САЩ ще изпаднат във фискална криза
Финансистът Якоб Киркегаард от института „ Питърсън” във Вашингтон предизвести, че Съединените щати ще изпаднат във фискална рецесия. Икономическият анализатор Киркегаард уточни, че намаляването на налозите и несъразмерните бюджетни разходи ще доведат до това всяка година дефицитът и дългът да се усилват най-малко с трилион $.
„ Няма подозрение, че ще забележим много огромно ускорение на американската стопанска система. Можем да забележим напредък от 4-5 % през първото полугодие на 2018 година. Това естествено ще докара до увеличение на данъчните доходи - да вземем за пример с към 500 милиарда $. Ако създадем сметка обаче с цената на понижението на налозите, която е към два трилиона, ще забележим, че в последна сметка имаме недостиг от 1,5 трилиона долара”, уточни той пред БНР.
Увеличаването на бюджетния недостиг ненапълно се дължи и на по-големите разноски за армията. По мотив на увеличението на военния бюджет, Киркегаард разяснява: „ Това единствено по себе си не е изненадващо, само че води до една доста по-голяма полемика за размера на бюджета за армията. Независимо дали приказваме за това дали той би трябвало да е 500 милиарда или 700 милиарда $, би трябвало да признаем, че това е най-големият боен бюджет в света. Трябва също по този начин да кажем, че това е нещо, което Конгресът, президентът Тръмп, преди този момент Обама и всеки президент от Втората международна война насам, е желал. Затова споделям, че увеличението на парите за военните въобще не е изненада. Въпросът е каква част от тези пари отиват да защита в същинския смисъл на тази активност. Истината е, че тези пари се харчат безотговорно, а това несъмнено е най-лошият вероятен метод в целия свят”.
Според него средствата за инфраструктура би трябвало да се усилят: „ Напълно е ясно за всеки, който живее в тази страна, че инфраструктурата се утежнява. От тази позиция съм изцяло уверен, че парите за инфраструктура би трябвало да се усилват. В същото време въобще не съм уверен, че проектът, препоръчан от президента Тръмп и неговата администрация, посредством който те желаят да накарат и вложителите да наливат пари в инфраструктура, ще проработи. Вижте, от 2009 година лихвите в Съденинете щати са към нулата, действителните лихви - даже под нея. Това прави капитала доста безценен. Ако частните компании желаеха да създадат вложения в инфраструктура, с цел да се освободят от „ скъпия” капитал, можеха да го създадат. Те обаче не го направиха. Ето за какво считам, че това няма да проработи, без значение, че в бюджета са отделени пари за подкрепяне на тези планове. Освен това - даже да приемем, че проектът се осъществя, това ще докара до презастрояване на огромните градове като Ню Йорк и покрайнините му, само че не и до възстановяване на инфраструктурата в райони, където това е належащо и където това би имало изгоди за Съединените щати като цяло”.
Киркегаард счита, че държавното управление би трябвало да полза с по-високи налози: „ Според мен въпросът не е толкоз в това да се вършат по-малко разноски, по отношение на към този момент въведеното понижаване на налозите. То би трябвало да бъде отстранено. Правителството би трябвало да полза с по-високи налози. Дефицитът не се разраства чак толкоз поради по-големите разходи, колкото поради неналичието на данъчни приходи. Разбира се, харчовете са също са част от казуса, само че не толкоз, колкото неналичието на доходи. Просто няма по какъв начин да има най-големият в света бюджет за защита, смесен с все по-големите обществени и здравни разноски за застаряващото население и с поддържането на влошаващата се инфраструктура, да се събере в 17-18 % от брутния вътрешен продукт”. Финансистът уточни, че Федералният запас може да управлява инфлацията.
„ Няма подозрение, че ще забележим много огромно ускорение на американската стопанска система. Можем да забележим напредък от 4-5 % през първото полугодие на 2018 година. Това естествено ще докара до увеличение на данъчните доходи - да вземем за пример с към 500 милиарда $. Ако създадем сметка обаче с цената на понижението на налозите, която е към два трилиона, ще забележим, че в последна сметка имаме недостиг от 1,5 трилиона долара”, уточни той пред БНР.
Увеличаването на бюджетния недостиг ненапълно се дължи и на по-големите разноски за армията. По мотив на увеличението на военния бюджет, Киркегаард разяснява: „ Това единствено по себе си не е изненадващо, само че води до една доста по-голяма полемика за размера на бюджета за армията. Независимо дали приказваме за това дали той би трябвало да е 500 милиарда или 700 милиарда $, би трябвало да признаем, че това е най-големият боен бюджет в света. Трябва също по този начин да кажем, че това е нещо, което Конгресът, президентът Тръмп, преди този момент Обама и всеки президент от Втората международна война насам, е желал. Затова споделям, че увеличението на парите за военните въобще не е изненада. Въпросът е каква част от тези пари отиват да защита в същинския смисъл на тази активност. Истината е, че тези пари се харчат безотговорно, а това несъмнено е най-лошият вероятен метод в целия свят”.
Според него средствата за инфраструктура би трябвало да се усилят: „ Напълно е ясно за всеки, който живее в тази страна, че инфраструктурата се утежнява. От тази позиция съм изцяло уверен, че парите за инфраструктура би трябвало да се усилват. В същото време въобще не съм уверен, че проектът, препоръчан от президента Тръмп и неговата администрация, посредством който те желаят да накарат и вложителите да наливат пари в инфраструктура, ще проработи. Вижте, от 2009 година лихвите в Съденинете щати са към нулата, действителните лихви - даже под нея. Това прави капитала доста безценен. Ако частните компании желаеха да създадат вложения в инфраструктура, с цел да се освободят от „ скъпия” капитал, можеха да го създадат. Те обаче не го направиха. Ето за какво считам, че това няма да проработи, без значение, че в бюджета са отделени пари за подкрепяне на тези планове. Освен това - даже да приемем, че проектът се осъществя, това ще докара до презастрояване на огромните градове като Ню Йорк и покрайнините му, само че не и до възстановяване на инфраструктурата в райони, където това е належащо и където това би имало изгоди за Съединените щати като цяло”.
Киркегаард счита, че държавното управление би трябвало да полза с по-високи налози: „ Според мен въпросът не е толкоз в това да се вършат по-малко разноски, по отношение на към този момент въведеното понижаване на налозите. То би трябвало да бъде отстранено. Правителството би трябвало да полза с по-високи налози. Дефицитът не се разраства чак толкоз поради по-големите разходи, колкото поради неналичието на данъчни приходи. Разбира се, харчовете са също са част от казуса, само че не толкоз, колкото неналичието на доходи. Просто няма по какъв начин да има най-големият в света бюджет за защита, смесен с все по-големите обществени и здравни разноски за застаряващото население и с поддържането на влошаващата се инфраструктура, да се събере в 17-18 % от брутния вътрешен продукт”. Финансистът уточни, че Федералният запас може да управлява инфлацията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ