Финансистът Борис Петров: Състоянието на публичните финанси е почти отлично
Фискалната политика през 2022 година би трябвало да остане консервативна, твърди финансистът Борис Петров в изявление за БГНЕС. Според него положението на държавните финанси сега е положително, даже близо до чудесно в изключителните условия на 2021 година Забавянето на приемането на Бюджет 2022 по думите му няма да се отрази на настоящото обезпечаване на разноските, само че огромният въпрос е с прехвърлянето за Национален осигурителен институт, който е нужен за трайното повишение на междинната пенсия.
Г-н Петров, по какъв начин оценявате положението на обществените финанси?
Бих определил положението на държавните финанси (извън това на някои държавни предприятия) като доста положително, даже близо до чудесно в изключителните условия на 2021. На фона на неувереното икономическо възобновяване от Covid пандемията и сложния политически преход у нас консолидираната фискална стратегия (КФП) приключва месец ноември по предварителни данни с остатък от 570 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
До края на годината бюджетният недостиг ще остане в границите, гласувани с приемането на измененията в Закона за държавния бюджет за 2021 през месец септември. Да напомним, че през септември Народното събрание актуализира недостига с по-малко от 200 млн. лева (до 4.6 милиарда лева, б. р.) по отношение на този признат от постоянното държавно управление в края на 2020 година Убедено можем да твърдим, че служебното държавно управление водеше една консервативна и устойчива фискална политика с цели, ориентирани към подкрепяне на бранш " Здравеопазване " и превъзмогване на отрицателните стопански последствия за бизнеса и семействата от пандемията.
Бюджет 2022 не бе импортиран в точния момент и ще се преглежда през януари. Какви опасности крие това за страната и стопанската система?
Както стана известно предходната седмица, служебното държавно управление е следвало прецизно бюджетната процедура, планувана в член 79 на Закона за обществените финанси и ще внесе в Народното събрание проектобюджет за 2022 година Технически обаче приемането на бюджета от Народното събрание може да се забави, защото е належащо да се изберат съответните членове на комисии в Народното събрание.
Дори да се забави приемането на бюджета за 2022, до тогава ще се следва процедурата по член 87 на ЗПФ, където е планувано осъществяването на разноските и даването на прехвърляния от бюджета да е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година. В този смисъл не съществуват опасности във връзка с настоящото обезпечаване на разноските и прехвърлянията на бюджетни средства, само че тук огромният въпрос стои с прехвърлянето към Национален осигурителен институт, който би бил нужен за трайно покачване на междинната пенсия. За да се осъществя тази задача е належащо да се одобри Закон за държавния бюджет за 2022 година
Какви политики би трябвало да бъдат заложени в идния бюджет, имайки поради, че се намираме в няколко рецесии – здравна, финансова, а също и в изискванията на висока инфлация?
Фискалната политика през 2022 би трябвало да остане консервативна и устойчива с цели, ориентирани към обезпечаване на потребностите на бранш " Здравеопазване ", на стратегиите за превъзмогване на отрицателните стопански последствия от пандемията и акцент върху общественото подкрепяне на отрицателно засегнатите от краткотрайния растеж в цените на силата семейства.
Пред фискалната политика има провокации, заложени от миналата администрация и най-много, свързани с неизплатени отговорности за строителство и ремонт по контракти, подписани от АПИ и " Автомагистрали ". Поемането на тези отговорности по тези контракти могат да доведат до значително повишаване на държавния дълг през 2022 година.
Какви ограничения би трябвало да се подхващат за възстановяване на бизнес средата у нас и за поощряване на вложенията, които през последните две години са безусловно пагубни?
На първо място това е съставянето на реформаторско и бизнес насочено държавно управление, което да работи за възобновяване на върховенството на закона, за промяната в правосъдната система, за санкциониране и прекратяване на корупцията и по този начин да подсигурява трайно правата за ръководство на собствеността и конкуренцията, като приключи практиките за корпоративно завладяване през правосъдната система и държавната администрация. Всички тези дейности ще възстановят доверието измежду задграничните вложители и ползата към България като капиталова дестинация ще се върне.
В ход е възобновяване на световната капиталова интензивност – мощно наранена от Covid пандемията. България може и би трябвало да се нарежда, с цел да осъществя изгода от този развой на назад пренасочване на индустриални мощности от териториите на бързоразвиващите се пазари в Китай и Далечна Азия към така наречен остарели индустриални стопански системи в Европа и Северна Америка.
Важен инструмент за възобновяване на вложенията са плановете по Плана за възобновяване и резистентност, които ще дадат опция за привличане на интернационалните транснационални компании, в това число от перспективните промишлености, свързани с дигитализацията, зеления преход и нисковъглеродната стопанска система по сходство на сполучливо разрастващите се сходни планове в други държави-членки на Европейски Съюз. Съставянето на постоянно държавно управление ще е стъпка за координиране и приемане на проекта от eвропейските институции.
Как би трябвало да се подкрепят бизнесът и елементарните жители поради високите цени на електрическата енергия?
На първо място дано да подчертаем, че повишаването на цените на силата в по-голяма степен е краткотрайно и се поражда най-вече от конюнктурни фактори, в това число и геополитическо опълчване по отношение на сложни за превъзмогване енергийни ползи за доставка на газ за Европа през избрани трасета.
На второ място, в държавите-членки на Европейски Съюз действа обединен енергиен пазар, който е основан въз основата на свободно презгранично предложение и доставки на електрическа сила въз основата на единни правила, открити с правилник, настоящ за всички страни членки. Пазарът на електрическа сила у нас, като се изключи този за семействата, който е контролиран от КЕВР, е интегриран с европейския пазар и се подчинява на правилата свободно ценообразуване и образуване на цени въз основата на търсенето и предлагането. Регламентът разрешава сключването на дълготрайните контракти за доставка на електрическа енергия да се договаря извънборсово, при съблюдаване на правото в региона на конкуренцията.
Подпомагането е въпрос на бюджетни благоприятни условия и дизайн на съответни целеви ограничения, в границите на опциите и процедурите за нотификация на Европейската комисия, планувани в законодателството. По отношение на енергийно бедните и уязвими битови клиенти това следва да се осъществя посредством краткотрайни и пропорционални на потребностите им стратегии за обществено подкрепяне и обезпечаване на тяхното финансиране с прехвърляния от държавния бюджет.
За бизнеса директното подкрепяне е допустимо, само че ограниченията би трябвало да са съвместими с разпоредбите за оказване на държавна помощ и подлежат на утвърждение от Европейската комисия. Публичната намеса при определянето на цените за доставка на електрическа енергия се ползва единствено под формата на отговорности за социална услуга и при спазването на избрани условия, посочени в директивата за общите правила за действие на пазара на вътрешна сила. Изисква се отговорностите за социална услуга да имат краткотраен темперамент. Също по този начин обществените интервенции при определянето на цените за доставка на електрическа енергия не следва да водят до директно кръстосано субсидиране сред другите категории клиенти. Съгласно този принцип ценовите системи не би трябвало категорично да натоварват избрани категории клиенти с поемането на разноските за ценовата намеса, която визира други категории клиенти.
При съблюдаване на тези правила е допустимо посредством особено основана стратегия краткотрайно да бъдат предоставени пропорционални на потребностите на бизнеса помощи до превъзмогване на енергийната рецесия.
*Интервюто е препечатано от БГНЕС с публицистични корекции.
Г-н Петров, по какъв начин оценявате положението на обществените финанси?
Бих определил положението на държавните финанси (извън това на някои държавни предприятия) като доста положително, даже близо до чудесно в изключителните условия на 2021. На фона на неувереното икономическо възобновяване от Covid пандемията и сложния политически преход у нас консолидираната фискална стратегия (КФП) приключва месец ноември по предварителни данни с остатък от 570 млн. лева или 0.4% от прогнозния Брутният вътрешен продукт.
До края на годината бюджетният недостиг ще остане в границите, гласувани с приемането на измененията в Закона за държавния бюджет за 2021 през месец септември. Да напомним, че през септември Народното събрание актуализира недостига с по-малко от 200 млн. лева (до 4.6 милиарда лева, б. р.) по отношение на този признат от постоянното държавно управление в края на 2020 година Убедено можем да твърдим, че служебното държавно управление водеше една консервативна и устойчива фискална политика с цели, ориентирани към подкрепяне на бранш " Здравеопазване " и превъзмогване на отрицателните стопански последствия за бизнеса и семействата от пандемията.
Бюджет 2022 не бе импортиран в точния момент и ще се преглежда през януари. Какви опасности крие това за страната и стопанската система?
Както стана известно предходната седмица, служебното държавно управление е следвало прецизно бюджетната процедура, планувана в член 79 на Закона за обществените финанси и ще внесе в Народното събрание проектобюджет за 2022 година Технически обаче приемането на бюджета от Народното събрание може да се забави, защото е належащо да се изберат съответните членове на комисии в Народното събрание.
Дори да се забави приемането на бюджета за 2022, до тогава ще се следва процедурата по член 87 на ЗПФ, където е планувано осъществяването на разноските и даването на прехвърляния от бюджета да е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година. В този смисъл не съществуват опасности във връзка с настоящото обезпечаване на разноските и прехвърлянията на бюджетни средства, само че тук огромният въпрос стои с прехвърлянето към Национален осигурителен институт, който би бил нужен за трайно покачване на междинната пенсия. За да се осъществя тази задача е належащо да се одобри Закон за държавния бюджет за 2022 година
Какви политики би трябвало да бъдат заложени в идния бюджет, имайки поради, че се намираме в няколко рецесии – здравна, финансова, а също и в изискванията на висока инфлация?
Фискалната политика през 2022 би трябвало да остане консервативна и устойчива с цели, ориентирани към обезпечаване на потребностите на бранш " Здравеопазване ", на стратегиите за превъзмогване на отрицателните стопански последствия от пандемията и акцент върху общественото подкрепяне на отрицателно засегнатите от краткотрайния растеж в цените на силата семейства.
Пред фискалната политика има провокации, заложени от миналата администрация и най-много, свързани с неизплатени отговорности за строителство и ремонт по контракти, подписани от АПИ и " Автомагистрали ". Поемането на тези отговорности по тези контракти могат да доведат до значително повишаване на държавния дълг през 2022 година.
Какви ограничения би трябвало да се подхващат за възстановяване на бизнес средата у нас и за поощряване на вложенията, които през последните две години са безусловно пагубни?
На първо място това е съставянето на реформаторско и бизнес насочено държавно управление, което да работи за възобновяване на върховенството на закона, за промяната в правосъдната система, за санкциониране и прекратяване на корупцията и по този начин да подсигурява трайно правата за ръководство на собствеността и конкуренцията, като приключи практиките за корпоративно завладяване през правосъдната система и държавната администрация. Всички тези дейности ще възстановят доверието измежду задграничните вложители и ползата към България като капиталова дестинация ще се върне.
В ход е възобновяване на световната капиталова интензивност – мощно наранена от Covid пандемията. България може и би трябвало да се нарежда, с цел да осъществя изгода от този развой на назад пренасочване на индустриални мощности от териториите на бързоразвиващите се пазари в Китай и Далечна Азия към така наречен остарели индустриални стопански системи в Европа и Северна Америка.
Важен инструмент за възобновяване на вложенията са плановете по Плана за възобновяване и резистентност, които ще дадат опция за привличане на интернационалните транснационални компании, в това число от перспективните промишлености, свързани с дигитализацията, зеления преход и нисковъглеродната стопанска система по сходство на сполучливо разрастващите се сходни планове в други държави-членки на Европейски Съюз. Съставянето на постоянно държавно управление ще е стъпка за координиране и приемане на проекта от eвропейските институции.
Как би трябвало да се подкрепят бизнесът и елементарните жители поради високите цени на електрическата енергия?
На първо място дано да подчертаем, че повишаването на цените на силата в по-голяма степен е краткотрайно и се поражда най-вече от конюнктурни фактори, в това число и геополитическо опълчване по отношение на сложни за превъзмогване енергийни ползи за доставка на газ за Европа през избрани трасета.
На второ място, в държавите-членки на Европейски Съюз действа обединен енергиен пазар, който е основан въз основата на свободно презгранично предложение и доставки на електрическа сила въз основата на единни правила, открити с правилник, настоящ за всички страни членки. Пазарът на електрическа сила у нас, като се изключи този за семействата, който е контролиран от КЕВР, е интегриран с европейския пазар и се подчинява на правилата свободно ценообразуване и образуване на цени въз основата на търсенето и предлагането. Регламентът разрешава сключването на дълготрайните контракти за доставка на електрическа енергия да се договаря извънборсово, при съблюдаване на правото в региона на конкуренцията.
Подпомагането е въпрос на бюджетни благоприятни условия и дизайн на съответни целеви ограничения, в границите на опциите и процедурите за нотификация на Европейската комисия, планувани в законодателството. По отношение на енергийно бедните и уязвими битови клиенти това следва да се осъществя посредством краткотрайни и пропорционални на потребностите им стратегии за обществено подкрепяне и обезпечаване на тяхното финансиране с прехвърляния от държавния бюджет.
За бизнеса директното подкрепяне е допустимо, само че ограниченията би трябвало да са съвместими с разпоредбите за оказване на държавна помощ и подлежат на утвърждение от Европейската комисия. Публичната намеса при определянето на цените за доставка на електрическа енергия се ползва единствено под формата на отговорности за социална услуга и при спазването на избрани условия, посочени в директивата за общите правила за действие на пазара на вътрешна сила. Изисква се отговорностите за социална услуга да имат краткотраен темперамент. Също по този начин обществените интервенции при определянето на цените за доставка на електрическа енергия не следва да водят до директно кръстосано субсидиране сред другите категории клиенти. Съгласно този принцип ценовите системи не би трябвало категорично да натоварват избрани категории клиенти с поемането на разноските за ценовата намеса, която визира други категории клиенти.
При съблюдаване на тези правила е допустимо посредством особено основана стратегия краткотрайно да бъдат предоставени пропорционални на потребностите на бизнеса помощи до превъзмогване на енергийната рецесия.
*Интервюто е препечатано от БГНЕС с публицистични корекции.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ