Фиона Епъл е свободна
Фиона Епъл е свободна. Не че се е отървала от всичките си демони - таман в противен случай, живее в естетика с тях и, както постоянно, излиза от къщата си най-вече с цел да разноски кучетата. Това прави и Fetch the Bolt Cutters превъзходен албум за времена на изолираност, тревога и разтърсващи света събития.
Епъл го пусна напълно внезапно, няколко седмици откакто разгласи, че е подготвен. А и това направи по непредвиден метод: с видео, оповестено във почитател акаунта Fiona Apple Rocks в Tumblr, на което приказва с жестомимичен език. По-късно в друго видео тя прошепна: " Да го пусна ли скоро? Ама в действителност скоро? Май ще го направя ", и го направи макар желанията на лейбъла си, упорствал албумът да бъде отсрочен за октомври. Това се оказа верен ход - консенсусът измежду критиците е, че Fetch the Bolt Cutters е най-хубавото, което в миналото е записвала, и пасва отлично на невижданата рецесия, обхванала света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Да си обожател на Фиона Епъл постоянно е изисквало огромно самообладание. Тя работи по албумите си постепенно и за двадесетгодишната си кариера е издала едвам пет, последният - през 2012 година Епъл изгрява напълно млада и бързо извоюваната популярност с първия ѝ албум Tidal я хвърли право в месомелачката на музикалната промишленост и медиите. Психически проблеми, домашно принуждение, проблеми с пристрастявания - предходна е и през това.
И във Fetch the Bolt Cutters обилно споделя научените уроци.
Илюстрация
Обложката на дебютния албум Tidal
Увеличаване
Обложката на дебютния албум Tidal
Смаляване
Албумът е записан в дома ѝ, от време на време безусловно, до момента в който тя и групата се разхождат и просто основават шумове. Всъщност отправната точка е желанието на Епъл да направи концептуален албум, отдаден на дома ѝ.
Групата са барабанистката Ейми Ейлийн Уд, басистът Себастиан Стайнбърг и китаристът Давид Гарса. Епъл е работила с тях и преди, само че процесът този път е друг - те записват дружно " като организъм вместо като сглобка - като нещо естествено ", споделя Стайнбърг пред New Yorker. " Тропахме по стените и по пода, като че ли свирехме на къщата ѝ. " " Тя искаше да стартира от основите, а за нея ритъмът е основата, споделя Гарса. Беше като че ли вършим статуя, не албум. "
Илюстрация
Fetch The Bolt Cutters
Увеличаване
Fetch The Bolt Cutters
Смаляване
" Изобщо не знаех по какъв начин да коригирам записите и да ги направя по-кратки, тъй че всяка ария е просто една дълга сесия. Ако сбъркам, просто продължавах напред и оставях грешката да се впише ", споделя Епъл пред NPR. Действително в On I Go се чува по какъв начин тя ругае по време на запис, задето е сбъркала ритъма. Има ги и кучетата ѝ, пляскания с ръце, ехтене, шепоти. Уклонът на Епъл към прилагане на перкусии се усети още в The Idler Wheel и изключително в песента Hot Knife, само че тук е доведен до прекаленост. Същото важи и за пеенето ѝ - на моменти тя съвсем рапира.
Текстовете ѝ са оголени от поетиката, в която е толкоз добра. Ако в Every Single Night пееше " Ребрата са черупка, сърцето - жълтък, сготвих ястие, което да ни приседне " (The rib is the shell and the heart is the yolk and / I just made a meal for us both to choke on), тук просто предизвестява " Ритай ме под масата колкото си искаш, няма да млъкна " (Kick me under the table all you want / I won`t shut up). И в действителност не мълчи.
Fetch the Bolt Cutters е по едно и също време извънредно персонален и мощно политически. В него Епъл ни среща с някогашни любовници и новите им приятелки, загатва по какъв начин е била изнасилена като дребна, обрисува битката си с депресията и конфликтите с публичното мнение, което ѝ беше лепнало етикета " сложна " още до момента в който беше тийнейджърка.
Но персоналното е единствено насочна точка за това по какъв начин се преодоляват тези разтърсвания. Покрай някогашните любовници тя приказва за домашно принуждение (в Newspapers). За това по какъв начин наподобява депресията - като тежък балон, който страдащите от нея носят на всички места (в Heavy Balloon). За това какъв брой е мъчно на обществото да повярва на жертвите на полово принуждение - а и те самите да признаят (в For Her). " Странно е да кажеш " Ти ме изнасили " в ария - само че има хора, които би трябвало да го кажат на глас, с цел да осъзнаят какво им се е случило. Надявам се, че ще има дами и мъже, които ще могат да изпеят с мен този ред и той да каже истината вместо тях ", споделя тя пред Vulture.
Заглавието на едноименната ария - Fetch the Bolt Cutters - идва от сцена в английския сериал The Fall. В нея Джилиан Андерсън, която играе детектив, споделя " Дайте ми арматурните ножици ", с цел да освободи отвлечено и изтезавано момиче. " Става въпрос за това да избягаш от пандиза, в който си си разрешила да живееш. Независимо дали ти си го построила, или са го издигнали към теб и си го приела. Посланието на целия запис е: " Грабвай шибаните арматурни ножици и излез от обстановката, каквото и да не ѝ харесваш ", споделя Епъл пред Vulture.
Албумът излезе на 17 април от Epic и е разполагаем в стрийминг платформите.
Епъл го пусна напълно внезапно, няколко седмици откакто разгласи, че е подготвен. А и това направи по непредвиден метод: с видео, оповестено във почитател акаунта Fiona Apple Rocks в Tumblr, на което приказва с жестомимичен език. По-късно в друго видео тя прошепна: " Да го пусна ли скоро? Ама в действителност скоро? Май ще го направя ", и го направи макар желанията на лейбъла си, упорствал албумът да бъде отсрочен за октомври. Това се оказа верен ход - консенсусът измежду критиците е, че Fetch the Bolt Cutters е най-хубавото, което в миналото е записвала, и пасва отлично на невижданата рецесия, обхванала света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Да си обожател на Фиона Епъл постоянно е изисквало огромно самообладание. Тя работи по албумите си постепенно и за двадесетгодишната си кариера е издала едвам пет, последният - през 2012 година Епъл изгрява напълно млада и бързо извоюваната популярност с първия ѝ албум Tidal я хвърли право в месомелачката на музикалната промишленост и медиите. Психически проблеми, домашно принуждение, проблеми с пристрастявания - предходна е и през това.
И във Fetch the Bolt Cutters обилно споделя научените уроци.
Илюстрация
Обложката на дебютния албум Tidal
Увеличаване
Обложката на дебютния албум Tidal
Смаляване
Албумът е записан в дома ѝ, от време на време безусловно, до момента в който тя и групата се разхождат и просто основават шумове. Всъщност отправната точка е желанието на Епъл да направи концептуален албум, отдаден на дома ѝ.
Групата са барабанистката Ейми Ейлийн Уд, басистът Себастиан Стайнбърг и китаристът Давид Гарса. Епъл е работила с тях и преди, само че процесът този път е друг - те записват дружно " като организъм вместо като сглобка - като нещо естествено ", споделя Стайнбърг пред New Yorker. " Тропахме по стените и по пода, като че ли свирехме на къщата ѝ. " " Тя искаше да стартира от основите, а за нея ритъмът е основата, споделя Гарса. Беше като че ли вършим статуя, не албум. "
Илюстрация
Fetch The Bolt Cutters
Увеличаване
Fetch The Bolt Cutters
Смаляване
" Изобщо не знаех по какъв начин да коригирам записите и да ги направя по-кратки, тъй че всяка ария е просто една дълга сесия. Ако сбъркам, просто продължавах напред и оставях грешката да се впише ", споделя Епъл пред NPR. Действително в On I Go се чува по какъв начин тя ругае по време на запис, задето е сбъркала ритъма. Има ги и кучетата ѝ, пляскания с ръце, ехтене, шепоти. Уклонът на Епъл към прилагане на перкусии се усети още в The Idler Wheel и изключително в песента Hot Knife, само че тук е доведен до прекаленост. Същото важи и за пеенето ѝ - на моменти тя съвсем рапира.
Текстовете ѝ са оголени от поетиката, в която е толкоз добра. Ако в Every Single Night пееше " Ребрата са черупка, сърцето - жълтък, сготвих ястие, което да ни приседне " (The rib is the shell and the heart is the yolk and / I just made a meal for us both to choke on), тук просто предизвестява " Ритай ме под масата колкото си искаш, няма да млъкна " (Kick me under the table all you want / I won`t shut up). И в действителност не мълчи.
Fetch the Bolt Cutters е по едно и също време извънредно персонален и мощно политически. В него Епъл ни среща с някогашни любовници и новите им приятелки, загатва по какъв начин е била изнасилена като дребна, обрисува битката си с депресията и конфликтите с публичното мнение, което ѝ беше лепнало етикета " сложна " още до момента в който беше тийнейджърка.
Но персоналното е единствено насочна точка за това по какъв начин се преодоляват тези разтърсвания. Покрай някогашните любовници тя приказва за домашно принуждение (в Newspapers). За това по какъв начин наподобява депресията - като тежък балон, който страдащите от нея носят на всички места (в Heavy Balloon). За това какъв брой е мъчно на обществото да повярва на жертвите на полово принуждение - а и те самите да признаят (в For Her). " Странно е да кажеш " Ти ме изнасили " в ария - само че има хора, които би трябвало да го кажат на глас, с цел да осъзнаят какво им се е случило. Надявам се, че ще има дами и мъже, които ще могат да изпеят с мен този ред и той да каже истината вместо тях ", споделя тя пред Vulture.
Заглавието на едноименната ария - Fetch the Bolt Cutters - идва от сцена в английския сериал The Fall. В нея Джилиан Андерсън, която играе детектив, споделя " Дайте ми арматурните ножици ", с цел да освободи отвлечено и изтезавано момиче. " Става въпрос за това да избягаш от пандиза, в който си си разрешила да живееш. Независимо дали ти си го построила, или са го издигнали към теб и си го приела. Посланието на целия запис е: " Грабвай шибаните арматурни ножици и излез от обстановката, каквото и да не ѝ харесваш ", споделя Епъл пред Vulture.
Албумът излезе на 17 април от Epic и е разполагаем в стрийминг платформите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ