Финансовото министерство ще отчита и условните задължения на държавни компании
Финансовият министър ще би трябвало да включи и разбор какво ще е финансовото влияние върху предвижданите от държавното управление политики в разнообразни сфери, както и какъв ще е резултатът, в случай че не бъдат направени никакви промени
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Мнения Daily: Държавното лекуване на закъсали общини няма да реши проблемите
И още: Националпопулизмът взе държавната етническа политика
28 май 2017
Владислав Горанов: Ще съберем вероятно 10% от активите на КТБ
Министърът на финансите пред " Капитал "
11 ное 2016
Министерство на финансите към този момент ще разгласява информация за въздействието от активността на държавните и общинските сдружения върху бюджета и държавния дълг. Това планува план за промени на Закона за обществените финанси, оповестен на уеб страницата на Министерството на финансите. Тази информация ще е част от средносрочната бюджетна прогноза, която се изготвя всяка година от ведомството. В нея ще би трябвало да има и данни за условните отговорности на ведомства и държавни компании, които са с евентуално доста въздействие върху обществените финанси.
Целта е по този начин да се реализира по-добра фискална дисциплинираност, като в по-голяма степен се обзет квазибюджетните задължения, които по този начин или другояче се регистрират от анализатори и рейтингови организации, когато преценят устойчивостта на обществените финанси. Така да вземем за пример тук със доста отражение ще са отговорностите на БДЖ и държавните енергийни сдружения.
Оценка на промените
В средносрочната бюджетна прогноза към този момент ще трябват да има и разбор какво ще е финансовото влияние върху предвижданите от държавното управление политики в разнообразни сфери, както и какъв ще е резултатът, в случай че не бъдат направени никакви промени.
Министерството на финансите ще би трябвало да прави параленост с изключение на на настоящата си макроикономическа прогноза и на упованията си за съществени бюджетни индикатори с тези на Европейската комисия, както и да се аргументира при съществуване на основни разлики. Макропрогнозата към този момент ще се изготвя при разнообразни допускания, като ще би трябвало да регистрира и другите рискови сюжети. Подобен разбор прави Българска народна банка да вземем за пример в своя тримесечен стопански обзор. В претекстовете към плана се показва, че " анализът на вероятните рискови сюжети добавя най-вероятния макрофискален сюжет и по този метод рискът от нарушение на бюджетната дисциплинираност заради неточности в прогнозирането доста понижава ".
Ново предписание
В плана е написано, че при положение на превишение на годишния растеж на разноските над референтния напредък на евентуалния Брутният вътрешен продукт със средносрочната бюджетна прогноза ще се дефинират срокът и стъпките за годишното му понижение.
Когато средносрочната бюджетна цел е преизпълнена, т.е. има остатък или пък дефицитът е по-малък от планувания, годишният растеж на разноските може да надвиши растежа на Брутният вътрешен продукт, само че без да е за сметка на нов недостиг.
Как ще се поддържат банки и общини
Съществена част от плануваните промени са отдадени на законова наредба на ролята на страната при проблеми с банки. Дава се пълномощие на финансовия министър след глоба от Министерския съвет " да придобива от името на страната финансови активи при използване на държавни принадлежности за финансова стабилизация и даване на изключителна обществена финансова поддръжка ". Това значи, че държавното управление ще може да обезпечава ликвидна поддръжка за банки в лимита на наличностите по единната сметка на страната, като обаче не трябва да се заплашват настоящите заплащания на бюджета и централните разпоредители.
Този текст институционализира интервенцията, която беше правена на коляно за ликвидната поддръжка на ПИБ в средата на 2014 година По сходен метод в закон се облича и методът, по който страната поддържа общините с депозити във банкрутиралата КТБ. Тогава бюджетът им отпусна безлихвен заем, като закупи обезпечението по блокираните за задачата от банката ДЦК, а този метод се регламентираше година за година в закона за бюджета. Сега се планува при банки в неплатежоспособност този механизъм да се задейства автоматизирано, като страната би трябвало да се разплати с бюджетните организации със средства във банкрутирала банка най-вече до четири месеца. При банки в режим на преструктуриране, специфичен контрол или с лишен лиценз това да става с решение на Министерския съвет. Като цяло тези промени внасят успокоение за локалните управляващи, само че носят и дълготрайни опасности - понижава тласъкът на общини и ведомства да търсят сигурност при избора на обслужваща финансова институция.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Мнения Daily: Държавното лекуване на закъсали общини няма да реши проблемите
И още: Националпопулизмът взе държавната етническа политика
28 май 2017
Владислав Горанов: Ще съберем вероятно 10% от активите на КТБ
Министърът на финансите пред " Капитал "
11 ное 2016
Министерство на финансите към този момент ще разгласява информация за въздействието от активността на държавните и общинските сдружения върху бюджета и държавния дълг. Това планува план за промени на Закона за обществените финанси, оповестен на уеб страницата на Министерството на финансите. Тази информация ще е част от средносрочната бюджетна прогноза, която се изготвя всяка година от ведомството. В нея ще би трябвало да има и данни за условните отговорности на ведомства и държавни компании, които са с евентуално доста въздействие върху обществените финанси.
Целта е по този начин да се реализира по-добра фискална дисциплинираност, като в по-голяма степен се обзет квазибюджетните задължения, които по този начин или другояче се регистрират от анализатори и рейтингови организации, когато преценят устойчивостта на обществените финанси. Така да вземем за пример тук със доста отражение ще са отговорностите на БДЖ и държавните енергийни сдружения.
Оценка на промените
В средносрочната бюджетна прогноза към този момент ще трябват да има и разбор какво ще е финансовото влияние върху предвижданите от държавното управление политики в разнообразни сфери, както и какъв ще е резултатът, в случай че не бъдат направени никакви промени.
Министерството на финансите ще би трябвало да прави параленост с изключение на на настоящата си макроикономическа прогноза и на упованията си за съществени бюджетни индикатори с тези на Европейската комисия, както и да се аргументира при съществуване на основни разлики. Макропрогнозата към този момент ще се изготвя при разнообразни допускания, като ще би трябвало да регистрира и другите рискови сюжети. Подобен разбор прави Българска народна банка да вземем за пример в своя тримесечен стопански обзор. В претекстовете към плана се показва, че " анализът на вероятните рискови сюжети добавя най-вероятния макрофискален сюжет и по този метод рискът от нарушение на бюджетната дисциплинираност заради неточности в прогнозирането доста понижава ".
Ново предписание
В плана е написано, че при положение на превишение на годишния растеж на разноските над референтния напредък на евентуалния Брутният вътрешен продукт със средносрочната бюджетна прогноза ще се дефинират срокът и стъпките за годишното му понижение.
Когато средносрочната бюджетна цел е преизпълнена, т.е. има остатък или пък дефицитът е по-малък от планувания, годишният растеж на разноските може да надвиши растежа на Брутният вътрешен продукт, само че без да е за сметка на нов недостиг.
Как ще се поддържат банки и общини
Съществена част от плануваните промени са отдадени на законова наредба на ролята на страната при проблеми с банки. Дава се пълномощие на финансовия министър след глоба от Министерския съвет " да придобива от името на страната финансови активи при използване на държавни принадлежности за финансова стабилизация и даване на изключителна обществена финансова поддръжка ". Това значи, че държавното управление ще може да обезпечава ликвидна поддръжка за банки в лимита на наличностите по единната сметка на страната, като обаче не трябва да се заплашват настоящите заплащания на бюджета и централните разпоредители.
Този текст институционализира интервенцията, която беше правена на коляно за ликвидната поддръжка на ПИБ в средата на 2014 година По сходен метод в закон се облича и методът, по който страната поддържа общините с депозити във банкрутиралата КТБ. Тогава бюджетът им отпусна безлихвен заем, като закупи обезпечението по блокираните за задачата от банката ДЦК, а този метод се регламентираше година за година в закона за бюджета. Сега се планува при банки в неплатежоспособност този механизъм да се задейства автоматизирано, като страната би трябвало да се разплати с бюджетните организации със средства във банкрутирала банка най-вече до четири месеца. При банки в режим на преструктуриране, специфичен контрол или с лишен лиценз това да става с решение на Министерския съвет. Като цяло тези промени внасят успокоение за локалните управляващи, само че носят и дълготрайни опасности - понижава тласъкът на общини и ведомства да търсят сигурност при избора на обслужваща финансова институция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ