Хампарцумян: В България промяната трябва да дойде чрез обществен натиск и непримиримост към злоупотребите
Финансистът Левон Хампарцумян разяснява в изявление пред " България през днешния ден " проблемите в страната и кражбите, които обществото продължава да търпи, признава и дали е от хората, които постоянно заплащат налозите си.
Хампарцумян споделя, че е прекарал лятото си на " къси пасове " – къси пътувания, като се надява в идните почивни дни да удължи сезона с отмора в Южна Италия. В персонален проект той признава, че и на 72 години продължава да работи, да заплаща вноски и налози, и че ключът към по-добрите приходи за всеки човек са уменията и образованието.
" Децата, които порастват обгрижени от междинната класа, са добре изучени, тъй като за техните родители образованието има стойност ", споделя Хампарцумян и акцентира, че доста фамилии в България жертват улеснения, с цел да влагат в бъдещето на децата си.
По мотив заемите на страната, които наближават 20 милиарда, Хампарцумян слага акцент върху успеваемостта на разноските: " Мен ме интересува, когато съм платил налози и с тях е издигнат път, този път най-малко 10 години да издържи. Кой какво взел вътре е по-малко значимо. Ключът е контролът върху качеството и същинска конкуренция, а не измислена. "
Според него казусът с кражбите не може да се реши с декрети, а с гражданска непоносимост: " Докато обществото ги търпи и разрешава, кражбите ще се случват. Ако обществото спре да търпи, кражбите ще спрат да се случват! "
Той е безапелационен, че непознати модели – австрийски или немски – не могат да бъдат копирани, тъй като там работи друг морал и нравственос. В България смяната би трябвало да пристигна от вътрешната страна – посредством публичен напън и неотстъпчивост към злоупотребите.
Въпреки рецензиите, Хампарцумян остава оптимист за бъдещето на страната: " Повечето от процесите, които не ни харесват, са циклични. България ще пребъде! Но би трябвало обществен напън. Протестите не вземат решение проблемите, те са индикация за тях. Решенията идват от страната с административни средства и институционална класификация. "
Той приключва с обръщение, че гражданското общество и медиите са фонът, върху който се развива администрацията – и в случай че хората изискат смяна, политиците ще бъдат принудени да я създадат.
