Финално, България губи от ЕС 12 млн. лв. за земеделски

Финално, България губи от Европейски Съюз 12 млн. лева за аграрни планове, осъществени по остарялата Програма за развиване на селските региони (2007-2014 г.). Отделно от това, други 16 млн. лева са удържани от Европейска комисия под разнообразни форми във времето от 2014 година до момента. Единият прийом за удръжки е посредством понижаване на настоящи заплащания през годините, вторият касае случаи, в които се оказа, че едни и същи планове са санкционирани по два разнообразни одита. В тези случаи разпоредбите на Брюксел споделят, че едно и също нарушаване не може да се глоби два пъти и по тази причина едната глоба е извадена. Друга алтернатива е налагане на наказания, за които по-късно е открито, че и българските управляващи са наложили санкции и са си я събрали и те също се водят удържани от Европейска комисия. Така или другояче по ПРСР 2014-2020 година са позволени финансови неточности за общо 28 млн. лева

До тази равносметка се стига след 5 години обжалвания и помирителни процедури, водени от българските управляващи. Финалната глоба от 12 млн. лева и размерът на удръжките през годините от още 16 млн. лева стават ясни от, видя Mediapool.

Основната причина за самобитния еврошамар са финансови неточности в одитирани процедури за публични поръчки на така наречен обществени бенефициенти, т.е. българските общини в селските региони. От фонд “Земеделие” потвърдиха сумите пред Mediapool. Очаква се Брюксел да си събере оставащите 12 млн. лева.като най-вероятно понижи европарите за общините по актуалната Програма за развиване на селските региони (2014-2020).

Къде са най-големите неточности?

От подробна таблица, посочена в решението, излиза наяве, че българската администрация е позволила най-вече неточности с планове, осъществени от селските общини в България. За разлика от фермерските планове по Програмата за развиване на селските региони, които нормално се субсидират на 50% с евросредства, а останалите се обезпечават от претендента, обществените планове на общините се финансират със 100% грант от Брюксел. Най-общо това са вложения за пробутване на междуселски пътища, канализация, реновиране на публични здания и други Получатели може да са и учебни заведения, детски градини, читалища, църкви и държавни институции.