Реално работещите научни институции ще получат повече пари от бюджета
Финансирането на научните институции в страната ще зависи от активността и продукцията на университетите и академиите. Финансирането ще бъде диференцирано по този начин, че звената, в които в действителност се вършат проучвания да получават повече, в това число и за образование на докторанти.
Това е един от методите за увеличение на средствата на научните институции, пояснен от министъра на образованието Красимир Вълчев. Според него по този начин звена като Българската академия на науките (БАН) ще могат да получат в допълнение държавно финансиране.
От седмица учените от академията стачкуват против гласуваната от Народното събрание държавна дотация за следващата година в размер на 83 млн. лв.. Освен повече пари от бюджета, те желаят и увеличение на докторантските стипендии, които е планувано да набъбнат с 50 лв. от 2018 година и да доближат 500 лв.. Въпреки това те ще останат под минималната заплата за страната, която от 1 януари следващата година ще е 510 лв..
От думите на Вълчев стана ясно, че средствата за докторантите няма да бъдат увеличени с по-голям размер от планувания. Работело се обаче по диференциране на финансирането за университетите и Българска академия на науките за тези млади учени. Идеята била звената, които имат сериозна научна активност, да получат повече пари, с които да усилят заплащането на младите учени. " Някои институции без сериозна научна активност, в този момент получават повече пари за докторанти за сметка на тези, които в действителност развиват такава ", разяснява Вълчев.
Този принцип на финансиране би трябвало да се ползва още през идната година. От думите на Вълчев стана ясно, че средствата за в допълнение заплащане на докторантите би трябвало да дойдат от гласуваните от депутатите към 80 млн. лв. в допълнение за просвета за 2018 година
Част от тези средства ще се разпределят и въз основата на оценка на качеството на научната активност. Тя щяла да се основава на размера на научната продукция и да се прави всяка година. Освен това министерството възнамерява на всеки пет години да разпорежда и външна оценка на научната инфраструктура в страната, която също да се употребява при разпределянето на парите за просвета от бюджета.
Вълчев разгласи още, че през идната година ще бъдат основани и няколко научни стратегии, които ще се финансират от бюджета на просветителното министерство. Средствата по тях ще са целеви и ще се дават за планове в избрани, само че неразбираеми все още, области и ще са по-скоро за приложни проучвания, в сравнение с за фундаментални. " Целта е държавното финансиране да е по-ефективно ", изясни министърът. Той напомни, че все още има две такива стратегии. Едната е за нуклеарни проучвания, а другата за научните планове на Антарктида. " Със сигурност ще има и стратегия за млади учени и постдокторанти ", сподели Вълчев.
Според него спомагателните средства за просвета би трябвало да бъдат разпределени до март- април следващата година.
Това е един от методите за увеличение на средствата на научните институции, пояснен от министъра на образованието Красимир Вълчев. Според него по този начин звена като Българската академия на науките (БАН) ще могат да получат в допълнение държавно финансиране.
От седмица учените от академията стачкуват против гласуваната от Народното събрание държавна дотация за следващата година в размер на 83 млн. лв.. Освен повече пари от бюджета, те желаят и увеличение на докторантските стипендии, които е планувано да набъбнат с 50 лв. от 2018 година и да доближат 500 лв.. Въпреки това те ще останат под минималната заплата за страната, която от 1 януари следващата година ще е 510 лв..
От думите на Вълчев стана ясно, че средствата за докторантите няма да бъдат увеличени с по-голям размер от планувания. Работело се обаче по диференциране на финансирането за университетите и Българска академия на науките за тези млади учени. Идеята била звената, които имат сериозна научна активност, да получат повече пари, с които да усилят заплащането на младите учени. " Някои институции без сериозна научна активност, в този момент получават повече пари за докторанти за сметка на тези, които в действителност развиват такава ", разяснява Вълчев.
Този принцип на финансиране би трябвало да се ползва още през идната година. От думите на Вълчев стана ясно, че средствата за в допълнение заплащане на докторантите би трябвало да дойдат от гласуваните от депутатите към 80 млн. лв. в допълнение за просвета за 2018 година
Част от тези средства ще се разпределят и въз основата на оценка на качеството на научната активност. Тя щяла да се основава на размера на научната продукция и да се прави всяка година. Освен това министерството възнамерява на всеки пет години да разпорежда и външна оценка на научната инфраструктура в страната, която също да се употребява при разпределянето на парите за просвета от бюджета.
Вълчев разгласи още, че през идната година ще бъдат основани и няколко научни стратегии, които ще се финансират от бюджета на просветителното министерство. Средствата по тях ще са целеви и ще се дават за планове в избрани, само че неразбираеми все още, области и ще са по-скоро за приложни проучвания, в сравнение с за фундаментални. " Целта е държавното финансиране да е по-ефективно ", изясни министърът. Той напомни, че все още има две такива стратегии. Едната е за нуклеарни проучвания, а другата за научните планове на Антарктида. " Със сигурност ще има и стратегия за млади учени и постдокторанти ", сподели Вълчев.
Според него спомагателните средства за просвета би трябвало да бъдат разпределени до март- април следващата година.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




