Финансовата устойчивост на държавната пенсионна система е поставена под изпитание

Финансовата резистентност на държавната пенсионна система е сложена под тестване в дълготраен проект. Факторите за това са все по-силното влияние на увеличената междинна дълготрайност на живота, застаряване на популацията и понижаване на броя на заетите лица. Това споделя финансовият министър Владислав Горанов по време на парламентарния надзор в петък в отговор на въпрос на Георги Гьоков народен представител от Българска социалистическа партия.

По думите му общият паричен запас по сметката на Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система е 2.789 милиарда лева, от които 2.785 милиарда лева са завършени в годишни депозити.

" Въпросът дали Фондът подкрепя и подсигурява устойчивостта на държавната пенсионна система в това си положение би трябвало да се прегледа сложно, защото еднопосочен отговор няма. Той е обвързван най-много с политиката и бъдещите ограничения по преодоляване утежняването на салдото на държавното публично обезпечаване ", споделя финансовият министър.

Разчетената от Национален осигурителен институт дълготрайна бюджетна прогноза за развиването на пенсионната система в интервала 2017 - 2060 година демонстрира, че тя ще остане на недостиг в целия интервал. При всички разновидности и допускания за избор на обезпечаване на лицата сред първи и втори дирек, показани в Конвергентната стратегия на България 2017 – 2020 година

През първите няколко години на прогнозния интервал дефицитът по бюджета на Данък публично обезпечаване (ДОО) се усъвършенства, достигайки най-ниските си равнища от към 3.9 % от Брутният вътрешен продукт в интервала към 2025 година В интервала 2017 - 2035 година дефицитът се задържа на равнища под 5 % от Брутният вътрешен продукт, което в главната си част се дължи на пакета от ограничения от 2016 година, оказващи стабилизиращо въздействие на системата на държавно публично обезпечаване, разяснява Горанов.

По думите му при опазване на сегашните допускания за демографските, икономическите и пенсионно-осигурителните индикатори се чака съществено утежняване на салдото на ДОО след 2040 година, като в интервала 2055-2060 година прогнозите са да доближи най-високата стойност към 6.8 % от Брутният вътрешен продукт, а разноските за пенсии в този интервал да доближат 11.7–11.8 % от Брутният вътрешен продукт.

Предвид актюерската прогноза може да се каже, че не е дейно и оправдано заделянето на бюджетен запас в обилни размери в интерес на Сребърния фонд и използването му в интервала след 2040 година, когато се чака по-висок недостиг по бюджета на ДОО, счита финансовият министър.

Според него това значи неефективно блокиране на бюджетни средства и в това време евентуална нужда от прилагане на заемен запас за финансиране на дълговите заплащания и покриване на нуждата от финансиране на бюджета.

" Натрупаният запас се явява като буфер и тук е най-големият смисъл и изгода от Фонда - може да поддържа бюджета на ДОО с към 3-4 месечни заплащания за пенсии, при положение на непредвидена или спешна обстановка в страната ", отбелязва още Горанов.

Той обръща внимание и на философията на възникването на сходни фондове в исторически проект и установи, че основаването на Фонда през 2006 година е преследвал напълно разнообразни цели.

" За да не сътворявам мотив за в допълнение опълчване, няма да ги изтъквам, само че пък в случай че желаете, мога и да ги изтъквам за какво беше основан Фондът тогава. Той беше основан, с цел да блокира политическия напън за харчене на остатъка, вкарвайки го в този Фонд. Това беше 2006 година ", споделя Горанов.

Според него сходни фондове се основават в някои страни, примерно като Белгия, в миг, в който се възнамерява някакво доста преструктуриране на държавни активи. Смисъл от сходен фонд би имало, в случай че беше основан при започване на прехода, незабавно в 90-те години, с цел да може целият размер от ресурса, обвързван с приватизацията, да постъпи в него и да може да се получи един сериозно огромен запас, който да има смисъл да бъде ръководен, е мнението на финансовият министър.

По думите му този фонд има смисъл да съществува и тогава, когато системата на държавното публично обезпечаване не е на недостиг.

" Още от самото основаване на фонда, целейки понижаване на разноските за труд, ние намалявахме осигурителните вноски поредно през годините и гарантирахме, че фондът на държавното публично обезпечаване ще бъде на недостиг ", споделя Горанов.

Според него поддържането на недостиг в държавното публично обезпечаване и финансирането му със заемен запас, тъй като дефицитът се финансира със заеми или средства от приватизация, и в същото време държането встрани на едни блокирани целеви средства, е до някъде безпричинно, от позиция на общата логичност на ръководство на държавния запас.

" Не желая да споделям, че фондът е неправилен, само че той може да подсигурява в дълготраен проект изплащането на пенсиите или подпомагането на финансирането на недостига в държавното публично обезпечаване, в релативно лимитиран аспект ", споделя Горанов.