Тъмната лейди на интелектуалците и болестта като метафора
Философските есета „ Болестта като метафора ” и „ СПИН и неговите метафори ” на американската писателка Сюзан Зонтаг (1933 – 2004) излязоха на български език в ново издание. Изследванията са знакови за творчеството на Тъмната лейди на интелектуалците, както я назовава американският вестник „ Ню Йорк Таймс ”. Заслугата за новата им среща с българските читатели е на издателство „ Лист ”, което разгласява преводите на Христина Кочемидова („ Болестта като метафора “) и Юлиян Антонов („ СПИН и неговите метафори “) в общо издание. Преди година в каталога му влезе друго есе на Зонтаг – „ За фотографията “, също част от златния фонд на международната есеистика.
Новото издание отдава дължимото на фината и точна интерпретация на преводачите на философския и изчерпателен жанр на Зонтаг. Корицата на тома е дело на Милена Вълнарова.
В „ Болестта като метафора “ (1978) Зонтаг преглежда метода, по който обществото натоварва заболяванията – изключително рак – с метафорично значение, трансформирайки ги в знаци на морална уязвимост или даже наказване. Тя изследва езика, с който приказваме за страданието, и демонстрира по какъв начин метафорите могат да доведат до стигматизация и отчуждение на болните.
В последвалото есе „ СПИН и неговите метафори “ (1989), написано в разгара на СПИН рецесията, Сюзан Зонтаг продължава интелектуалното си следствие на стигмата към заболяването – този път в подтекста на новата световна пандемия. Със същата изясненост и увереност тя разобличава публичните предубеждения и опита заболяването да бъде обяснена посредством виновност, половост или културна „ другост “.
И двете есета се четат с неотслабваща мощ и през днешния ден – изключително в подтекста на актуалните полемики за пандемии, здравна връзка и обществени неравенства.
Самата Сюзан Зонтаг се сблъсква три пъти с рака. През 1976-а чува смразяващата диагноза „ рак на гърдата ”. Лекарите ѝ дават две години живот и я поучават да ги прекара в пътешествия и занимания. Тя не се вслушва в тези упътвания, а взема решение да се бори – намира пробно лекуване в Париж и то проработва. 22 години по-късно идва нов конфликт с заболяването – този път диагнозата е рядка форма на рак на матката. Зонтаг оцелява още веднъж. Последният рунд с подлата болест е през 2004 година, когато е изумена от рак на кръвта. Писателката отхвърля да мисли за гибелта и води борбата си до последно.
Сюзан Зонтаг е писателка, есеистка, културен критик, режисьор и политически деятел. Родена в Ню Йорк, приключва Чикагския университет, а по-късно учи философия, литература и теология в Харвард, Оксфорд и Сорбоната. През 60-те години стартира да разгласява есета, които я утвърждават като водеща фигура в американската и международната културна сцена. Автор на фамозните „ Срещу интерпретацията “, „ За фотографията “, „ Бележки за „ Камп “ и редица романи и разкази. Нейната работа съчетава аналитична суровост с морална сензитивност, а тематиките ѝ – от изкуство и болест до война и памет – остават настоящи и през днешния ден.
Новото издание отдава дължимото на фината и точна интерпретация на преводачите на философския и изчерпателен жанр на Зонтаг. Корицата на тома е дело на Милена Вълнарова.
В „ Болестта като метафора “ (1978) Зонтаг преглежда метода, по който обществото натоварва заболяванията – изключително рак – с метафорично значение, трансформирайки ги в знаци на морална уязвимост или даже наказване. Тя изследва езика, с който приказваме за страданието, и демонстрира по какъв начин метафорите могат да доведат до стигматизация и отчуждение на болните.
В последвалото есе „ СПИН и неговите метафори “ (1989), написано в разгара на СПИН рецесията, Сюзан Зонтаг продължава интелектуалното си следствие на стигмата към заболяването – този път в подтекста на новата световна пандемия. Със същата изясненост и увереност тя разобличава публичните предубеждения и опита заболяването да бъде обяснена посредством виновност, половост или културна „ другост “.
И двете есета се четат с неотслабваща мощ и през днешния ден – изключително в подтекста на актуалните полемики за пандемии, здравна връзка и обществени неравенства.
Самата Сюзан Зонтаг се сблъсква три пъти с рака. През 1976-а чува смразяващата диагноза „ рак на гърдата ”. Лекарите ѝ дават две години живот и я поучават да ги прекара в пътешествия и занимания. Тя не се вслушва в тези упътвания, а взема решение да се бори – намира пробно лекуване в Париж и то проработва. 22 години по-късно идва нов конфликт с заболяването – този път диагнозата е рядка форма на рак на матката. Зонтаг оцелява още веднъж. Последният рунд с подлата болест е през 2004 година, когато е изумена от рак на кръвта. Писателката отхвърля да мисли за гибелта и води борбата си до последно.
Сюзан Зонтаг е писателка, есеистка, културен критик, режисьор и политически деятел. Родена в Ню Йорк, приключва Чикагския университет, а по-късно учи философия, литература и теология в Харвард, Оксфорд и Сорбоната. През 60-те години стартира да разгласява есета, които я утвърждават като водеща фигура в американската и международната културна сцена. Автор на фамозните „ Срещу интерпретацията “, „ За фотографията “, „ Бележки за „ Камп “ и редица романи и разкази. Нейната работа съчетава аналитична суровост с морална сензитивност, а тематиките ѝ – от изкуство и болест до война и памет – остават настоящи и през днешния ден.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ