Испанска лента триумфира на тазгодишното Берлинале
Филмът " Алкарас " на испанската режисьорка Карла Симон, който наблюдава разделянето в другояче единно семейство на каталунски фермери, застрашени да изгубят наследствените си земи, завоюва най-престижната премия на Берлинале в сряда вечерта.
Самата Симон е израснала в фамилно стопанство за прасковени насаждения в село Алкарас и за кино лентата тя кани артисти дилетанти от родния си край, които среща на селските събори.
При оповестяването на премията за най-хубав филм на фестивала, който се завърна към физическо издание след миналогодишната онлайн организация поради пандемията, ръководителят на журито М. Найт Шаямалан отличи умеенето на Симон да извлече мощни осъществявания от артисти на възраст от деца до хора на 80 години.
Това е филм за фамилните връзки, за напреженията сред поколенията, за функциите на хората от разнообразни полове и за единството във времена на рецесия. Това е отражение на потребността от акомодация, когато демонстрираме последните дни на един свят, чиито жители са считали за безконечен, разяснява Симон.
По време на прочувствената гала, на която някои от лауреатите посветиха премиите си другари, умряли от COVID-19, премията за най-хубав документален филм бе присъдена на " Дневници от Мианма ", сниман от десетима анонимни режисьори, чиито записи са изнесени незаконно и събрани в портрет на живота в Мианма след преврата предходната година.
На фона на напрежението и дипломатическите старания поради съветските планове към Украйна, някои награди бяха отражение на обичайна роля на Берлинале като политически фестивал, основан през 50-те години на предишния век на фронтовата линия на Студената война.
Наградата за най-хубав късометражен филм бе присъдена на неотдавна дипломиралата се Анастасия Вебер за " Капанът " - 20-минутен портрет за живота на млади руснаци, които се отдават на нощен живот и се пробват да избегнат инспекциите на органите на реда.
Самата Симон е израснала в фамилно стопанство за прасковени насаждения в село Алкарас и за кино лентата тя кани артисти дилетанти от родния си край, които среща на селските събори.
При оповестяването на премията за най-хубав филм на фестивала, който се завърна към физическо издание след миналогодишната онлайн организация поради пандемията, ръководителят на журито М. Найт Шаямалан отличи умеенето на Симон да извлече мощни осъществявания от артисти на възраст от деца до хора на 80 години.
Това е филм за фамилните връзки, за напреженията сред поколенията, за функциите на хората от разнообразни полове и за единството във времена на рецесия. Това е отражение на потребността от акомодация, когато демонстрираме последните дни на един свят, чиито жители са считали за безконечен, разяснява Симон.
По време на прочувствената гала, на която някои от лауреатите посветиха премиите си другари, умряли от COVID-19, премията за най-хубав документален филм бе присъдена на " Дневници от Мианма ", сниман от десетима анонимни режисьори, чиито записи са изнесени незаконно и събрани в портрет на живота в Мианма след преврата предходната година.
На фона на напрежението и дипломатическите старания поради съветските планове към Украйна, някои награди бяха отражение на обичайна роля на Берлинале като политически фестивал, основан през 50-те години на предишния век на фронтовата линия на Студената война.
Наградата за най-хубав късометражен филм бе присъдена на неотдавна дипломиралата се Анастасия Вебер за " Капанът " - 20-минутен портрет за живота на млади руснаци, които се отдават на нощен живот и се пробват да избегнат инспекциите на органите на реда.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ