Финансиран от Фонд Научни изследвания при МОН е проект КП-06-ПН53/1

Финансиран от Фонд Научни проучвания при МОН е план КП-06-ПН53/1 с бенефициент МУ-Пловдив и сътрудник НЦЗПБ-София – „ Продължителност на Т и В клетъчната памет след имунизация против Коронавирус “, заяви ръководителят на плана и член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинична имунология проф. доктор Мариана Мурджева. В плана са взели участие 10 изследователи;  измежду които с изключение на членове на МУ-Пловдив и на НЦЗПБ-София, на Българската асоциация по микробиология и Българската асоциация по клинична имунология.
Прочетете още
Към екипа от откриватели са осигурявали способена помощ учени като проф. Ива Христова (директор на НЦЗПБ), доцент Ива Трифонова, гл. помощник Теодора Гладнишка, доктор Ким Нгок, проф. Мария Николова-Стоименова, гл. помощник Яна Тодорова, доцент Радослава Емилова от НЦЗПБ-София, както и проф. Христо Тасков, проф. Ралица Райчева от МУ-Пловдив. Четирима от научния колектив са млади – 1 докторант, двама постдокторанти и 1 млад академик. В процеса на осъществяване на плана са усвоени профилирани имунологични методики. Д-р Милена Алексова от НЦЗПБ-София е защитила сполучливо докторска дисертация върху Т клетъчната имунна памет при имунизирани и преболедували от Коронавирус, а доктор Мартина Божкова от МУ-Пловдив, е пред отбрана.

Проектът проучваше дълготрайност на Т и В клетъчната имунна памет след имунизация против Коронавирус. Изследвани са доброволци,  имунизирани с  иРНК или векторна ваксина против ковид в разнообразни времеви интервали до 1 година след имунизация. Направените разбори са посочили, че характерни антитела против вируса при изследваните доближават своя пик 1-2 месеца след имунизиране с втора доза, само че последователно понижават до 1 година след имунизация. 

При имунизирани против COVID-19 здравни служащи предстоящо равнищата на антителатаса високи, като по-често се откриват от клас IgA спрямо IgG.

Т-клетъчният имунен отговор  с присъединяване на паметни стволови кафези играе основна роля за установяване на промените  след имунизиране против Коронавирус. Установява се по-силен пик на Т-клетъчен отговор месец след имунизация спрямо преболедували от инфекцията, като  вирус-специфични T кафези след първата доза се потвърждават при по-висок % от ваксинираните с иРНК ваксина спрямо ваксинираните с векторна ваксина. Нещо повече, броят на Тклетките е доста по-висок след хибридна експозиция (инфекция/ваксина). иРНК имунизациите индуцират имощен В-клетъчен отговор месец-два след втора доза, с по-висок пик и продължителност  в съпоставяне при преболедували. Физиологичен спад се открива след 6 и 12 месеца, само че с остатъчна реактивност.

Получените резултати поддържат тезата за  съществуване на избрана Т и В-клетъчна имунна памет против SARS-CoV-2 вследствие на имунизиране с иРНК- ваксини, като са разпознати маркери, корелиращи с генерираната  В- и Т-клетъчна  имунна памет. Разбирането на имунологичния отговор, активирането и паметта на Т- и В-клетките, е от значително значение за ефикасното създаване на ваксини и тактиките за преодоляване на пандемията.

Създадена е база от клинико-епидемиологични данни за изследваните анонимизирани пациенти.Биобанката от сортирани подгрупи на Т и В клетките на паметта ще бъде скъп източник на материал за бъдещн разбори на репертоара на характерни Т- и В-клетки за определяне на корелации с трайна имунна памет и протективен имунитет против SARS-CoV-2.

Научните резултати са показани в 6 научни изявления и са разпространявани посредством 11 известия в научни  конгреси.