноценна.
Ако усещаш, че се намираш във връзка, в която физическото е на напред във времето, само че жадуваш за повече, има способи да го постигнеш. Започни с диалози — не просто „ Как мина денят ти? “, а същински разговори за това по какъв начин се чувстваш, какво те вълнува, какви са фантазиите ти. Планирай срещи отвън спалнята — разходки, вечери, излизания, които основават нови мемоари. Споделяй — освен истории, само че и накърнимост. Покани колегата в своя свят, запознай го с хората, които обичаш. И не на последно място — бъди толерантен. Дълбоката връзка не се построява за ден. Понякога точно времето е това, което разрешава на една връзка да се разгърне същински.
Физическата непосредственост е отлично начало, само че когато към нея се добави сърце, тогава връзката става не просто буйна — тя става смислена, топла и устойчива. А това е любовта, която множеството от нас в действителност търсят.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ