„Титан“ – титаническият победител на фестивала в Кан
Филмът „ Титан “ на многообещаващата френска режисьорка Жюлия Дюкурно (1983) завоюва „ Златна палма “ на 74-ия фестивал в Кан. Драмата бе избрана за победител на публична гала на сцената на Големия спектакъл „ Люмиер “, с водеща Дория Тилие.
Към нея се причислиха ръководителят на тазгодишното жури – американският режисьор, сценарист и артистът Спайк Лий (1957) и членовете му – френската актриса и режисьорка Мати Диоп, сънародничката й – певицата Милен Фармер, американската актриса Маги Джилънхол, австрийската режисьорка Джесика Хауснер, френската актриса и певица Мелани Лоран, бразилският режисьор Клебър Мендонса Фильо, френският артист Таар Раим и южнокорейският артист Канг-хо Сонг.
Спайк Лий и Шарън Стоун оповестиха носителя на " Златната палма ". Победителката Жюлия Дюкурно бе сбита: „ Има толкоз доста хубост и страсти, които не могат да бъдат предадени по обичайните способи, които познаваме. Благодаря на журито, че ни прикани да бъдем по-различни във кинопреживяванията си и в живота. Благодаря и на журито, че разреши на чудовищата да станат част от фестивала “.
Коментарът й е понятен, имайки поради, че значително кино критици се произнесоха прекомерно сурово за кино лентата й. Някои от анализите звучаха по следния метод: „ Филмът шокира, разрушава, напряко опустошава с радикалния си смут – това е модерна версия на страховита приказка. Преди години подобен кино лентата в никакъв случай нямаше да бъде позволен до състезанието, тъй като е сериозна провокация против „ положителния усет “. Но през днешния ден като че ли този аршин е изнемощял “.
Други оправдаваха Дюкурно: „ Това е стилът й – преди пет години тя бе видяна в Кан с канибалския си трилър „ Сурово “.
Сюжетът на „ Титан “ е следният: Момиче с титаниева пластинка в главата, сложена й след случай, при който лекарите се борят за живота й, се трансформира в палач, с който е по-добре да не се срещаш в някоя тъмна уличка. Съдбата й я среща с началник на пожарната, който в продължение на 10 години търси изчезналия си наследник и го открива в нейно лицето. Причината – тя по всякакъв начин желае да се трансформира в момче и най-малко на външен тип е съумяла да реализира задачата си. Еротичният й култ са предните капаци на колите, където си показва, че прави обич и забременява. В ролята на момичето е Агата Русел, а в ролята на пожарникаря – Венсан Линдон. Въпреки че таман героят на Линдон би трябвало да е въплъщение на мъжествеността, филмовата рецензия недоумява за какво в един от фрагментите той се впуска в странни танци с млади пожарникари.
Вероятно, с цел да омилостиви критиците, журито връчи Голямата премия на фестивала на два по-нескандални филми – „ Герой “ на Асгар Фархади и „ Купе №6 “ на Юхо Куосманен.
„ Герой “ е пример на обичайното иранско кино. Режисьорът Фархади, който към този момент има две награди „ Оскар “ – за „ Раздяла “ (2011) и „ Продавачът “ (2016) и неособено сполучлив опит за взаимна работа с холивудски звезди, в този момент още веднъж снима филм за живота на елементарните иранци.
В „ Герой “ виждаме мъж, хвърлен в пандиза поради задължения и интриги към изгубена чанта със златни монети. Макар и да разбирате, че за премеждията му е отговорно лицемерното иранско общество, някак не му съчувствате същински. Но макар този минус на кино лентата, Фархади си заслужава премията. Получавайки я, той разяснява: „ Бях на тринадесет години, когато направих първия си късометражен филм. Оттогава пиша сюжети и фотографирам филми, макар компликациите, макар натиска. Продължавам да задавам въпроси на обществото към себе си и да покачвам информираността какво е то “.
„ Купе №6 “ се завъртва към историята на млада финландка, която бяга от загадъчната си любовна спекулация в Москва, взимайки трен за арктическото пристанище Мурманск. Билетът й е за „ Купе № 6 “ – спален вагон, в който е настанен и съветски миньор. По време на дългото пътешестване двамата схващат какво е да копнееш за естествена човешка връзка.
Взимайки премията, финландският режисьор Юхо Куосманен изясни, че филмът му е освен за връзките сред двама души, само че има упоритостта да опише всички истории за взаимоотношенията сред хората.
Наградата за най-хубав режисьор отнесе Леос Каракс за „ Анет “ . За сюжет – японецът Риусуке Хамагучи за „ Карам си колата “ . Наградата на журито си поделиха филмите „ Памет “ на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул и „ Коляното на Ахед “ на израелския режисьор Надав Лапид.
За най-хубав артист бе разгласен Кейлъб Ландри Джоунс , който играе във кино лентата „ Нитрам “ на режисьора Джъстин Кързел, а за най-хубава актриса – дебютантката Ренате Рейнсве за ролята й в „ Най-лошият човек на света “ на норвежеца Йоаким Триер.
В конкурсната стратегия „ Особен взор “ огромният победител стана съветският „ Разтваряйки юмуци “ на режисьорката Кира Коваленко, с продуцент Александър Роднянски, който има зад себе си 50 интернационалните и национални награди в региона на киното и малкия екран. В „ Особен взор “ участваше и българският „ Жените в действителност плачат “ на Мина Милева и Весела Казакова.
В авторитетното издание Screen International отделиха особено внимание на българския филм, в който като се изключи че са забъркани и трите сестри Казакови, взе участие и единствената ни актриса, номиринара за " Оскар " - Мария Бакалова. Британските кинокритици съпоставиха „ Жените в действителност плачат “ с румънския „ 4 месеца, 3 седмици и 2 дни “, който през 2007 година бе награден със „ Златна палма “ в Кан.
Милева и Казакова демонстрират суровото патриархално отношение към по-слабия пол в България, онагледявайки го с живота в едно семейство с две лели и две дъщери. Всекидневието на една от основните героини Вероника (Биляна Казакова) е редуциран напълно до грижи за бебето й. Съпругът ѝ изцяло отсъства от вкъщи, а по телефона само й подрежда да си стои у дома, където й е мястото. Едната й племенничка – Лора – не е прегледана от доктор, тъй като е ХИВ-позитивна. Другата - Соня пък взривява фамилната идилия с новината, че приятелят й е ХИВ-позитивен, с дете и женен. Коментирайки тягостната история, от Screen International акцентират, че филмът е по-скоро военен зов на опозиция, в който необикновено усещане вършат „ гневната “ игра на актриса Ралица Стоянова и „ изключителната “ Мария Бакалова.
Към нея се причислиха ръководителят на тазгодишното жури – американският режисьор, сценарист и артистът Спайк Лий (1957) и членовете му – френската актриса и режисьорка Мати Диоп, сънародничката й – певицата Милен Фармер, американската актриса Маги Джилънхол, австрийската режисьорка Джесика Хауснер, френската актриса и певица Мелани Лоран, бразилският режисьор Клебър Мендонса Фильо, френският артист Таар Раим и южнокорейският артист Канг-хо Сонг.
Спайк Лий и Шарън Стоун оповестиха носителя на " Златната палма ". Победителката Жюлия Дюкурно бе сбита: „ Има толкоз доста хубост и страсти, които не могат да бъдат предадени по обичайните способи, които познаваме. Благодаря на журито, че ни прикани да бъдем по-различни във кинопреживяванията си и в живота. Благодаря и на журито, че разреши на чудовищата да станат част от фестивала “.
Коментарът й е понятен, имайки поради, че значително кино критици се произнесоха прекомерно сурово за кино лентата й. Някои от анализите звучаха по следния метод: „ Филмът шокира, разрушава, напряко опустошава с радикалния си смут – това е модерна версия на страховита приказка. Преди години подобен кино лентата в никакъв случай нямаше да бъде позволен до състезанието, тъй като е сериозна провокация против „ положителния усет “. Но през днешния ден като че ли този аршин е изнемощял “.
Други оправдаваха Дюкурно: „ Това е стилът й – преди пет години тя бе видяна в Кан с канибалския си трилър „ Сурово “.
Сюжетът на „ Титан “ е следният: Момиче с титаниева пластинка в главата, сложена й след случай, при който лекарите се борят за живота й, се трансформира в палач, с който е по-добре да не се срещаш в някоя тъмна уличка. Съдбата й я среща с началник на пожарната, който в продължение на 10 години търси изчезналия си наследник и го открива в нейно лицето. Причината – тя по всякакъв начин желае да се трансформира в момче и най-малко на външен тип е съумяла да реализира задачата си. Еротичният й култ са предните капаци на колите, където си показва, че прави обич и забременява. В ролята на момичето е Агата Русел, а в ролята на пожарникаря – Венсан Линдон. Въпреки че таман героят на Линдон би трябвало да е въплъщение на мъжествеността, филмовата рецензия недоумява за какво в един от фрагментите той се впуска в странни танци с млади пожарникари.
Вероятно, с цел да омилостиви критиците, журито връчи Голямата премия на фестивала на два по-нескандални филми – „ Герой “ на Асгар Фархади и „ Купе №6 “ на Юхо Куосманен.
„ Герой “ е пример на обичайното иранско кино. Режисьорът Фархади, който към този момент има две награди „ Оскар “ – за „ Раздяла “ (2011) и „ Продавачът “ (2016) и неособено сполучлив опит за взаимна работа с холивудски звезди, в този момент още веднъж снима филм за живота на елементарните иранци.
В „ Герой “ виждаме мъж, хвърлен в пандиза поради задължения и интриги към изгубена чанта със златни монети. Макар и да разбирате, че за премеждията му е отговорно лицемерното иранско общество, някак не му съчувствате същински. Но макар този минус на кино лентата, Фархади си заслужава премията. Получавайки я, той разяснява: „ Бях на тринадесет години, когато направих първия си късометражен филм. Оттогава пиша сюжети и фотографирам филми, макар компликациите, макар натиска. Продължавам да задавам въпроси на обществото към себе си и да покачвам информираността какво е то “.
„ Купе №6 “ се завъртва към историята на млада финландка, която бяга от загадъчната си любовна спекулация в Москва, взимайки трен за арктическото пристанище Мурманск. Билетът й е за „ Купе № 6 “ – спален вагон, в който е настанен и съветски миньор. По време на дългото пътешестване двамата схващат какво е да копнееш за естествена човешка връзка.
Взимайки премията, финландският режисьор Юхо Куосманен изясни, че филмът му е освен за връзките сред двама души, само че има упоритостта да опише всички истории за взаимоотношенията сред хората.
Наградата за най-хубав режисьор отнесе Леос Каракс за „ Анет “ . За сюжет – японецът Риусуке Хамагучи за „ Карам си колата “ . Наградата на журито си поделиха филмите „ Памет “ на тайландския режисьор Апичатпонг Вирасетакул и „ Коляното на Ахед “ на израелския режисьор Надав Лапид.
За най-хубав артист бе разгласен Кейлъб Ландри Джоунс , който играе във кино лентата „ Нитрам “ на режисьора Джъстин Кързел, а за най-хубава актриса – дебютантката Ренате Рейнсве за ролята й в „ Най-лошият човек на света “ на норвежеца Йоаким Триер.
В конкурсната стратегия „ Особен взор “ огромният победител стана съветският „ Разтваряйки юмуци “ на режисьорката Кира Коваленко, с продуцент Александър Роднянски, който има зад себе си 50 интернационалните и национални награди в региона на киното и малкия екран. В „ Особен взор “ участваше и българският „ Жените в действителност плачат “ на Мина Милева и Весела Казакова.
В авторитетното издание Screen International отделиха особено внимание на българския филм, в който като се изключи че са забъркани и трите сестри Казакови, взе участие и единствената ни актриса, номиринара за " Оскар " - Мария Бакалова. Британските кинокритици съпоставиха „ Жените в действителност плачат “ с румънския „ 4 месеца, 3 седмици и 2 дни “, който през 2007 година бе награден със „ Златна палма “ в Кан.
Милева и Казакова демонстрират суровото патриархално отношение към по-слабия пол в България, онагледявайки го с живота в едно семейство с две лели и две дъщери. Всекидневието на една от основните героини Вероника (Биляна Казакова) е редуциран напълно до грижи за бебето й. Съпругът ѝ изцяло отсъства от вкъщи, а по телефона само й подрежда да си стои у дома, където й е мястото. Едната й племенничка – Лора – не е прегледана от доктор, тъй като е ХИВ-позитивна. Другата - Соня пък взривява фамилната идилия с новината, че приятелят й е ХИВ-позитивен, с дете и женен. Коментирайки тягостната история, от Screen International акцентират, че филмът е по-скоро военен зов на опозиция, в който необикновено усещане вършат „ гневната “ игра на актриса Ралица Стоянова и „ изключителната “ Мария Бакалова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ