Фискалният съвет: Удължителният бюджет създава опасен прецедент
Фискалният съвет: Удължителният бюджет основава рисков казус
Приетият от Народното събрание Закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година (или така наречен „ удължителен бюджет “) основава рисков казус в бюджетната политика на страната. По своята правна и икономическа същина този вид законодателен акт следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон. Това се показва в публична позиция на Фискалния съвет.
За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки. Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика. Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет.
Разходи за личен състав и приходи
Законът планува фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 година на 1213 лева (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в обществения бранш. Фискалният съвет обръща внимание на следните сериозни точки:
Прекомпенсация на приходите: Разходите за личен състав за 2025 година към този момент бяха индексирани, като растежът им доближи към 20%, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност.
Методологически неточности при индексацията: Използването на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно. Правилният метод изисква работа със средногодишна инфлация.
Референтна база: Макар логиката да сочи към потребление на локалната потребителска кошница (CPI), в подтекста на участието в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания показател на потребителските цени (HICP).
Прогнозен метод: Тъй като инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
Увеличението на заплатите с 10% в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро. При потребление на по-умерена индексация (около 5%), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от:
Зависимост от свръхоптимистични прогнози за стопански напредък.Несигурност при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната. В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент.
Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. Прилагането на политики посредством така наречен „ удължителен бюджет “ основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Процедурите, практиката, вероятните позитивни и негативни резултати при използването на краткотрайната процедура за удължителен бюджет са прегледани от Фискалния съвет.
Включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика. Създава се казус – посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени.
Приетият от Народното събрание Закон за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година (или така наречен „ удължителен бюджет “) основава рисков казус в бюджетната политика на страната. По своята правна и икономическа същина този вид законодателен акт следва да бъде краткотрайна мярка с стеснен обсег, гарантираща само непрекъсваемостта на държавните заплащания до приемането на постоянен закон. Това се показва в публична позиция на Фискалния съвет.
За разлика от предходни удължителни бюджети, които прецизно съблюдаваха структурата на миналата година, актуалният закон излиза отвън тези рамки. Чрез него се прокарват основни промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайната фискална резистентност и заобикалят естествения спор по бюджетната политика. Използването на удължителен механизъм за въвеждане на нови обществени политики компрометира правилата на Закона за обществените финанси (ЗПФ) и трансформира краткотрайния инструмент в опция на постоянния бюджет.
Разходи за личен състав и приходи
Законът планува фиксиране на минималната работна заплата (МРЗ) от 1 януари 2026 година на 1213 лева (увеличение с над 12%) и индексация на възнагражденията в обществения бранш. Фискалният съвет обръща внимание на следните сериозни точки:
Прекомпенсация на приходите: Разходите за личен състав за 2025 година към този момент бяха индексирани, като растежът им доближи към 20%, което на процедура води до прекомпенсация по отношение на действителната ценова динамичност.
Методологически неточности при индексацията: Използването на инфлацията в края на интервала (моментна стойност) е неточно. Правилният метод изисква работа със средногодишна инфлация.
Референтна база: Макар логиката да сочи към потребление на локалната потребителска кошница (CPI), в подтекста на участието в еврозоната е по-правилно индексациите да стъпват върху хармонизирания показател на потребителските цени (HICP).
Прогнозен метод: Тъй като инфлацията за 2025 година към този момент е регистрирана в базата, при нови планове е редно да се употребява прогнозната инфлация за 2026 година, а не наново използване на минали индикатори.
Увеличението на заплатите с 10% в обществения бранш генерира спомагателен систематичен разход от 840 млн. евро. При потребление на по-умерена индексация (около 5%), спомагателният напън върху бюджета възлиза на 420 млн. евро годишно или приблизително 35 млн. евро на месец.
Съществува сериозен риск от надценяване на приходите с отклоняване сред 3,5 и 4,7 милиарда евро. Предизвикателствата произтичат от:
Зависимост от свръхоптимистични прогнози за стопански напредък.Несигурност при постъпленията от европейски фондове заради административни и политически дефицити.
Законът за събирането на доходи и осъществяването на разноски през 2026 година извършва краткосрочната си функционалност по обезпечаване на финансовата непрекъсваемост на страната. В същото време той основава структурно напрежение във фискалната рамка, като вкарва непрекъснати разноски посредством инструмент с краткотраен темперамент.
Практиката досега демонстрира, че наредбите на член 87 от ЗПФ действат дейно и извършват своята роля за ограничение на популистки решения, застрашаващи устойчивостта на обществените финанси. Прилагането на политики посредством така наречен „ удължителен бюджет “ основава предпоставки за промени в разходната част, които не са съобразени с дълготрайните фискални вероятности и не регистрират в задоволителна степен главните опасности пред икономическото развиване.
Процедурите, практиката, вероятните позитивни и негативни резултати при използването на краткотрайната процедура за удължителен бюджет са прегледани от Фискалния съвет.
Включването на обществени политики (като индексации) в удължителния механизъм компрометира правилата на бюджетното законодателство. Неговата роля съгласно ЗПФ е краткотрайна мярка за гарантиране непрекъсваемостта на държавните заплащания, а не опция на бюджетната политика. Създава се казус – посредством бюджета да се компенсират икономическите несъответствия, които следва да се позволяват посредством структурни промени.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ