Богатството на холандците и германците нараства силно от 2008 г. насам
Финансовото благосъстояние е сумата от всички финансови активи, които имат семействата (депозити, акции, облигации, пари в брой...). Почти всички северноевропейски страни (с изключение на Финландия) към този момент са имали по-високи стойности на активите спрямо южните преди огромната криза. Тази бездна обаче се усили през последните 10 години, създавайки по-голямо разделяне сред Северна и Южна Европа. Това демонстрира изследване, оповестено от немския осигурител Allianz, в което може да се види по какъв начин финансовото благосъстояние на холандците е скочило до над 160 000 евро на глава от популацията, пише .
Разликата в благосъстоянието в Европа се усили през последното десетилетие. Активите на семействата нарастват по-бързо в най-богатите страни, изключително в Холандия, до момента в който южноевропейските страни изостават. През 2019 година финансовите активи на глава от популацията във Франция бяха към 86 000 евро, малко над 80 000 евро за германците. Съставните темпове на напредък на благосъстоянието след Голямата финансова рецесия също са доста сходни и в двете страни: 4,3%, формирани годишно в Германия, спрямо 4,2% във Франция. Това слага и двете страни на междинната линия на Европа, много по-напред от Португалия и Испания, само че в това време по-назад от Холандия и Белгия, се показва в отчета.
Финландия е изключение от възходящата дивергенция. През 2019 година тя се приближи доста до Италия с впечатляващ ритъм на напредък, предвид че през 2008 година финансовите активи на глава от популацията на финландските семейства бяха много под тези на италианците, акцентират специалистите на Allianz. Богатството на финландците на глава от популацията обаче е повишено със комплициран годишен ритъм от 4,6%, до момента в който този на италианците е напреднал едвам с 0,85%, сочат данните.
Гърция, Испания и Португалия се появяват в дъното на таблицата. Испанците са натрупали финансови активи на стойност 49 282 евро, което е 1,8% растеж на благосъстоянието на годишна база. Португалците са натрупали 41 748 евро, което е годишен растеж от 2,2%. Последното място заемат гърците (те не са включени в извадката на Allianz, бел. ред.) с благосъстояние от 23 324 евро на човек.
В случая с Гърция, страната, която претърпя най-голяма вирулентност от рецесията с държавния дълг през 2011 година, благосъстоянието на глава от популацията е намаляло от 2008 година насам - събитие, което не се следи в никоя друга страна. Според данни, оповестени на тримесечие от Евростат през 2008 година, всеки грък е имал благосъстояние от 27 373 евро тогава в съпоставяне с 25 000 евро през днешния ден. По този метод от Голямата криза финансовото благосъстояние (например не регистрира жилищата) на глава от популацията на гърците е спаднало с годишен ритъм от -1,45% (сложен годишен лихвен процент).
За разлика от тях, финансовото благосъстояние на холандците се е нараснало с 5,37% годишно (сложна годишна лихва) от 90 000 евро през 2008 година на 160 000 евро през днешния ден.
Защо еволюцията е толкоз неравномерна в паричната зона? Финансовото благосъстояние в страните може да се усили посредством по-голямо нарастване на приходите и спестяванията в някои страни, в сравнение с в други, и посредством промени в цените на активите. Например, в случай че стопанската система на Германия пораства по-бързо от тази на Испания и на всичкото от горната страна германците икономисват повече, резултатът е все по-голяма разлика в благосъстоянието. Ако към това се добави, че акциите, облигациите или депозитите, в които германците влагат, нарастват или дават по-висока възвръщаемост посредством лихви или дивиденти, разликата може да нарасне още повече.
Експертите на Allianz изясняват, че огромните разлики се дължат основно на степента на спестявания и на развиването на цените на активите. Доходността от дивиденти или лихви надали поражда някакви разлики заради ниското си тегло в общото благосъстояние. Докато в Австрия и Германия сред 11 и 13% от нарастването на благосъстоянието се дължи на покачването на цените на активите (например фондовия пазар), в Холандия това възлиза на 77%. С други думи, в Австрия и Германия съвсем 90% от растежа на благосъстоянието се дължи на персонални старания за икономисване, до момента в който в Холандия (но и във Финландия) това се дължи значително на ценовия взрив на активите.
" Това, което стои зад тези поразителни разлики, е просто структурата на портфолиото - по-висок дял от артикули, които биха могли да се възползват от взрива на акциите през последното десетилетие, способства за постигането на висока възвръщаемост. Това се отнася основно за Финландия, която има най-голям дял от записаните и нелистваните акции (33% от портфейла), и Холандия, чиито семейства, вследствие на квазизадължителни професионални пенсионни схеми, които обичайно имат висок дял от акции и които съставляват 61% от финансовите му активи ", споделят анализаторите на Allianz.
В другия завършек на скалата са Португалия и Австрия, където над 50% от финансовите активи се състоят от парични средства в брой и банкови депозити. По отношение на структурата на портфейла разликите сред Франция и Германия също са показателни: немските семейства имат доста по-висок дял пари в брой и банкови депозити (+12 процентни пункта), само че по-нисък дял на акции и взаимни фондове ( -2,4 процентни пункта).
В случая с Испания към 40% от финансовото благосъстояние е в активи и депозити, до момента в който акциите и участията в капиталови фондове съставляват към 35%. 10% са в пенсионни фондове, 10% в застраховки, а останалите в облигации. Този състав на портфолиото разреши на испанците да получат елементарна междинна възвръщаемост (без да се комбинират) от повече от 3% всяка година.
Източник:
Разликата в благосъстоянието в Европа се усили през последното десетилетие. Активите на семействата нарастват по-бързо в най-богатите страни, изключително в Холандия, до момента в който южноевропейските страни изостават. През 2019 година финансовите активи на глава от популацията във Франция бяха към 86 000 евро, малко над 80 000 евро за германците. Съставните темпове на напредък на благосъстоянието след Голямата финансова рецесия също са доста сходни и в двете страни: 4,3%, формирани годишно в Германия, спрямо 4,2% във Франция. Това слага и двете страни на междинната линия на Европа, много по-напред от Португалия и Испания, само че в това време по-назад от Холандия и Белгия, се показва в отчета.
Финландия е изключение от възходящата дивергенция. През 2019 година тя се приближи доста до Италия с впечатляващ ритъм на напредък, предвид че през 2008 година финансовите активи на глава от популацията на финландските семейства бяха много под тези на италианците, акцентират специалистите на Allianz. Богатството на финландците на глава от популацията обаче е повишено със комплициран годишен ритъм от 4,6%, до момента в който този на италианците е напреднал едвам с 0,85%, сочат данните.
Гърция, Испания и Португалия се появяват в дъното на таблицата. Испанците са натрупали финансови активи на стойност 49 282 евро, което е 1,8% растеж на благосъстоянието на годишна база. Португалците са натрупали 41 748 евро, което е годишен растеж от 2,2%. Последното място заемат гърците (те не са включени в извадката на Allianz, бел. ред.) с благосъстояние от 23 324 евро на човек.
В случая с Гърция, страната, която претърпя най-голяма вирулентност от рецесията с държавния дълг през 2011 година, благосъстоянието на глава от популацията е намаляло от 2008 година насам - събитие, което не се следи в никоя друга страна. Според данни, оповестени на тримесечие от Евростат през 2008 година, всеки грък е имал благосъстояние от 27 373 евро тогава в съпоставяне с 25 000 евро през днешния ден. По този метод от Голямата криза финансовото благосъстояние (например не регистрира жилищата) на глава от популацията на гърците е спаднало с годишен ритъм от -1,45% (сложен годишен лихвен процент).
За разлика от тях, финансовото благосъстояние на холандците се е нараснало с 5,37% годишно (сложна годишна лихва) от 90 000 евро през 2008 година на 160 000 евро през днешния ден.
Защо еволюцията е толкоз неравномерна в паричната зона? Финансовото благосъстояние в страните може да се усили посредством по-голямо нарастване на приходите и спестяванията в някои страни, в сравнение с в други, и посредством промени в цените на активите. Например, в случай че стопанската система на Германия пораства по-бързо от тази на Испания и на всичкото от горната страна германците икономисват повече, резултатът е все по-голяма разлика в благосъстоянието. Ако към това се добави, че акциите, облигациите или депозитите, в които германците влагат, нарастват или дават по-висока възвръщаемост посредством лихви или дивиденти, разликата може да нарасне още повече.
Експертите на Allianz изясняват, че огромните разлики се дължат основно на степента на спестявания и на развиването на цените на активите. Доходността от дивиденти или лихви надали поражда някакви разлики заради ниското си тегло в общото благосъстояние. Докато в Австрия и Германия сред 11 и 13% от нарастването на благосъстоянието се дължи на покачването на цените на активите (например фондовия пазар), в Холандия това възлиза на 77%. С други думи, в Австрия и Германия съвсем 90% от растежа на благосъстоянието се дължи на персонални старания за икономисване, до момента в който в Холандия (но и във Финландия) това се дължи значително на ценовия взрив на активите.
" Това, което стои зад тези поразителни разлики, е просто структурата на портфолиото - по-висок дял от артикули, които биха могли да се възползват от взрива на акциите през последното десетилетие, способства за постигането на висока възвръщаемост. Това се отнася основно за Финландия, която има най-голям дял от записаните и нелистваните акции (33% от портфейла), и Холандия, чиито семейства, вследствие на квазизадължителни професионални пенсионни схеми, които обичайно имат висок дял от акции и които съставляват 61% от финансовите му активи ", споделят анализаторите на Allianz.
В другия завършек на скалата са Португалия и Австрия, където над 50% от финансовите активи се състоят от парични средства в брой и банкови депозити. По отношение на структурата на портфейла разликите сред Франция и Германия също са показателни: немските семейства имат доста по-висок дял пари в брой и банкови депозити (+12 процентни пункта), само че по-нисък дял на акции и взаимни фондове ( -2,4 процентни пункта).
В случая с Испания към 40% от финансовото благосъстояние е в активи и депозити, до момента в който акциите и участията в капиталови фондове съставляват към 35%. 10% са в пенсионни фондове, 10% в застраховки, а останалите в облигации. Този състав на портфолиото разреши на испанците да получат елементарна междинна възвръщаемост (без да се комбинират) от повече от 3% всяка година.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ