Кратката история на едно левче, за което пътник в градския транспорт съжалява, че е платил
„ Филибелия съм две генерации. Това не е Филибе, кмете! “. Това е всичко, което Константин Колев от Пловдив има да каже след претърпяното. И може би е доста прав.
Прочетете още
Пловдив – парещ следобяд – часът е 17:30. Пловдивчанинът чака на спирка в кв. „ Христо Смирненски “, пътува към центъра. След известно време идва автобус 66 (тема, която TrafficNews нееднократно е отварял).
Константин се качва в автобуса от предната врата. " Тя е непрестанно отворена, а задната не работи ",разказва той.
„ Промуших се под една шнур, сред шофьорската седалка и стойката на отсрещната страна. Платих. Попитах за какво климатикът не работи. Кондукторът си потърка палеца и показалеца, без да обели дума “, споделя Константин, визирайки класическия намек- " заплати си ".
Водачът, до момента в който гледа в посока пътя, даже не премигва. Разбира се, не дава отговор на въпроса за климатика – потребителят няма право да изисква сходна информация от него.
Съсредоточен е с изключение на в трафика и в чалгата, която е надул да звучи в целия автобус, добавя Константин. „ Така се возехме, с два прозореца и една врата – отворени. И безвъзмездна чалга до спирката на „ Гладстон “, преди подлеза. После? Същото! Най-вероятно. Обидно, доста дебелашки “, декларира още пасажерът.
Константин, към този момент напуснал рейса, може да си каже, че кошмарът се прегледа като завършен. Положението е такова до идващия път, в който му потрябва превоз и сметне за редно да употребява „ услугата “ на градска подвижност.
Един лев си е един лев. Нямаш огромни упования като го даваш, само че въпреки всичко е РЕДНО да имаш и условия. Темата - дъвкана, дъвкана и изплюта. Реформа - никаква. Това въпреки всичко е един лев. Превозвачи и община не са на сметка да вършат промени. Нали? Камо ли да превъзпитат концепцията, че на някои ритми и метод на държание не им е там мястото.
Прочетете още
Пловдив – парещ следобяд – часът е 17:30. Пловдивчанинът чака на спирка в кв. „ Христо Смирненски “, пътува към центъра. След известно време идва автобус 66 (тема, която TrafficNews нееднократно е отварял).
Константин се качва в автобуса от предната врата. " Тя е непрестанно отворена, а задната не работи ",разказва той.
„ Промуших се под една шнур, сред шофьорската седалка и стойката на отсрещната страна. Платих. Попитах за какво климатикът не работи. Кондукторът си потърка палеца и показалеца, без да обели дума “, споделя Константин, визирайки класическия намек- " заплати си ".
Водачът, до момента в който гледа в посока пътя, даже не премигва. Разбира се, не дава отговор на въпроса за климатика – потребителят няма право да изисква сходна информация от него.
Съсредоточен е с изключение на в трафика и в чалгата, която е надул да звучи в целия автобус, добавя Константин. „ Така се возехме, с два прозореца и една врата – отворени. И безвъзмездна чалга до спирката на „ Гладстон “, преди подлеза. После? Същото! Най-вероятно. Обидно, доста дебелашки “, декларира още пасажерът.
Константин, към този момент напуснал рейса, може да си каже, че кошмарът се прегледа като завършен. Положението е такова до идващия път, в който му потрябва превоз и сметне за редно да употребява „ услугата “ на градска подвижност.
Един лев си е един лев. Нямаш огромни упования като го даваш, само че въпреки всичко е РЕДНО да имаш и условия. Темата - дъвкана, дъвкана и изплюта. Реформа - никаква. Това въпреки всичко е един лев. Превозвачи и община не са на сметка да вършат промени. Нали? Камо ли да превъзпитат концепцията, че на някои ритми и метод на държание не им е там мястото.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ