Филип Димитров смята, че ходенето и жалването по посолства е

Филип Димитров счита, че ходенето и жалването по посолства е комплекс за непълноценност. Дразнел се също, когато недоволни от ръководството хора се представяли за по-голяма част от обществото, в сравнение с са. Филип Димитров това, Филип Димитров това. Доскоро нито го чувахме, нито го виждахме и не липсваше на никого.
Този случайник стана министър председател (но не първият след рухването на тоталитаризма, както го афишират по Нова тв), престоя на поста година и малко и си потегли след негативен избор на доверие. Сам признава в едно изявление, че незабавно бил зарязан от всичките си съпартийци и вечерта се напил с коняк като кирка… Сам.

Очаквано е Димитров да пази сегашната власт, тъй като е признателен за значимите постове, които заема и удобния живот, който има. Дължи го на Борисов – персонално. Лидерът на ГЕРБ по същият метод държи на къса каишка освен него от тогавашното СДС… Димитров несъмнено си спомня, че за парламентарен арбитър го предложи президента Росен Плевнелиев, самият Плевнелиев стана президент с потупвания от Борисов. По главата го потупваше.

Още Рени Цанова, прочут юрист и правист с позиция, която за жалост към този момент не е сред живите, разказваше какъв брой слаба е била професионалната подготовка на Филип. Ползвали го в адвокатския колектив – както се назоваха по посочвам – да носи кафе, да купува цигари и за други дребни слугински неща. Рядко му давали каузи, тъй като неуспехът бил доста евентуален.

През това време към Филип Димитров показали интерес от 6-то ръководство на Държавна сигурност. Как и защо са го изпозвали не знам, само че когато беше министър-председател го видях до постройката на Министерски съвет да се кланя рабски на чиновник на Мултигруп, който преди този момент е бил офицер в Държавна сигурност. Поклони да видите! Беше се изчервил и щедро изпотил. Той си знае за какво. Охраната му се чудеше какво става… И жителите, които станаха очевидци се чудеха. Или не са се чудели? Кой знае.

Служители на НСО, които са били част от защитата му като министър председател описват причудливи случки с Димитров, които биха озадачили и най-верните му приятели, в случай че са останали такива. Няма да опиша някои от сюжетите от естетически съображения.

По време на изборите след Оранжевата гражданска война в Украйна през 2005 година Филип Димитров бе в Киев с негов непосредствен сподвижник и другар. Много непосредствен. Двамата ходели по улиците хванати за ръце, демонстрирайки фамилиарност, по-голяма от предстоящата от доста хора. Това, несъмнено е тяхна работа, само че съм чувал, че в живота от време на време това се трансформира според към избрани кръгове и служби. Не желая да имам вяра, че казусът с Филип Димитров е подобен, само че сякаш той настойчиво се стреми да опровергае това.

Въпросните случаи са се случили пред очевидци. Споменавам за тях не с цел да се почувства обиден или афектиран Филип Димитров, а с цел да стане ясно, че постоянно има някаква причина някой да приказва избрани неща. Още повече да пази власт, която е затънала в корупция и доста евентуално – в закононарушения. Нали Димитров твърдеше, че се бори точно против сходен модел? Образованието и опитът му дават опция да „ облича “ позицията си в подобаващи думи, само че интелигентната публика към този момент има едно мислено. Димитров е наясно също, че зачестилите предложения в избрани медии не е случайност, минимум тъй като внезапно е станал доста забавен събеседник. Напротив - от досадните е. Но такива са спуснатите инструкции.

Апропо, индивидът, на който се кланяше Димитров пред постройката на Министерски съвет, която протестиращите през днешния ден замерят с яйца и домати, го наричаше по роднински Фил, е жив и здрав.

Георги Д.