Филип Джиралди, unz.comНеоконсерваторите и други злокачествени образувания в американското политическо

Филип Джиралди, unz.com

Неоконсерваторите и други злокачествени формирания в американското политическо тяло.

Те в никакъв случай няма да се предадат, до момента в който не измрем всички.

Интересно е да се изследва по какъв начин през последните 25 години Съединените щати станаха освен участници във войни на разнообразни места на планетата, само че се трансфораха и в главен основател на множеството въоръжени спорове. Тръгвайки от Балканите през 1990-те и отивайки нататък до Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Ливан и Сомалия съвсем постоянно има водеща американска роля там, където има бомбардиране и изтребване. А там, където няма същинска война, има закани и наказания, предопределени да накарат другите страни да се излекуват, без значение дали са в Латинска Америка, като Венецуела, или Иран в Близкия Изток, или Северна Корея в Азия. Съществува и изцяло безсмисленият акт за преобразяване на огромните съперници като Русия и Китай, както виждаме сега, във врагове, с прокси войната, вилнееща в Украйна, заканите поради Тайван и напредването на света с една крачка по-близо до нуклеарна злополука.

Струва ми се, че преходът сред американското блуждаене по пътя към войните и сегашната обстановка, в която войните се водят като нещо самопонятно, съответствува с несъмнено политическо развиване в Съединените щати, а точно възхода на неоконсерваторите като основатели на външната политика и политиката за национална сигурност в двете съществени партии. Това развиване протече паралелно с еволюирането на концепцията, че Съединените щати по изискване не могат да сгрешат, че те в действителност имат неповторимото, обещано от Бога право да подреждат и дисциплинират земното кълбо съгласно нещо, което те измислиха, постановиха и нарекоха „ интернационален ред, учреден на правила “.

Кой би си помислил, че шепа еврейски студенти-активисти, с най-вече леви убеждения, изначало конспириращи в ъгъла на кафетерията на City College of New York, ще основат фетиш, който в този момент се пробва да ръководи света? Неоконсерваторите стават най-активни политически през 1960-те години и в последна сметка някои от тях се прикрепят към републиканската партия по времето на Роналд Рейгън, обявявайки, че тяхната еволюция се е случила, тъй като са „ либерали, нападнати от действителността “.

Неоконсервативният етикет изначало се употребява, с цел да опише тяхната политическа философия през 1973 година. Оттогава те се диверсифицираха и съумяха да продадат на публиката и от двете партии възгледите си за това, че Съединените щати би трябвало да прегърнат нападателна интервенционистка външна политика и би трябвало да бъдат международен хегемон. Със сигурност желанието им за всеобхватна военна мощност е завършено най-много от тяхната племенна единодушие, подхранваща потребността Вашингтон да бъде принуден да служи като безконечен бранител на Израел, само че хегемонистичният метод неизбежно докара до агресия на спора по целия свят и предпочитание за оборване, конфронтиране и надделяване над другите съществуващи велики сили. На това се дължи и поддръжката за ненужната и безсмислена война в Украйна за „ намаляване на Русия “, и назряващият спор с Китай поради Тайван, с цел да се направи същото и в Азия. За да е несъмнено, че републиканците няма да размислят за тази задача, водещият неоконсерватор Бил Кристъл неотдавна събра 2 милиона $, с цел да лобира интензивно и да подсигурява, че републиканците ще продължат да се опълчват на Кремъл в Европа.

Една от водещите неоконсервативни семейства е Кейгънови, които сполучливо проникнаха и започнаха да преобладават формалните центрове на външната политика както в републиканската, по този начин и в демократическата партии. Виктория Нюланд, с рождено име Нуделман, брачната половинка на Робърт Кейгън, е окопана в Държавния департамент, където в този момент е заместник-секретар, пост номер две. До скоро тя беше един от топ-тримата чиновници в страната, като всички те бяха и са евреи-ционисти. На процедура при Джо Байдън евреите-ционисти преобладават структурите на националната сигурност, включвайки топ равнищата на Държавния департамент, началника на Вътрешна сигурност, основния прокурор, съветника по национална сигурност, шефа на националното разузнаване, началника на кабинета на президента и заместник-директора на Централно разузнавателно управление на САЩ. Ястребовият уклон на Нюланд явно е двупартиен, защото тя заема висши постове при Бил Клинтън, Дик Чейни, Джордж У. Буш, Барак Обама и в този момент Джо Байдън. Като консултант на Чейни тя беше водещ последовател на войната в Ирак, работейки с други евреи-неоконсерватори Дъг Фейт и Пол Уолфовиц в защитата, а също и със Скутър Либи от кабинета на вицепрезидента. И тъй като нямаше действителна опасност за Съединените щати от Саддам Хюсеин, тя и сътрудниците ѝ измислиха такава – оръжията за всеобщо заличаване, които продадоха на медиите и на идиоти като Държавния секретар Кондолиза Райс. Смята се, че Нюланд е близка и с Хилари Клинтън и с ужасния някогашен държавен секретар Мадлин Олбрайт, която неотдавна умря. Всички нейни служебни назначения включваха или нахлуване или тежки наказания против страни, които бяха считани от нея и сътрудниците ѝ за вражески. Тя храни особена ненавист към руснаците и към всички, които са враждебни на Израел.

Очевидно описът на Нюланд от съществени неточности в политиките, които предизвиква, служи само за възстановяване на биографията ѝ в формалната ястребова външна политика на Вашингтон и когато Байдън пристигна в президентския кабинет, тя се оказа назначена на пост номер три в Държавния департамент като заместник-държавен секретар по политическите въпроси. Завръщането ѝ на власт при демократите може да се дължи ненапълно и на активизма на брачна половинка ѝ Робърт, който сега е старши помощник на Brookings Institute и който беше един от първите неоконсерватори, включили се към „ НикогаТръмп “ бандата още през 2016 година, когато поддържаше Хилари Клинтън за президент и приказва на набирането на средства за нея във Вашингтон, оплаквайки се от „ изолационистката “ наклонност на републиканската партия, олицетворявана от Тръмп. Робърт е прочут и с това, че няма война, която да не утвърждава, а до момента в който приканва Европа да усили разноските си за защита, разяснява, че „ Когато става дума за използването на военна мощ, американците са от Марс, а европейците – от Венера. “ Братът на Робърт, Фредерик, старши помощник в неоконсервативния American Enterprise Institute, и брачната половинка на Фредрик, Кимбърли, която оглавява институт със странното наименование Institute for the Study of War, също се считат за неоконсервативни царски особи.

Нюланд е изключително добре известна като движещата мощ зад промяната на режима в Украйна през 2014 година, която размени почтено определеният, само че другарски надъхан към Русия президент Виктор Янукович с определения по-удобен за Съединени американски щати и Западна Европа претендент. Украйна, най-корумпираната страна в Европа, е в непрекъсната неустойчивост оттогава и сегашната война, също провокирана с намесата на Съединени американски щати и Англия, докара до гибелта и раняването на почти половин милион украинци и руснаци.

Неотдавна Нюланд беше в Африка, забърквайки събитията в Нигер, който претърпя неотдавнашен боен прелом, в който беше отхвърлен президентът – подкупен, само че също по този начин другар на Съединени американски щати и Франция, които имат ситуирани войски в страната. Докато пиша това, няколко африкански страни, (Икономическа общественост на западноафриканските страни) другарски настроени към ползите на Съединени американски щати и Франция в района, сплотяват армиите си, с цел да анулират преврата, само че този план не събира огромен възторг. Ще забележим по какъв начин ще се развие това, само че предстоящо Нюланд популяризира допустима военна намеса за „ възобновяване на демокрацията “.

На хоризонта има и още събития, до момента в който неоконсерватори като държавния секретар Антъни Блинкен и Виктория Нюланд са отпред на американската външна политика и се употребяват с поддръжката на по-голяма част от Конгреса и на доминираната от евреи медийна и развлекателна промишленост. Джо Байдън е прекомерно слаб и прекомерно подвластен от израелското лоби, с цел да преследва каквито и да е политики, които биха били в интерес на американския народ като цяло, тъй че курсът ще бъде задаван от сегашната годишна продукция зилоти, тъкмо както Доналд Тръмп беше насочван от неговите съветници християни-ционисти.

Ако желаеме да разберем по какъв начин остатъците от нашата република попаднаха в рейс, който се движи към пропастта, от група хора, която не мисли за останалите жители на страната, в която живее, би трябвало просто да прочетем нещо от това, което минава за неоконсервативен разбор на дейностите, нужни с цел да бъде Америка „ в сигурност “. Не е изненадващо, че те включват Израел, както и война от името на еврейската страна.

Една потресаващо отвратителна публикация, която се появи на 13 август в The Hill със заглавието „ Ако Израел удари Иран поради неговата нуклеарна стратегия, Съединени американски щати би трябвало да пазят техния тил “, дава на Израел опция да стартира война по някаква причина, или пък без такава, а Съединените щати ще са принудени да се причислят в тяхна поддръжка. Автор на публикацията е Майкъл Маковски, прочут евреин неоконсерватор, и Чък Уолд. Маковски е президент и Съд на Европейските общности на Jewish Institute for National Security of America (JINSA), а Уолд е някогашен военачалник, който е обвързван с тази група като „ бележит помощник “, което значи, че получава обилно заплащане, с цел да служи като представител и да ускорява надеждността на групата. За незапознатите с изданието The Hill – това е поръчково онлайн издание, финансирано от вътрешния властови кръг на Отбраната, което претендира за съвестност, само че в действителност е част от ционисткото статукво и от мрежата „ война на поискване “. Това, че JINSA е Еврейски институт за националната сигурност „ на Америка “ е, несъмнено, показателно остроумен евфемизъм.

Статията стартира с „ Администрацията на Байдън би трябвало да се поучи от своята неопитност за войната сред Русия и Украйна и да стартира да се приготвя за огромен спор сред Израел и Иран. Администрацията би трябвало да остави настрани разликите си с израелското държавно управление, да преодолее нежеланието си за спор с Иран и да стартира тясно съдействие с Йерусалим в подготовка за възходящата възможност Израел да почувства, че няма различен избор, с изключение на да инициира военна акция против нуклеарната стратегия на Иран. В нов отчет на JINSA, наименуван „ Единомислие ”… пенсионирани висши военни и специалисти по националната сигурност изясняват, че каквито и разлики да съществуват сега сред Съединени американски щати и Израел по отношение на политиката за Иран, ползите на нашите две страни ще бъдат съгласувани след удар на Израел. В резултат, подготвяйки своя отговор, водещият принцип на Съединените щати би трябвало да бъде „ единодушие с Израел “, с цел да обезпечи израелския боен триумф, да осуети ирански ответен удар и да лимитира обсега на спора – жизненоважни ползи и за двете страни. “

Защо войната с Иран е „ жизненоважен интерес за Съединените щати “ не е разяснено, несъмнено, защото задачата е да се разреши на Израел да взема решение въпросите за войната и мира вместо Съединените щати. След това публикацията акцентира остарелия мотив за „ надеждността “, т.е. че в случай че ние не отидем на война, никой към този момент няма да има вяра на нашите гаранции за сигурност: „ Предателство от страна на Съединени американски щати по отношение на техния непосредствен съдружник Израел, във време на огромна заплаха за израелската страна, би било „ една от най-великите произшествия на всички времена “, показа арабски водач неотдавна в частен диалог. Тъй като Израел е всеобщо признат за непосредствен американски съдружник, позицията на Съединени американски щати в миг, когато Израел рискува хиляди жертви в отбрана на самото си битие, ще има необятен отзив. Силна американска поддръжка ще успокои съдружниците от Варшава до Абу Даби и Тайпе. Колебание от страна на Америка ще накърни надеждността на Вашингтон и ще одързости противниците от Техеран до Москва и Пекин. “

Много е забавно да узнаем кой е арабският водач, който е толкоз угрижен за Израел, а също и че израелската страна в действителност не е американски съдружник, с изключение на в богатото въображение на конгресмените, медиите и Белия дом. А Израел, несъмнено, ще има потребност от повече оръжия и повече пари от американския поданик, които да включват „ ускорена доставка до Израел на танкери КС-46А, муниции с точно ориентиране, самолети F-15 и F-35 и противовъздушни и противоракетни защитни системи... Вашингтон би трябвало да форсира построяването на интегрирани районни противовъздушни, противоракетни и морски защитни системи против непрекъснатите ирански закани. “ И Америка би трябвало да бъде подготвена да разшири войната: „ Лидерите на Иран и „ Хизбула “ би трябвало да бъдат импровизирано предизвестени, че тежък ответен удар против Израел... ще обезпечи тежки израелски и/или американски отговори, които могат да застрашат самата им власт. При започване на израелските удари Съединени американски щати би трябвало неотложно да снабдят Израел с прехващачи Iron Dome, снаряди с точно ориентиране, муниции и аварийни елементи и да разположат въздушна отбрана Patriot в Израел... “

Значи Съединените щати би трябвало да се приготвят да предадат националната си сигурност на Израел в подмяна на какви изгоди за американците? Донякъде това очевидно планува „ намиране на трайно решение на противозаконната нуклеарна стратегия на Иран “ – изказване, което се основава на неистина, макар че министър председателят Бенямин Нетаняху повтаря повече от 20 години, че Иран е единствено на шест месеца време от производството на оръжие. И Централно разузнавателно управление на САЩ, и Мосад потвърдиха, че Иран няма такава стратегия, до момента в който Израел има скришен нуклеарен боеприпас, основан посредством използването на обогатен уран и нуклеарни спусъци, откраднати от Съединените щати. Статията приключва с ново позоваване на несъществуващата стратегия, заявявайки, че „ най-ефективният метод за справяне с нуклеарната стратегия на Иран към този момент е бил изговорен от президента Байдън и разискван с американския дипломат в Йерусалим: „ Израел може и би трябвало да направи каквото е належащо, с цел да се оправи с това, а ние ще им пазим гърба. “

Подкрепянето на израелски военни закононарушения не е верен път. Както вярно споделя Крис Хеджис, няма наложителен интерес Америка да навреди сама на себе си, сляпо подкрепяйки Израел, в противен случай: „ Дългият призрачен сън с потисничеството на палестинците не е непряк проблем. Това е черно-белият въпрос за заселническо-колониална страна, която постанова военна окупация, ужасяващо принуждение и апартейд, подкрепени с милиарди долари от Съединени американски щати, върху коренното население на Палестина. Това са всемогъщите против безсилните. Израел употребява модерните си оръжия против пленено население, което няма войска, флот, военновъздушни сили, механизирани военни елементи, няма командване и надзор, и няма тежка артилерия, като в същото време се преструва, че периодическите актове на всеобщо кръвопролитие са войни. “

И, несъмнено, участвайки в кланета и изтезания, Израел постоянно показва себе си като жертва, принудена да се бие против „ терористите “. Имам по-добра концепция какво да създадем с всичко това. Президентът Джо Байдън би трябвало да бъде подложен на импийчмънт за занемаряване на законодателството за военните пълномощия и за дадените от него индикации, че ще пожертва ползите на Съединени американски щати и ще убие американски бойци, няколко или по-вероятно николко от които няма да са евреи, защото няма окупация, поради която те да бъдат привлечени, а единствено с цел да се угоди и поддържа едно намерено зло непознато държавно управление. И Доналд Тръмп би трябвало да бъде осъден поради голям брой сходни действия в интерес на непозната страна по време на своя мандат. Междувременно би трябвало да завлечем Маковски и Уолд, дружно с приятелчетата им от American-Israel Public Affairs Committee и от Anti-Defamation League в Министерство на правораздаването и да ги надигнем пред съд за нарушение на Закона за регистрацията на задгранични сътрудници от 1938 година (FARA), за това че са непринудено настоящи сътрудници на непознато държавно управление и работят корумпирано, в услуга на ползите на това държавно управление. Престъпниците от Американско-Израелския комитет по публичните въпроси към този момент употребяват обвързваните с тях публични връзки, с цел да осуетят преизбиране през 2024 година на членове на Конгреса, които по какъвто и да е метод са подлагали на критика Израел или са били про-палестински настроени.

И до момента в който сте още на тематиката, господин основен прокурор Мерик Гарланд, с рождено име Гарфинкъл, апелирам Ви, поканете и господин Блинкен и госпожа Нюланд да се отбият за диалог, просто за начало, с цел да ревизирате доколко са използвани законите за тези, които са на власт. Тук очевидно има известно комплициране, защото Израел не е част от Съединените щати, без значение какъв брой политически доминантно и богато е неговото лоби. Време е тази нелепост да се приключи и да се назова с същинското ѝ име – изменничество.

Филип М. Джиралди е лекар по философия, изпълнителен шеф на Council for the National Interest – просветителна фондация, подлежаща на приспадане на налози, която е ориентирана към външна политика, основаваща в по-голяма степен на ползите на Съединени американски щати в Близкия Изток.

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова