Спортът и упражненията благоприятстват значително лечението на рак
Физическата интензивност би трябвало да бъде неразделна част от лечението при пациенти с онкологични болести – това е главното умозаключение на нов огромен теоретичен преглед, оповестен в British Journal of Sports Medicine. Според откривателите, систематичната двигателна интензивност освен смекчава страничните резултати от лекуването, само че и способства за възстановяване на психологичното здраве, съня и общото качество на живот при онкоболни.
Екипът зад изследването – учени от Китай – е анализирал данни от 80 систематични прегледа, обхващащи разнообразни типове рак и въздействието на физическата интензивност върху пациентите. Сравнението сред интензивно трениращи пациенти и такива, които не практикуват никаква форма на придвижване или разчитат единствено на общоприетата здравна грижа, демонстрира безапелационни разлики в клиничните резултати.
По-малко странични резултати, по-добри прогнози
Физическите извършения потвърдено понижават риска от редица затруднения, в това число сърдечно-съдови и неврологични увреждания – чести последици от химио- и лъчетерапия. Особено важен е резултатът върху когнитивните нарушавания, познати като „ мозъчна мъгла “, които засягат доста пациенти по време и след лекуването. Данните сочат още, че постоянната физическа интензивност може да облекчи тези признаци, като усъвършенства паметта, концентрацията и умствената изясненост.
Допълнителни изгоди включват стабилизиране на тежестта, понижаване на телесните мазнини и увеличение на мускулната маса – основни фактори за възобновяване и дълготрайно здраве . Упражненията също по този начин оказват удобно въздействие върху метаболитни индикатори като инсулиновата сензитивност и равнищата на възпалителни маркери.
Психологическа поддръжка и обществена ангажираност
Един от най-важните акценти в проучването е резултатът на упражненията върху психологичното здраве. Авторите оповестяват, че интензивността доста понижава тревогата, признаците на меланхолия и безсънието – проблеми, които постоянно съпътстват онкологичната диагноза. Йогата, да вземем за пример, се предлага като ефикасен инструмент за възстановяване на съня, до момента в който тай чи демонстрира положителни резултати при преодоляване на тревогата.
Интересна е и връзката сред физическата интензивност и обществената акомодация. Според създателите, постоянните извършения покачват обществената интензивност на пациентите, оказват помощ им да възстановят връзките си с близките и даже усилват възможностите за завръщане към професионалния живот. Йогата, в частност, е посочена като форма на придвижване, която има мощно положително влияние върху чувството за принадлежност и обществено благоденствие.
Изследователите акцентират, че са нужни спомагателни изследвания, с цел да се дефинира кои типове физически извършения са най-подходящи при другите форми на рак, както и в кой стадий от лекуването или възобновяване те са най-ефективни. Независимо от това, заключението е ясно: консолидираното на физическата интензивност в грижата за онкоболните пациенти не е просто рекомендация – то би трябвало да се трансформира в общоприета процедура.
В ера, в която медицината от ден на ден се ориентира към повсеместен метод към пациента, включването на придвижване като част от лекуването е освен разумно, само че и научно обосновано.
