Липсват финансиране и кадри: Какво спъва българската ядрена енергетика?
Финансирането на нуклеарни планове, неналичието на фрагменти за тях и дълготрайната тактика за развиването им са измежду главните проблеми пред нуклеарната енергетика в България. Около това мнение се сплотиха специалисти в панела „ Ядрената промишленост – произвеждане на съставни елементи и развиване на кадрови капацитет за осъществяване на зеления преход в Европа “ по време на енергийна конференция, проведена от евродепутата Цветелина Пенкова в Брюксел.
Ядрената енергетика обаче бе обрисувана като решение на казуса с климатичните промени и замяната на въглищата за произвеждане на електрическа енергия.
Финансиране без помощ
Финансирането на нуклеарни планове беше обрисувано като главно предизвикателство от участниците в полемиката.
Според ръководителя на Българския атомен конгрес (БУЛАТОМ) Богомил Манчев е ясно, че в случай че желаеме да понижим емисията си би трябвало да се насочим към нуклеарната енергетика, защото ВЕИ-тата са „ прибавка “ към базовата сила и не могат да покрият над 3000 часа от годината.
Инвестиционната съставна част е огромен проблем за построяването. Но тя е панацеята все още, по-късно идва казусът със санитарната зона “, сподели той.
Председателят на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски очерта няколко направления, нужни за ускоряването на развиването на нуклеарните планове – опростяване на правната и нормативна уредба и процеса на разрешителни, паралелни разрешителни, основаване на обща инфраструктура за политическа поддръжка и финансови механизми – капиталов клуб за задачите на финансиране на нуклеарна енергетика, битката за заслужено отношение към нуклеарна сила по отношение на ВЕИ – за разноските от обществения бранш, защото развиването на мрежата се заплащат пари.
За търсене на решение на казуса с проектите и финансирането на нуклеарни планове на европейско равнище се разгласи и ръководителят на Надзорния съвет на „ Еврохолд България “ АД, притежател на „ ЕРМ-Запад “ Асен Христов.
Ядрената промишленост е бъдещето на базовата сила, само че за жалост тя е показана по друг метод във всички 27 страни в Европа. Ядрената сила е оставена на национално ниво, получава се, че всяка страна се грижи за финансирането и построяването на нуклеарни централи, само че това би трябвало да се промени и да има подкрепяне и проект за развиване на равнище Европейски съюз.
Христов даде за образец нуклеарната централа в Турция, на границата с България, която е по съветска технология, а за 7 и 8 блок в АЕЦ „ Козлодуй “ също сме се насочили към неевропейска технология (американска – бел.ред.) при мощно развита френска нуклеарна промишленост.
„ Европа, в случай че желае систематизиране и надзор на нуклеарната сила би трябвало да се вземе решение на равнище Европейски Съюз да се издигне, да се възнамерява систематизиране, защото приказваме и за индустриална гражданска война “, сподели той в подтекста на развиването на нуклеарната енергетика в целия блок.
България би трябвало да построи два нови доста скъпи нуклеарни блока, тя има потребност от тях, само че аз не виждам помощ от Европа “, съобщи още Христов.
В отговор обаче Масимо Гариба – заместник-генерален шеф на Генерална дирекция „ Енергетика “ в Европейската комисия – отговарящ за нуклеарните въпроси съобщи, че дебатът за нуклеарната сила и ВЕИ е „ нещо, което би трябвало да се реши на национално равнище “. По думите му страните членки имат инструментите за независимост на деяние да дефинират личния си енергиен баланс, а „ ние от Европейска комисия обръщаме внимание на новите технологии като дребните модулни реактори (SMR) “.
С финансирането като предизвикателство пред нуклеарните мощности обаче не се съгласи зам.-министърът по енергетиката Николай Николов.
Не споделям терзанията, че финансирането ще бъде толкоз комплицирано, защото има необятни благоприятни условия “, счита той, допълвайки, че въпросът е в това „ да изберем най-хубавото и най-евтиното финансиране за България “.
Липсват фрагменти, само че не и политическа интервенция
Липсата на фрагменти в бранша също бе една от тематиките на конференцията. Тя беше обрисувана като предизвикателство от Богомил Манчев, съгласно който са нужни 1000 индивида инженери единствено от страна на доставчика на технологията и още стотици, които работят за сходен план.
Дългосрочната тактика за развиване на бранша обаче изисква и политическа воля.
За да се построи един нов нуклеарен блок са нужни 4 мандата и да се върви идващите 16 години в една посока. Трябват и държавни гаранции и 1000 души инженери. Ние закъсняхме, когато можехме да създадем централа за 8 милиарда и в този момент ще я вършим за 16 милиарда “, сподели той.
Според Хиновски „ нямаме инженери в България “ и би трябвало да се вършат вложения в човешки запаси като да вземем за пример да имаме база данни за всички квалифицирани фрагменти, защото „ не можем да разчитаме единствено на френските инженери “.
В България има доста политици, които доста обичат да се намесват в процеса – нуклеарната енергетика би трябвало да е изолирана от политическа интервенция “, безапелационен е специалистът.
Представителят на Европейската комисия Масимо Гариба също бе безапелационен, че ще би трябвало умножим човешките запаси неведнъж.
Върху казуса с неналичието на фрагменти, които да „ обезпечат “ бранша, подчертаваха предходната седмица и от Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР), описвайки го „ като едно от най-големите терзания – както за новата централа, по този начин и за регулатора, който работи с понижен кадрови потенциал “.
Примери извън
Според старши вицепрезидентът по европейските въпроси на Electricité de France (EF) Ерки Майярд би трябвало да развиваме всички типове технологии, които да имат идентичен достъп до финансиране.
„ Необходими са ни и ВЕИ, и газ, и водород, и нуклеарни мощности, с цел да бъдем конкурентоспособни “.
Според него се нуждаем от тактика за електрификация, с изключение на за енергийна успеваемост, в това число, икономисване сила, понижаване излъчванията въглероден диоксид.
Ренесансът на нуклеарната енергетика ще изиграе значима роля, само че е нужна среда, идентичен достъп до финансиране и създаване на цялостна енергийна тактика “.
Френският специалист е безапелационен, че би трябвало да удължим живота на съществуващите нуклеарни мощности, тъй като това е най-икономичният метод за произвеждане на електрическа енергия с малко излъчвания въглероден диоксид.
Юха Пойкола управител обществени връзки на Teollisuuden Voima Oyj - TVO – Оператор на АЕЦ „ Олкилуото “ – Финландия даде образец с новата нуклеарна централа в страната му.
АЕЦ „ Олкилуото “ се е изграждала 14 години и е надхвърлила предварителните финансови планове. Финландците обаче са уверени, че би трябвало да има нуклеарна сила.
Трябваха ни повече пари от в началото плануваното, трябваше да вземем заеми, само че в бъдеще ще се усъвършенства конкурентоспособността “.
„ Новата АЕЦ работи три години и изпълнихме обещанията си – силата е чиста - 94% от създадената сила във Финландия, енергийната сигурност е повишена, въздействието върху цените беше доста позитивно “, сподели той.
Съветът, който той даде към България, е „ да огледа по-подробно преди да излее бетона “. Пойкола уточни като фактори за триумф на един нуклеарен проект – персонални източници на финансиране и експертни познания, които са предизвикателство.
Ядрената енергетика обаче бе обрисувана като решение на казуса с климатичните промени и замяната на въглищата за произвеждане на електрическа енергия.
Финансиране без помощ
Финансирането на нуклеарни планове беше обрисувано като главно предизвикателство от участниците в полемиката.
Според ръководителя на Българския атомен конгрес (БУЛАТОМ) Богомил Манчев е ясно, че в случай че желаеме да понижим емисията си би трябвало да се насочим към нуклеарната енергетика, защото ВЕИ-тата са „ прибавка “ към базовата сила и не могат да покрият над 3000 часа от годината.
Инвестиционната съставна част е огромен проблем за построяването. Но тя е панацеята все още, по-късно идва казусът със санитарната зона “, сподели той.
Председателят на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски очерта няколко направления, нужни за ускоряването на развиването на нуклеарните планове – опростяване на правната и нормативна уредба и процеса на разрешителни, паралелни разрешителни, основаване на обща инфраструктура за политическа поддръжка и финансови механизми – капиталов клуб за задачите на финансиране на нуклеарна енергетика, битката за заслужено отношение към нуклеарна сила по отношение на ВЕИ – за разноските от обществения бранш, защото развиването на мрежата се заплащат пари.
За търсене на решение на казуса с проектите и финансирането на нуклеарни планове на европейско равнище се разгласи и ръководителят на Надзорния съвет на „ Еврохолд България “ АД, притежател на „ ЕРМ-Запад “ Асен Христов.
Ядрената промишленост е бъдещето на базовата сила, само че за жалост тя е показана по друг метод във всички 27 страни в Европа. Ядрената сила е оставена на национално ниво, получава се, че всяка страна се грижи за финансирането и построяването на нуклеарни централи, само че това би трябвало да се промени и да има подкрепяне и проект за развиване на равнище Европейски съюз.
Христов даде за образец нуклеарната централа в Турция, на границата с България, която е по съветска технология, а за 7 и 8 блок в АЕЦ „ Козлодуй “ също сме се насочили към неевропейска технология (американска – бел.ред.) при мощно развита френска нуклеарна промишленост.
„ Европа, в случай че желае систематизиране и надзор на нуклеарната сила би трябвало да се вземе решение на равнище Европейски Съюз да се издигне, да се възнамерява систематизиране, защото приказваме и за индустриална гражданска война “, сподели той в подтекста на развиването на нуклеарната енергетика в целия блок.
България би трябвало да построи два нови доста скъпи нуклеарни блока, тя има потребност от тях, само че аз не виждам помощ от Европа “, съобщи още Христов.
В отговор обаче Масимо Гариба – заместник-генерален шеф на Генерална дирекция „ Енергетика “ в Европейската комисия – отговарящ за нуклеарните въпроси съобщи, че дебатът за нуклеарната сила и ВЕИ е „ нещо, което би трябвало да се реши на национално равнище “. По думите му страните членки имат инструментите за независимост на деяние да дефинират личния си енергиен баланс, а „ ние от Европейска комисия обръщаме внимание на новите технологии като дребните модулни реактори (SMR) “.
С финансирането като предизвикателство пред нуклеарните мощности обаче не се съгласи зам.-министърът по енергетиката Николай Николов.
Не споделям терзанията, че финансирането ще бъде толкоз комплицирано, защото има необятни благоприятни условия “, счита той, допълвайки, че въпросът е в това „ да изберем най-хубавото и най-евтиното финансиране за България “.
Липсват фрагменти, само че не и политическа интервенция
Липсата на фрагменти в бранша също бе една от тематиките на конференцията. Тя беше обрисувана като предизвикателство от Богомил Манчев, съгласно който са нужни 1000 индивида инженери единствено от страна на доставчика на технологията и още стотици, които работят за сходен план.
Дългосрочната тактика за развиване на бранша обаче изисква и политическа воля.
За да се построи един нов нуклеарен блок са нужни 4 мандата и да се върви идващите 16 години в една посока. Трябват и държавни гаранции и 1000 души инженери. Ние закъсняхме, когато можехме да създадем централа за 8 милиарда и в този момент ще я вършим за 16 милиарда “, сподели той.
Според Хиновски „ нямаме инженери в България “ и би трябвало да се вършат вложения в човешки запаси като да вземем за пример да имаме база данни за всички квалифицирани фрагменти, защото „ не можем да разчитаме единствено на френските инженери “.
В България има доста политици, които доста обичат да се намесват в процеса – нуклеарната енергетика би трябвало да е изолирана от политическа интервенция “, безапелационен е специалистът.
Представителят на Европейската комисия Масимо Гариба също бе безапелационен, че ще би трябвало умножим човешките запаси неведнъж.
Върху казуса с неналичието на фрагменти, които да „ обезпечат “ бранша, подчертаваха предходната седмица и от Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР), описвайки го „ като едно от най-големите терзания – както за новата централа, по този начин и за регулатора, който работи с понижен кадрови потенциал “.
Примери извън
Според старши вицепрезидентът по европейските въпроси на Electricité de France (EF) Ерки Майярд би трябвало да развиваме всички типове технологии, които да имат идентичен достъп до финансиране.
„ Необходими са ни и ВЕИ, и газ, и водород, и нуклеарни мощности, с цел да бъдем конкурентоспособни “.
Според него се нуждаем от тактика за електрификация, с изключение на за енергийна успеваемост, в това число, икономисване сила, понижаване излъчванията въглероден диоксид.
Ренесансът на нуклеарната енергетика ще изиграе значима роля, само че е нужна среда, идентичен достъп до финансиране и създаване на цялостна енергийна тактика “.
Френският специалист е безапелационен, че би трябвало да удължим живота на съществуващите нуклеарни мощности, тъй като това е най-икономичният метод за произвеждане на електрическа енергия с малко излъчвания въглероден диоксид.
Юха Пойкола управител обществени връзки на Teollisuuden Voima Oyj - TVO – Оператор на АЕЦ „ Олкилуото “ – Финландия даде образец с новата нуклеарна централа в страната му.
АЕЦ „ Олкилуото “ се е изграждала 14 години и е надхвърлила предварителните финансови планове. Финландците обаче са уверени, че би трябвало да има нуклеарна сила.
Трябваха ни повече пари от в началото плануваното, трябваше да вземем заеми, само че в бъдеще ще се усъвършенства конкурентоспособността “.
„ Новата АЕЦ работи три години и изпълнихме обещанията си – силата е чиста - 94% от създадената сила във Финландия, енергийната сигурност е повишена, въздействието върху цените беше доста позитивно “, сподели той.
Съветът, който той даде към България, е „ да огледа по-подробно преди да излее бетона “. Пойкола уточни като фактори за триумф на един нуклеарен проект – персонални източници на финансиране и експертни познания, които са предизвикателство.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ