Филип Синапов: За мен музиката е призвание и удоволствие
- Филипе, назовават те детето знамение. Мислиш ли, че Бог те е дарил с заложба, каквато малко хора имат?
- Благодарен съм на Господ, че владея тази заложба, само че също по този начин и на всичките си преподаватели до момента, че са ми помогнали със своите професионални познания и умения да я доразвия. Изключително съм благодарен и на хората, които видяха моя гений.
- На 4-годишна възраст си взел участие за пръв път на Роженския събор. Лично мен са ме побивали тръпки, като чувам 100-те каба гайди да слизат от баира. Ти по какъв начин се усещаше на родопските поляни измежду най-големите родопски реализатори?
- Спомените ми от събора като цяло са бегли, само че за едно малко дете си е голямо прекарване. Както казваш, тръпката и чувството на Рожен ги изпитва всеки, който стъпва на това величествено за Родопите място.
- Разбрах, че обичаният ти дядо е виновникът от теб да излезе подобен добър артист. Пътувал си с него в България и чужбина, карал е огромен камион? Пеехте ли, до момента в който пътувахте?
- Точно по този начин, дядо ми ще бъде постоянно в сърцето ми, въпреки към този момент 3 години да не е измежду нас. Неговите препоръки, както и безбройните случки дружно ще ги помня постоянно. И да, курсовете му постоянно минаваха с песни по път. Мога да опиша за една преживелица, която не е обвързвана с камионите, а с едно мое присъединяване в Българска национална телевизия в София. Това беше през март 2015 година, когато беше оповестено бедствено състояние в елементи от страната. Аз взех решение да анулира присъединяване си, тъй като пътищата бяха съвсем на всички места затворени и си мислех, че няма по какъв начин да стигна до София, само че като ме чу, дядо скочи с думите: “В никакъв случай няма да го отменяш, изчакай единствено да се оправя и тръгваме!”. По пътя закъсахме на две места в преспите, сменяхме пътищата няколко пъти и в действителност, както той сподели, успяхме да стигнем в точния момент за предаването.
- Завършил си учебното заведение в Широка лъка, в този момент си студент в Пловдивската музикална академия. С какво, с изключение на сцената, мислиш да се занимаваш в бъдеще?
- Освен сцената и непрекъснатите ми задължения, редом съм началник на 5 фолклорни състава в Пловдив. Ще ти издам и една загадка. Пиша книга за историята на моето село, която се надявам да излезе на пазара до края на годината. Много ми е жалост, тъй като като се изключи че е хубаво, в миналото в него са живели 2000 души, а през днешния ден са едвам 520.
- Научил си доста достоверни песни от твоята 90-годишна прабаба. Разкажи ми повече за нея.
- Прабаба ми Росица живее в село Гърнати, Смолянско. Тя и другите възрастни хора от селото са моят извор на информация. Те са извор и на мъдрост и познания. Освен песни, от баба съм получил доста житейски уроци. В детството си ходех по-често, само че в този момент й гостувам един път месечно.
- А в никакъв случай ли не си се изкушавал да запееш поп фолк?
- Не, надалеч съм от тази среда и мисля, че във фолклора има задоволително пространство, с цел да се развива един реализатор. Затова нито желая, нито ще бъде нужно да посегна към различен род.
- Сред твоята аудитория какви хора доминират - възрастните или младите?
- Фолклорът се възражда и това е доста радващо за нас, българите. Все повече хора поглеждат към корените си посредством него. Аз, като човек, чието всекидневие е тясно обвързвано с българската фолклорна музика, виждам какъв брой доста хора се занимават и се интересуват от музикалните ни обичаи. За мое голямо благополучие измежду публиката ми постоянно има хора от всяка възраст - и млади, и доста над 55.
- Вярваш ли, че българският дух и фолклор ще оцелеят във времето?
- Вярвам, несъмнено. Ще бъде и ще пребъде. Защото фолклорът е резистентен, а българският дух е несломим.
- Казваш, че фолклорът за теб е сбъдната фантазия. А коя е идната ти огромна фантазия?
- Когато станах част от фолклорния азбучник на Diapason Records, сбъднах една своя фантазия. С дебюта си в ефира на Фен Фолк ТВ покорих още един връх. Оттогава имам вяра, че фантазиите стават действителност и си слагам все по-високи цели. Сега най-важната задача пред мен е следващата година да завърша сполучливо висшето си обучение.
- Много младежи отпътуват да си търсят шанса зад граница. На теб в миналото хрумвало ли ти е да си грабнеш куфара?
- Не, моите упоритости и бъдеще са свързани единствено и само с България.
- Пожелай нещо на нашите читатели, които биха могли да ти бъдат баби и дядовци?
- Скъпи читатели на вестник “Над 55”, искам ви здраве, фамилен уют, радостни моменти и доста усмивки!
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
- Благодарен съм на Господ, че владея тази заложба, само че също по този начин и на всичките си преподаватели до момента, че са ми помогнали със своите професионални познания и умения да я доразвия. Изключително съм благодарен и на хората, които видяха моя гений.
- На 4-годишна възраст си взел участие за пръв път на Роженския събор. Лично мен са ме побивали тръпки, като чувам 100-те каба гайди да слизат от баира. Ти по какъв начин се усещаше на родопските поляни измежду най-големите родопски реализатори?
- Спомените ми от събора като цяло са бегли, само че за едно малко дете си е голямо прекарване. Както казваш, тръпката и чувството на Рожен ги изпитва всеки, който стъпва на това величествено за Родопите място.
- Разбрах, че обичаният ти дядо е виновникът от теб да излезе подобен добър артист. Пътувал си с него в България и чужбина, карал е огромен камион? Пеехте ли, до момента в който пътувахте?
- Точно по този начин, дядо ми ще бъде постоянно в сърцето ми, въпреки към този момент 3 години да не е измежду нас. Неговите препоръки, както и безбройните случки дружно ще ги помня постоянно. И да, курсовете му постоянно минаваха с песни по път. Мога да опиша за една преживелица, която не е обвързвана с камионите, а с едно мое присъединяване в Българска национална телевизия в София. Това беше през март 2015 година, когато беше оповестено бедствено състояние в елементи от страната. Аз взех решение да анулира присъединяване си, тъй като пътищата бяха съвсем на всички места затворени и си мислех, че няма по какъв начин да стигна до София, само че като ме чу, дядо скочи с думите: “В никакъв случай няма да го отменяш, изчакай единствено да се оправя и тръгваме!”. По пътя закъсахме на две места в преспите, сменяхме пътищата няколко пъти и в действителност, както той сподели, успяхме да стигнем в точния момент за предаването.
- Завършил си учебното заведение в Широка лъка, в този момент си студент в Пловдивската музикална академия. С какво, с изключение на сцената, мислиш да се занимаваш в бъдеще?
- Освен сцената и непрекъснатите ми задължения, редом съм началник на 5 фолклорни състава в Пловдив. Ще ти издам и една загадка. Пиша книга за историята на моето село, която се надявам да излезе на пазара до края на годината. Много ми е жалост, тъй като като се изключи че е хубаво, в миналото в него са живели 2000 души, а през днешния ден са едвам 520.
- Научил си доста достоверни песни от твоята 90-годишна прабаба. Разкажи ми повече за нея.
- Прабаба ми Росица живее в село Гърнати, Смолянско. Тя и другите възрастни хора от селото са моят извор на информация. Те са извор и на мъдрост и познания. Освен песни, от баба съм получил доста житейски уроци. В детството си ходех по-често, само че в този момент й гостувам един път месечно.
- А в никакъв случай ли не си се изкушавал да запееш поп фолк?
- Не, надалеч съм от тази среда и мисля, че във фолклора има задоволително пространство, с цел да се развива един реализатор. Затова нито желая, нито ще бъде нужно да посегна към различен род.
- Сред твоята аудитория какви хора доминират - възрастните или младите?
- Фолклорът се възражда и това е доста радващо за нас, българите. Все повече хора поглеждат към корените си посредством него. Аз, като човек, чието всекидневие е тясно обвързвано с българската фолклорна музика, виждам какъв брой доста хора се занимават и се интересуват от музикалните ни обичаи. За мое голямо благополучие измежду публиката ми постоянно има хора от всяка възраст - и млади, и доста над 55.
- Вярваш ли, че българският дух и фолклор ще оцелеят във времето?
- Вярвам, несъмнено. Ще бъде и ще пребъде. Защото фолклорът е резистентен, а българският дух е несломим.
- Казваш, че фолклорът за теб е сбъдната фантазия. А коя е идната ти огромна фантазия?
- Когато станах част от фолклорния азбучник на Diapason Records, сбъднах една своя фантазия. С дебюта си в ефира на Фен Фолк ТВ покорих още един връх. Оттогава имам вяра, че фантазиите стават действителност и си слагам все по-високи цели. Сега най-важната задача пред мен е следващата година да завърша сполучливо висшето си обучение.
- Много младежи отпътуват да си търсят шанса зад граница. На теб в миналото хрумвало ли ти е да си грабнеш куфара?
- Не, моите упоритости и бъдеще са свързани единствено и само с България.
- Пожелай нещо на нашите читатели, които биха могли да ти бъдат баби и дядовци?
- Скъпи читатели на вестник “Над 55”, искам ви здраве, фамилен уют, радостни моменти и доста усмивки!
Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ