Асен Василев обявил в МС всичко, което трябва да знаем за състоянието на нашето земеделие“
Финансовият министър е неудовлетворен, че единствено 0,6% от обработваемите земи се ползват за произвеждане на пресни зеленчуци
Едва 0,6% от обработваемите земи у нас се употребяват за произвеждане на пресни зеленчуци . Това излиза наяве от любопитен разговор от съвещание на Министерския съвет (МС), провело се на 13 декемеври. За него се схваща от оповестената стенограма .
Една от точките тогава беше обвързвана с план на решение за приемане на Годишен отчет за положението и развиването на земеделието за 2023 година
Темата се разяснява от отрасловия министър Кирил Вътев: „ През 2022 година брутната добавена стойност, основана в бранш „ Селско, горско и рибно стопанство “, възлиза на 6480 милиона лв. по настоящи цени, като в действително изражение се свива с 4,4% по отношение на миналата година. Делът на аграрния бранш в общата брутна добавена стойност за стопанската система на страната е 4,3%. “
Г-н Вътев оповестява относително подробна статистика за бранша за миналите две години, както и целите и задачите на политиката в аграрния бранш, ограниченията и дейностите за тяхното реализиране през 2024-а и идващите лета.
В един миг обаче думата взима финансовият министър Асен Василев , който обобщава обстановката по този начин: „ Искам да обърна внимание. Ако погледнете стр. 16 и стр. 17 от отчета за това по какъв начин се употребяват площите в България , от 3 милиона 400 хиляди обработваеми хектара повърхност към 3 милиона са за индустриални култури като пшеница, царевица и слънчоглед, а за пресни зеленчуци са 21 хиляди. Това е всичко, което би трябвало да знаем за положението на нашето земеделие съгласно мен. “
На това министър Вътев дава отговор: „ Така или другояче през тези тридесет години земеделието се е развило стихийно в тази посока и една от водещите аргументи е неналичието на напояване . Зърнените култури не са чак толкоз чувствителни, като изключим царевицата, нo плодовете и зеленчуците без напояване е изключено да се създават, а такова ние имаме единствено на 0,7% от цялата обработваема земя. “
С това тематиката е завършена и отчетът е признат.
Изказването на Асен Василев обаче следва да се чете и в подтекста на абсурда към възможните планове за продажба на терени от Държавния аграрен фонд. Той се развихри в края на ноември и началото на декември.
Макар Василев да не призна, че е имало заложено желание за доходи от продажби на държавни земи през 2025 година, косвени данни за това се появиха от няколко места. Идеята на финансовия министър е била да се пласират терени за 340 млн. лева От земеделското министерство се възпротивили.
Въпреки това въпросните спомагателни 340 млн. лева неданъчни доходи останаха в проектобюджета за 2024 година като част от прогнозата за 2025 година
Едва 0,6% от обработваемите земи у нас се употребяват за произвеждане на пресни зеленчуци . Това излиза наяве от любопитен разговор от съвещание на Министерския съвет (МС), провело се на 13 декемеври. За него се схваща от оповестената стенограма .
Една от точките тогава беше обвързвана с план на решение за приемане на Годишен отчет за положението и развиването на земеделието за 2023 година
Темата се разяснява от отрасловия министър Кирил Вътев: „ През 2022 година брутната добавена стойност, основана в бранш „ Селско, горско и рибно стопанство “, възлиза на 6480 милиона лв. по настоящи цени, като в действително изражение се свива с 4,4% по отношение на миналата година. Делът на аграрния бранш в общата брутна добавена стойност за стопанската система на страната е 4,3%. “
Г-н Вътев оповестява относително подробна статистика за бранша за миналите две години, както и целите и задачите на политиката в аграрния бранш, ограниченията и дейностите за тяхното реализиране през 2024-а и идващите лета.
В един миг обаче думата взима финансовият министър Асен Василев , който обобщава обстановката по този начин: „ Искам да обърна внимание. Ако погледнете стр. 16 и стр. 17 от отчета за това по какъв начин се употребяват площите в България , от 3 милиона 400 хиляди обработваеми хектара повърхност към 3 милиона са за индустриални култури като пшеница, царевица и слънчоглед, а за пресни зеленчуци са 21 хиляди. Това е всичко, което би трябвало да знаем за положението на нашето земеделие съгласно мен. “
На това министър Вътев дава отговор: „ Така или другояче през тези тридесет години земеделието се е развило стихийно в тази посока и една от водещите аргументи е неналичието на напояване . Зърнените култури не са чак толкоз чувствителни, като изключим царевицата, нo плодовете и зеленчуците без напояване е изключено да се създават, а такова ние имаме единствено на 0,7% от цялата обработваема земя. “
С това тематиката е завършена и отчетът е признат.
Изказването на Асен Василев обаче следва да се чете и в подтекста на абсурда към възможните планове за продажба на терени от Държавния аграрен фонд. Той се развихри в края на ноември и началото на декември.
Макар Василев да не призна, че е имало заложено желание за доходи от продажби на държавни земи през 2025 година, косвени данни за това се появиха от няколко места. Идеята на финансовия министър е била да се пласират терени за 340 млн. лева От земеделското министерство се възпротивили.
Въпреки това въпросните спомагателни 340 млн. лева неданъчни доходи останаха в проектобюджета за 2024 година като част от прогнозата за 2025 година
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ