Фирма осъди Народното събрание за 200 000 лв.
Фирма, ощетена от опровержителен на правото на Европейския съюз (ПЕС) закон, осъди Народното събрание и Агенцията за обществените предприятия и надзор (бившата организация за приватизация) да ѝ платят над 200 000 лева обезщетение.
Решениетое дефинитивно и идва 14 години след слагането на началото на проблема. В основата му стои една наредба, против чиято анулация страната показва извънредно твърдоглавие, макар настояването на Европейската комисия и на висши съдии да бъде отстранена, тъй като опонира освен на ПЕС, само че и на Конституцията. А откакто беше принудена да я анулира, със същото твърдоглавие упорства, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я ползвали, не би трябвало да носят отговорност.
Става дума за анулирания през май 2015 година параграф 8 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК). Той даваше опция на страната посредством Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по контракт, подписан на съображение чл.25 от остарелия Закон за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради §8 Европейската комисия образува наказателна процедура против България още през 2012 година, тъй като погазва правото на свободно придвижване на капитали и може да засегне всеки предстоящ вложител. Въпреки опасността от наказания, Народното събрание протака три години анулацията ѝ, като в продължение на две години „ държа на трупчета “ законопроекта (приет на първо четене, само че необмислен на второ), с който се извършва настояването на Брюксел тя да бъде отстранена. Това се случи чак през юни 2015 година Като в това време състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради анулацията ѝ до решение не се стигна). Така опцията да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано сдружение за неизпълнени отговорности на купувача работи в продължение на 8 години след влизането на страната ни в Европейски Съюз.
След анулацията на §8 потърпевши от действието му сдружения заведоха каузи за компенсации и едно от тях е бившето държавно дружество „ Изгрев “.
Искът му е ориентиран против Народното събрание – приело и неотменило наредбата след влизането на България в Европейски Съюз, и против АППК, която я е приложила против него. „ Лекс “ е представял проблема „ първопроходец “ – на старозагорското сдружение „ Завод за каучукови уплътнители “, който беше по дело, заведено още преди Народното събрание да анулира §8 (можете да си припомните развитията, които претърпяха законодателството и практиката поради него, тук) и защото проправяше пътя в практиката, то лиши 7 години. Заведеният след него иск на „ Изгрев “ обаче лишава също толкоз време за решение, а упорството на Народното събрание и на АППК, че не носят отговорност, и надлежно не би трябвало да заплащат, за съществуването и приложението на наредба, нарушаваща правото на Европейски Съюз, е също толкоз огромно.
Решениетое дефинитивно и идва 14 години след слагането на началото на проблема. В основата му стои една наредба, против чиято анулация страната показва извънредно твърдоглавие, макар настояването на Европейската комисия и на висши съдии да бъде отстранена, тъй като опонира освен на ПЕС, само че и на Конституцията. А откакто беше принудена да я анулира, със същото твърдоглавие упорства, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я ползвали, не би трябвало да носят отговорност.
Става дума за анулирания през май 2015 година параграф 8 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за приватизация и следприватизационен надзор (ЗПСК). Той даваше опция на страната посредством Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното сдружение за неизпълнени отговорности на купувача по контракт, подписан на съображение чл.25 от остарелия Закон за превръщане и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради §8 Европейската комисия образува наказателна процедура против България още през 2012 година, тъй като погазва правото на свободно придвижване на капитали и може да засегне всеки предстоящ вложител. Въпреки опасността от наказания, Народното събрание протака три години анулацията ѝ, като в продължение на две години „ държа на трупчета “ законопроекта (приет на първо четене, само че необмислен на второ), с който се извършва настояването на Брюксел тя да бъде отстранена. Това се случи чак през юни 2015 година Като в това време състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради анулацията ѝ до решение не се стигна). Така опцията да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано сдружение за неизпълнени отговорности на купувача работи в продължение на 8 години след влизането на страната ни в Европейски Съюз.
След анулацията на §8 потърпевши от действието му сдружения заведоха каузи за компенсации и едно от тях е бившето държавно дружество „ Изгрев “.
Искът му е ориентиран против Народното събрание – приело и неотменило наредбата след влизането на България в Европейски Съюз, и против АППК, която я е приложила против него. „ Лекс “ е представял проблема „ първопроходец “ – на старозагорското сдружение „ Завод за каучукови уплътнители “, който беше по дело, заведено още преди Народното събрание да анулира §8 (можете да си припомните развитията, които претърпяха законодателството и практиката поради него, тук) и защото проправяше пътя в практиката, то лиши 7 години. Заведеният след него иск на „ Изгрев “ обаче лишава също толкоз време за решение, а упорството на Народното събрание и на АППК, че не носят отговорност, и надлежно не би трябвало да заплащат, за съществуването и приложението на наредба, нарушаваща правото на Европейски Съюз, е също толкоз огромно.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ