Филмът Невероятната съдба на Амели Пулен е попкултурна икона за

Филмът " Невероятната орис на Амели Пулен " е попкултурна икона за всички франкофони и киномани по света. Главният персонаж е Амели Пулен. Нейната обич към приключенията трансформира лентата на Жан-Пиер Жьоне във вълнуващо странствуване из улиците на Париж.

Гийом Лоран, съсценарист на кино лентата, беше ръководител на журито на фестивала „ Синелибри “ тази година. Часове преди награждаването, с него се срещна Станчо Станчев.

Коя е Амели Пулен?
Амели Пулен е персона, която мечтае да трансформира живота на другите, само че остава анонимна в ъгъла. Но най-после, това ъгълче, този подробност става централен за кино лентата. Амели е непораснало дете и носи избрана доверчивост. Тя надраства своя детски опит и това я прави универсална. В началото е индиферентна, затворена, живееща за себе си, само че най-после се отваря за света и това е значимо.

Професията ви на сценарист е доста известна в българския публичен живот сега. Полезни ли са сценаристите за ръководството?
Да. Умеят да прекатурват действителността. Съчиняват голям брой проекти и обстановки. По мое мнение това би помогнало.

За съавторството си на " Амели Пулен " получавате номинация за „ Оскар “ и премия БАФТА.
" Амели " беше моят втори сюжет за киното, тогава работех най-вече в театъра. В началото компанията " Пате " отхвърли сюжета, по-късно и огромни самостоятелни продуценти. Казваха, че е прекомерно парижки и няма да се разбере в провинцията. Казваха ми, че персонажът е прекомерно необщителен и никой няма да се разпознава с Амели.

Само през 2001 година, месеци след своята премиера, " Невероятната орис на Амели Пулен " отбелязва боксофис от 33 млн. $. Днес приходите наброяват над 170 милиона. Някои от местата, където е сниман филмът, се трансформират в туристически атракции, а след излизането му на екран стотици хиляди новородени момиченца са кръстени Амели.

Одри Тоту ли беше вашият любимец за ролята?
Днес е мъчно да си представим кино лентата без играта на Одри Тоту. Но ролята беше писана за Емили Уотсън. Режисьорът Жан-Пиер Жоне доста я хареса, само че с времето усетихме, че не приказва толкоз добре френски, което тотално трансформира ролята, а ние я описваме като парижанка. Тогава друга актриса направи опит – Ванеса Паради. Тя в началото се съгласи, само че по това време записваше албум. Договорът ѝ, чисто физически, не позволяваше различен ангажимент. Тогава продукцията пое прочут риск, като заложи на чужд артист – беше едвам третата роля за Одри. Когато Жан-Пиер я предложения на проби, взе незабавно решение.

Да представяме Франция на Оскарите беше като непредвиден аксесоар. Има избрана политика в тези награди. Имаме доста номинации, само че не и „ Оскар “. Но се случиха задоволително прелестни неща с този филм – международен триумф, помни се и през днешния ден, 20 години по-късно.

За кого Амели се трансформира във ентусиазъм?
Във кино лентата художникът споделя на Амели: Иди измежду другите, живей… Киното е затворило вратите за поезията, само че има хора, които споделиха " Да! " и това е ужасно. Има доста хора, които вършат проучвания по кино лентата. Виждал съм фотография на фризьорски салон, в който има плакат на Амели Пулен, под който написа: " Тук се намират коси на Амели Пулен ". Това е занимателно. 20 години по-късно. Тогава беше началото на глобализацията. Хората се опасяваха от нея, а филмът припомня картичка на френското, на Париж. Светът се промени, само че младежи, които през днешния ден гледат кино лентата, виждат други неща. Откриват носталгия по света от през вчерашния ден. Това беше времето без смарт телефони. В света на изкуството британското въздействие се ускори, маркетингът стартира да оформя творчеството.

Как се промени Франция в последните 20 години, изпълнени с тероризъм, бежански талази и COVID-19?
Светът натрупа доста боязън. Бяхме по-спокойни, по-свободни, по-креативни. Страхът надви, а това повлия на сюжетите и всичко към нас.