Фискалният резерв на страната изпълнява ролята на заделени за черни

Фискалният запас на страната извършва ролята на заделени за „ черни дни “ пари в сметка на държавното управление. Екипът ни ревизира по какъв начин са разпределени средствата в него и има ли учредения за терзания, че страната може да банкрутира, оповестява БТВ.

Във фискалния запас има близо 6,7 милиарда лв., само че от него изваждаме 4 милиарда лева средства в Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система или така наречен „ Сребърен фонд “. Така на процедура служебното държавно управление остава с към 2,7 милиарда лева свободен запас.

Страната ни има пари за 10 дни напред, това демонстрира сметката на специалисти за оставащия свободен запас от 2,7 милиарда лв..

„ Това не е доста добра тактика за ръководство на обществени финанси – да имате пари за 10 дни напред и да се чудите по какъв начин да си платите това или това. Да, някой в този момент ще кажат „ в този момент ще дойдат приходите от налозите “. Да, само че с изключение на приходите ще излязат разноските за пенсиите, след това ще дойдат други доходи, други разноски. Това е все едно да кажете „ Да, имам за 10 дни пари, само че след това ще получа заплата “. Да, само че по-късно отново ще ги изхарчите и отново ще имате пари за 10 дни “, изяснява Никола Янков, някогашен зам.-министър на стопанската система и превоза.

Но макар ниското равнище на фискалния запас, по този начин нареченият сюжет „ страната банкрутира “ не би могъл да се сбъдне.

„ Държавата няма да банкрутира, защото България има огромен заем, може постоянно да изтегли пари като облигационен заем. Това може да се случи в границите на десетина дни или две седмици, относително бързо става. Няма заплаха да спре да се разплаща, само че това, че не разполага с настояща ликвидност е ексцентрично ръководство на държавното богатство “, добавя Янков.

Стана ясно и че с 1,6 милиарда лв. от изчезналите 3 милиара страната е купила дълга на столичното парно.

„ Имайки поради, че това са всичките, общите ни пари. Това са налозите на хората от Ямбол, Стара Загора, Плевен, Търговище, Благоевград, които нямат нищо общо с топлофикацията в София, някак си не наподобява добре това. Но това е продължение на политиката за субсидиране на столичното парно с парите на данъкоплатците “, споделя още специалистът.

Финансистът припомня, че по-големите държавни разноски водят и до по-висока инфлация, а когато тя е доста по-висока от страните в еврозоната, това ще е спънка да приемем еврото.

Във фискалния запас следва да постъпят вземания от фондовете на Европейския съюз. Оценката на тези вземания е 2 милиарда лева, като там влиза и второ заплащане по Плана за възобновяване и резистентност в размер на към 1,4 милиарда лева

Тази сума обаче още не сме я получили от Брюксел, тъй като имаме още неизпълнени условия.