Наемници на хаоса: Как дезинформацията разяжда обществото, а държ...
Филмът, с създател Мая Димитрова, излъчен по Българска национална телевизия, демонстрира по какъв начин тъкмо работят механизмите, посредством които се овладява действителността. Впрочем, излъчен като че ли от кумова срама – малко преди среднощ, от 23:25 часа на 27 май.
Във кино лентата виждаме роман на заплатен трол в България – човек, който от всяка точка популяризира неистини в интернет. За това е нает от „ Мрежата “. Прави го, тъй като желае да си „ докара спомагателни парички “. Проф. Милена Якимова приказва за машината от „ сайтове-гъби “: хиляди уеб сайтове с еднакъв дизайн, които развъждат едно и също обръщение хиляди пъти. Никола Тулечки, също откривател на дезинформация у нас, демонстрира образно по какъв начин наподобява тази мрежа – стотици хиляди детайли, свързани с една цел: да унищожат демократичния ред.
Темите на дезинформацията, разказани във кино лентата, са всевъзможни: от бежанците, през присмиване на български политически фигури, до втълпяване на ненавист към психологично заболели и даже операции, свързани с повишение на цените на хранителни артикули поради Шенген или въвеждането на еврото.
Какво цели дезинформацията?
Най-простият отговор – да нанесе щета. Прави го, като предизвика настройки и възгледи, които на по-късен стадий прерастват в дейности. Особено ясно виждаме това в тази ситуация с въвеждането на еврото у нас: към този момент имаше набези против Дома на Европа в центъра на София, а в идните дни още веднъж се готвят демонстрации против единната европейска валута.
Преди няколко дни, студенти от трети курс в Софийския университет ме попитаха: „ Защо съществува еврото? Защо би трябвало да го вкарваме? Правилно ли беше президентът да инициира референдум? “.
Еврото съществува, от една страна, за улеснен стопански продан и свободна търговия, а от друга – като политически знак на единение и принадлежност към общи разбирания за демократично общуване. Трябва да го въведем, с цел да приключим процеса на личната си интеграция (извън икономическите ползи). А дали беше вярно президентът да инициира референдум? Чисто информационно – тъй като дезинформацията е и информационен развой – отговорът зависи от това дали комуникаторът е постигнал задачата си, каквато и да е била тя.
Именно в задачата е разковничето – никой не насочва обръщение и не приказва просто по този начин: той постоянно цели да реализира нещо. Академичната общественост, публицисти и общественици приказват за това по какъв начин дезинформацията разгражда публичната тъкан, тъй като желаят да предпазят обществото от цялостен разпад. Дезинформаторите пък разграждат тази тъкан, тъй като целят точно този разпад – било тъй като са платени, било по идеологически подбуди. Но фактът остава: щом някой приказва и написа, щом някой заплаща на някого да приказва и написа, то има избрана цел.
Институционалният отговор?
У нас той липсва дейно.
Противодействието на дезинформацията беше публично оповестено за приоритет на българското държавно управление за интервала юни 2023 – март 2024 година На процедура обаче напъните в тази област се показваха главно в спорадични изявления в обществените мрежи, обединени в неструктурирана секция в уеб страницата на държавното управление, озаглавена „ Факти против дезинформация “. Публикациите намираха място и в формалната Фейсбук страница на Министерски съвет. Освен тематики, свързани с антиевропейски разкази, те включваха и вътрешнополитическо наличие. Положителна страна на самодейността „ Факти против дезинформация “ беше, че тя се възприемаше като публична позиция на държавното управление, което гарантираше медийно отразяване. Така или другояче, тези 9 изявления не могат да се нарекат структуриран, непрекъснат и самодеен отговор – каквито са насоките и на Европейски Съюз, и на НАТО в това отношение.
Съгласно настоящия Правилник за активността, Информационният център на Министерството на защитата има категорично заложени отговорности в региона на стратегическите връзки и битката с дезинформацията. Именно тази конструкция на изпълнителната власт показва най-видими и устойчиви старания в това направление.
Съществува рубриката „ ДЕЗИНФО-РАДАР “, която постоянно разгласява онлайн опровержения на дезинформационни изказвания от 27 юни 2023 година насам. Колонката съдържа материали, направени от специалисти на Информационния център към МО, и съчетава напъните на разнообразни платформи като Factcheck.bg, рубриката „ БНР Проверка “ и секцията „ Проверка на обстоятелства “ на Българска национална телевизия. Публикувани са и преводи от платформата на Европейски Съюз EUvsDisinfo.
Изводите
Институционалния онлайн отговор на дезинформацията е неструктуриран, непостоянен и променчив. Отвън наподобява безреден, без ясно дефинирана цел и без тактика.
Възможно решение е основаването на реакция, основана на тактика за стратегически връзки и уеднаквен модел, трансформиран в съответен проект за противопоставяне на дезинформацията. Необходима е по-голяма проактивност, както и действия, които да доближават до по-широка публика. Самите институции признават, че повече финансиране за онлайн действия против дезинформацията и повече подготвени специалисти биха били потребни за по-ефективен отговор.
Макар създаването на подобен модел или проект да не е панацея, той основава здрава основа, обезпечава поредност на напъните и подсигурява тяхното продължение, без значение от политическите промени. Подобен проект допуска дългосрочност и резистентност, както и създаване на поредни настройки в аудиторията по отношение на същността и задачите на дезинформацията. Това от своя страна поставя основите за повишение на осведомителната и медийната просветеност на българската аудитория – която остава на незадоволително равнище.
И НАТО, и Европейската комисия, както и обособени звена в границите на българската изпълнителна власт показват нуждата от институционален отговор на дезинформацията. Става въпрос за систематични, дълготрайни и поредни старания.
Алтернативата – неналичието на съответна реакция – основава условия за още по-голямо осведомително замърсяване, което напълно действително може да се схване като опасност за демократичните полезности и публичния ред. Именно по тази причина структурирането на българския институционален онлайн отговор на дезинформацията не просто е неотложно – то е извънредно закъсняло и извънредно належащо.
Илияна Маринкова
Във кино лентата виждаме роман на заплатен трол в България – човек, който от всяка точка популяризира неистини в интернет. За това е нает от „ Мрежата “. Прави го, тъй като желае да си „ докара спомагателни парички “. Проф. Милена Якимова приказва за машината от „ сайтове-гъби “: хиляди уеб сайтове с еднакъв дизайн, които развъждат едно и също обръщение хиляди пъти. Никола Тулечки, също откривател на дезинформация у нас, демонстрира образно по какъв начин наподобява тази мрежа – стотици хиляди детайли, свързани с една цел: да унищожат демократичния ред.
Темите на дезинформацията, разказани във кино лентата, са всевъзможни: от бежанците, през присмиване на български политически фигури, до втълпяване на ненавист към психологично заболели и даже операции, свързани с повишение на цените на хранителни артикули поради Шенген или въвеждането на еврото.
Какво цели дезинформацията?
Най-простият отговор – да нанесе щета. Прави го, като предизвика настройки и възгледи, които на по-късен стадий прерастват в дейности. Особено ясно виждаме това в тази ситуация с въвеждането на еврото у нас: към този момент имаше набези против Дома на Европа в центъра на София, а в идните дни още веднъж се готвят демонстрации против единната европейска валута.
Преди няколко дни, студенти от трети курс в Софийския университет ме попитаха: „ Защо съществува еврото? Защо би трябвало да го вкарваме? Правилно ли беше президентът да инициира референдум? “.
Еврото съществува, от една страна, за улеснен стопански продан и свободна търговия, а от друга – като политически знак на единение и принадлежност към общи разбирания за демократично общуване. Трябва да го въведем, с цел да приключим процеса на личната си интеграция (извън икономическите ползи). А дали беше вярно президентът да инициира референдум? Чисто информационно – тъй като дезинформацията е и информационен развой – отговорът зависи от това дали комуникаторът е постигнал задачата си, каквато и да е била тя.
Именно в задачата е разковничето – никой не насочва обръщение и не приказва просто по този начин: той постоянно цели да реализира нещо. Академичната общественост, публицисти и общественици приказват за това по какъв начин дезинформацията разгражда публичната тъкан, тъй като желаят да предпазят обществото от цялостен разпад. Дезинформаторите пък разграждат тази тъкан, тъй като целят точно този разпад – било тъй като са платени, било по идеологически подбуди. Но фактът остава: щом някой приказва и написа, щом някой заплаща на някого да приказва и написа, то има избрана цел.
Институционалният отговор?
У нас той липсва дейно.
Противодействието на дезинформацията беше публично оповестено за приоритет на българското държавно управление за интервала юни 2023 – март 2024 година На процедура обаче напъните в тази област се показваха главно в спорадични изявления в обществените мрежи, обединени в неструктурирана секция в уеб страницата на държавното управление, озаглавена „ Факти против дезинформация “. Публикациите намираха място и в формалната Фейсбук страница на Министерски съвет. Освен тематики, свързани с антиевропейски разкази, те включваха и вътрешнополитическо наличие. Положителна страна на самодейността „ Факти против дезинформация “ беше, че тя се възприемаше като публична позиция на държавното управление, което гарантираше медийно отразяване. Така или другояче, тези 9 изявления не могат да се нарекат структуриран, непрекъснат и самодеен отговор – каквито са насоките и на Европейски Съюз, и на НАТО в това отношение.
Съгласно настоящия Правилник за активността, Информационният център на Министерството на защитата има категорично заложени отговорности в региона на стратегическите връзки и битката с дезинформацията. Именно тази конструкция на изпълнителната власт показва най-видими и устойчиви старания в това направление.
Съществува рубриката „ ДЕЗИНФО-РАДАР “, която постоянно разгласява онлайн опровержения на дезинформационни изказвания от 27 юни 2023 година насам. Колонката съдържа материали, направени от специалисти на Информационния център към МО, и съчетава напъните на разнообразни платформи като Factcheck.bg, рубриката „ БНР Проверка “ и секцията „ Проверка на обстоятелства “ на Българска национална телевизия. Публикувани са и преводи от платформата на Европейски Съюз EUvsDisinfo.
Изводите
Институционалния онлайн отговор на дезинформацията е неструктуриран, непостоянен и променчив. Отвън наподобява безреден, без ясно дефинирана цел и без тактика.
Възможно решение е основаването на реакция, основана на тактика за стратегически връзки и уеднаквен модел, трансформиран в съответен проект за противопоставяне на дезинформацията. Необходима е по-голяма проактивност, както и действия, които да доближават до по-широка публика. Самите институции признават, че повече финансиране за онлайн действия против дезинформацията и повече подготвени специалисти биха били потребни за по-ефективен отговор.
Макар създаването на подобен модел или проект да не е панацея, той основава здрава основа, обезпечава поредност на напъните и подсигурява тяхното продължение, без значение от политическите промени. Подобен проект допуска дългосрочност и резистентност, както и създаване на поредни настройки в аудиторията по отношение на същността и задачите на дезинформацията. Това от своя страна поставя основите за повишение на осведомителната и медийната просветеност на българската аудитория – която остава на незадоволително равнище.
И НАТО, и Европейската комисия, както и обособени звена в границите на българската изпълнителна власт показват нуждата от институционален отговор на дезинформацията. Става въпрос за систематични, дълготрайни и поредни старания.
Алтернативата – неналичието на съответна реакция – основава условия за още по-голямо осведомително замърсяване, което напълно действително може да се схване като опасност за демократичните полезности и публичния ред. Именно по тази причина структурирането на българския институционален онлайн отговор на дезинформацията не просто е неотложно – то е извънредно закъсняло и извънредно належащо.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ