Една трета от българите не посещават културни събития поради липса на средства
Финансовият фактор е водещ за повече от една трета от българските жители при решението им дали да посетят културно събитие, или не. Това съобщи в студиото на Money.bg доктор Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория за стопанска система на културата.
Посочените резултати са част от второто национално социологическо проучване за достъпа до просвета през 2023 година. Целта му е да " подчертаваме върху един значим детайл в българската културна политика, детайл, който следва да обърне напълно метода, по който се вършат политики в България. "
Според данните в изследването 62% от българите не са посетили нито една театрална режисура през 2023 година. По отношение на опера, балет и класическа музика цифрата е 80%. Макар и най-популярни, кинопрожекции са посетили към 45% от българите. " Това значи, че някъде е скъсана връзката сред общественото финансиране, основаването на културни действия и българските жители ", разяснява Андреева.
" Има цели групи, които са оттатък културното присъединяване. Това са хората 65+, пенсионерите в най-голяма степен, които имат построен усет за присъединяване в културни действия, само че нямат финансова опция ", добави тя и означи, че това е водещ фактор и при огромен % от жителите в дребните обитаеми места.
Втора по тежест причина за безучастие в културния живот на страната е неналичието на време. Именно този фактор са показали като водещ хората с най-високи приходи, които са интензивно работещи.
Особено забавен обаче е казусът с неналичието на интерес към културни мероприятия измежду най-младите участници в изследването (18-29 години). Тук доктор Андреева уточни като основен проблем неналичието на построени привички. " Ние считаме, че това са към този момент две генерации, за които не са съществували политики за развиване на аудиторията ", разкри тя.
" Наясно съм, че когато изваждаме тези данни и вплитаме културни политики или принадлежности, не можем да чакаме незабавен резултат ", съобщи Андреева и акцентира, че това е положително начало, което слага своя фокус върху младежката публика.
Тя показа концепцията за издаването на така наречен културни паспорти за деца и младежи на възраст от 6- до 26-годишна възраст, които по своята същина са ваучери на стойност от 100 лв. за посещаване на разнообразни събития. Диана Андреева призна, че в известна степен тази концепция облагодетелствала жителите на огромните градове, по тази причина добави, че има предложение и за транспортни ваучери, които да компенсират неналичието на достъп до културни институции.
Гостът описа още какъв % от популацията не е прочело нито една книга и къде е мястото на България на европейската сцена по повод до достъпа на културни събития.
Целия диалог гледайте във видеото!
Посочените резултати са част от второто национално социологическо проучване за достъпа до просвета през 2023 година. Целта му е да " подчертаваме върху един значим детайл в българската културна политика, детайл, който следва да обърне напълно метода, по който се вършат политики в България. "
Според данните в изследването 62% от българите не са посетили нито една театрална режисура през 2023 година. По отношение на опера, балет и класическа музика цифрата е 80%. Макар и най-популярни, кинопрожекции са посетили към 45% от българите. " Това значи, че някъде е скъсана връзката сред общественото финансиране, основаването на културни действия и българските жители ", разяснява Андреева.
" Има цели групи, които са оттатък културното присъединяване. Това са хората 65+, пенсионерите в най-голяма степен, които имат построен усет за присъединяване в културни действия, само че нямат финансова опция ", добави тя и означи, че това е водещ фактор и при огромен % от жителите в дребните обитаеми места.
Втора по тежест причина за безучастие в културния живот на страната е неналичието на време. Именно този фактор са показали като водещ хората с най-високи приходи, които са интензивно работещи.
Особено забавен обаче е казусът с неналичието на интерес към културни мероприятия измежду най-младите участници в изследването (18-29 години). Тук доктор Андреева уточни като основен проблем неналичието на построени привички. " Ние считаме, че това са към този момент две генерации, за които не са съществували политики за развиване на аудиторията ", разкри тя.
" Наясно съм, че когато изваждаме тези данни и вплитаме културни политики или принадлежности, не можем да чакаме незабавен резултат ", съобщи Андреева и акцентира, че това е положително начало, което слага своя фокус върху младежката публика.
Тя показа концепцията за издаването на така наречен културни паспорти за деца и младежи на възраст от 6- до 26-годишна възраст, които по своята същина са ваучери на стойност от 100 лв. за посещаване на разнообразни събития. Диана Андреева призна, че в известна степен тази концепция облагодетелствала жителите на огромните градове, по тази причина добави, че има предложение и за транспортни ваучери, които да компенсират неналичието на достъп до културни институции.
Гостът описа още какъв % от популацията не е прочело нито една книга и къде е мястото на България на европейската сцена по повод до достъпа на културни събития.
Целия диалог гледайте във видеото!
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ