Ако филмът “Вчера” беше сниман днес
Филмът щеше да визира безконечните тематики за изконното човешко право на разкош, лек живот, хедонистично отношение към битието и потребността самичък да си „ преценяш “
Ако филмът „ Вчера “ беше сниман през днешния ден, класовете от британската гимназия нямаше да се назовават класове, а общности, и учениците нямаше да седят на чинове, а на шарени килимчета по пода, и Баръмов, по математика, нямаше да ги изпитва, с цел да не нарани нежните им Монтесори душички и с цел да не го съдят психо майките им, а да им дава да си играят с пергели от екологична дървесина и да ги кара да броят плодове и зеленчуци във всички цветове на дъгата, с цел да са румени, засмени и оболоботомени жители на прелестния нов Монтесори свят.
Вместо Георги Русев, шефа щеше да го играе прелестен негър благородник с прелестно просребрена коса и приятни дизайнерски очила с дискретно стилизирано унисекс лого на рамките, чистачката щеше да е одухотворена елегантна азиатка със моден костюм - панталон и тарикатско сакенце, Павел Попандов по физическо щеше да е приветлив възрастен мъж с физиката на Йордан Йовчев и нямаше да върти обич с учителката Бицевска, а с учителя Бици, още по-симпатичен млад мъж с физика на Йорданка Донкова, и прическа на Дони, когато пееше в " Атлас ".
Когато искаше да си легне с Марина в класната стая, Христо Шопов нямаше да счупи и изгори чина, с цел да ѝ е топло на нея, а щеше да я помоли тя да го направи, с цел да не си нарани ноктите, и по-бързо, че му е студено и ще изстине, и да му даде палтото си да се наметне, че тя не знае, но той е с доста чувствителни сливици, и на пода най-вече се изстива, и да побързат със секса, че е на барбър по-късно, а за този тъкмо пакистанец, най-вече се чакало, имал златни ръце, където пипне, непорочен мустак не пораства...
Ростислав нямаше да върви да плува по каналите, а да кара тротинетка на Гребната, и вместо набирания на лост, щеше да пуфка наргиле, да си гали татуировките, да вика „ нощес тая я скъсах, брат “ и да обръща аперолите като розови бонбони с другите чалгафони, което пък ми припомня, че песента от кино лентата нямаше да е „ Клетва “ на Маричков, а балада на добре поддържан млад ром с текст, в който се пее за невярност, изменничество и нещо бясно, диво, нетипично, тежко олигофренично...
Естетически, филмът щеше да визира безконечните тематики за изконното човешко право на разкош, лек живот, хедонистично отношение към битието, отхвърли да следваш общоприетите морални конвенции и потребността самичък да си „ преценяш “ и да бъдеш „ себе си “...
Чочо щеше да си е същият.
Щеше да си сипе едно уиски, да огледа подигравателно и да им каже да си е**т май***а всички ници...
Него го няма, по тази причина им го споделям аз...
Приятно гледане...
*От фб страницата “Любов и ненавист в Пловдив ”
Ако филмът „ Вчера “ беше сниман през днешния ден, класовете от британската гимназия нямаше да се назовават класове, а общности, и учениците нямаше да седят на чинове, а на шарени килимчета по пода, и Баръмов, по математика, нямаше да ги изпитва, с цел да не нарани нежните им Монтесори душички и с цел да не го съдят психо майките им, а да им дава да си играят с пергели от екологична дървесина и да ги кара да броят плодове и зеленчуци във всички цветове на дъгата, с цел да са румени, засмени и оболоботомени жители на прелестния нов Монтесори свят.
Вместо Георги Русев, шефа щеше да го играе прелестен негър благородник с прелестно просребрена коса и приятни дизайнерски очила с дискретно стилизирано унисекс лого на рамките, чистачката щеше да е одухотворена елегантна азиатка със моден костюм - панталон и тарикатско сакенце, Павел Попандов по физическо щеше да е приветлив възрастен мъж с физиката на Йордан Йовчев и нямаше да върти обич с учителката Бицевска, а с учителя Бици, още по-симпатичен млад мъж с физика на Йорданка Донкова, и прическа на Дони, когато пееше в " Атлас ".
Когато искаше да си легне с Марина в класната стая, Христо Шопов нямаше да счупи и изгори чина, с цел да ѝ е топло на нея, а щеше да я помоли тя да го направи, с цел да не си нарани ноктите, и по-бързо, че му е студено и ще изстине, и да му даде палтото си да се наметне, че тя не знае, но той е с доста чувствителни сливици, и на пода най-вече се изстива, и да побързат със секса, че е на барбър по-късно, а за този тъкмо пакистанец, най-вече се чакало, имал златни ръце, където пипне, непорочен мустак не пораства...
Ростислав нямаше да върви да плува по каналите, а да кара тротинетка на Гребната, и вместо набирания на лост, щеше да пуфка наргиле, да си гали татуировките, да вика „ нощес тая я скъсах, брат “ и да обръща аперолите като розови бонбони с другите чалгафони, което пък ми припомня, че песента от кино лентата нямаше да е „ Клетва “ на Маричков, а балада на добре поддържан млад ром с текст, в който се пее за невярност, изменничество и нещо бясно, диво, нетипично, тежко олигофренично...
Естетически, филмът щеше да визира безконечните тематики за изконното човешко право на разкош, лек живот, хедонистично отношение към битието, отхвърли да следваш общоприетите морални конвенции и потребността самичък да си „ преценяш “ и да бъдеш „ себе си “...
Чочо щеше да си е същият.
Щеше да си сипе едно уиски, да огледа подигравателно и да им каже да си е**т май***а всички ници...
Него го няма, по тази причина им го споделям аз...
Приятно гледане...
*От фб страницата “Любов и ненавист в Пловдив ”
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ