Евгений Кънев: Беден народ лесно се управлява!
Финансистът и анализатор написа пост в обществената мрежа Фейсбук, в който описа за своите напълно скорошни претърпява в Копривщица. Там той е видял образно какво значи корупция, по какъв начин се ръководи българския народ и какво се случва в по-малките население места в страната . Публикуваме поста му без редакторска интервенция:
„ Вчера бях на посетители на другар в Копривщица.
Началото бе потискащо. Центърът е някаква еклектика на улици със почнал, само че изоставен ремонт и улици, плачещи за ремонт.
“Преди три години ремонтът стартира ”, вика моят другар.
”Кметицата предплаща половината бюджет от 10 млн. лева, строителната компания ги прибра и изчезна ”.
“Нали знаеш? ”, споделям, “такъв голям задатък е от дълго време одобрена корупционна рецепта на инфраструктурното строителство у нас. Надали и някой от прокуратурата се е разтичал; нито пък от фирмата- касичка са обезпокоени, откакто са се отчели нагоре към създателите на схемата ”.
Настроението се повишава като влизаме по безконечните калдъръмени улички, когато нашите предци не са знаели какво е корупция, та са ги създали да векуват. Наслаждавам се на превъзходните къщи (виж коментари), на впечатляващата архитектура, на красивите дворове. И стигаме до къщата на Тодор Каблешков. Изведнъж цялата му биография пресече паметта ми.
“Представяш ли си? Като гледаш този човек от какъв жанр е, в каква къща е живял – да зареже всичко и да тръгне да гине за свободата на народа си- вместо да се скатае и да бъде измежду първенците след Освобождението ”.
“Богатите вършат революциите, когато съзнанието не им е заето какво ще ядат на идващия ден ” – сбито означи моят другар.
Като на лента мина Преходът през главата ми.
Дали е случайност, че всички партии на Статуквото с генезис от предишното водеха тази политика на усърдно поддържана беднотия? Беден народ елементарно се ръководи.
Случайно ли не се случи децентрализацията на ръководството и всички райони бяха на къса каишка от София? Не е ли тази бедност в провинцията програмирана?
Ами да, като нямат общините пари – няма инфраструктура. Като няма инфраструктура, няма вложения. Като няма вложения, няма работни места. Като няма работни места – младите напущат. Като изоставен младите – следва крах. Като почне упадъкът – изчезва вярата за смисъл: да бъдеш част от общността; част от нацията и част от нейното бъдеще.
А всичко е почнало в Копривщица и Подбалкана от държавните поръчки на Османската империя. Понеже не е имало земеделие, хората се изучили в занаяти – шивачество, тъкачество, кожарство, абаджийство. Поръчките са развили търговията.
Младите момчета- търговци са видели Цариград, огромните градове на империята и са разбрали, че ни би трябвало Свобода, с цел да може парите да си остават за нас – с цел да бъдем равни на другите. Сред тези момчета е бил и Гаврил Груев Хлътев – по-известен на българите като Бенковски.
Отварянето към света е постоянно началото на края на мизерията. А затварянето към света – тъкмо противоположното на делото на същинските възрожденци, към което ни приканват днешните “възрожденци ” – е краят на началото на опита ни да се отскубнем от мизерията. “
Илиана Раева: Предопределените минават през Ада!
