Фейсбук Нешка Робева потъна в скръб заради лична трагедия. Във Фейсбук

Фейсбук Нешка Робева потъна в тъга поради персонална покруса. Във Facebook тя написа разтърсващи редове, в които излиза наяве, че някой е отровил обичаното й куче. Ето какво написа огромната спортистка:

" Черното.

Миналата пролет се завъртя при нас – на вилата. Наблюдаваше ни отдалеч и доста внимателно, изчаквайки да се отдалечим, грабваше подхвърлената филия… Рада /внучката/ ме уведоми, че е мъжко и доста красиво. Аз не го намирах за толкоз красиво – мърляво, плахо, проскубано с някакъв неустановен, сякаш черен цвят.

Мъжкар!

Даже не положихме изпитание да го кръстим…

След месец два, когато Маша ни " подари “ със седем палета, отново Рада, ме уведоми, че Черното, се оказва, че е Черна, тъй като я видяла в прилежащото лозе със седем... " Много сладки, но, бабо, доста сладки ".

Баба ги прибра. Е, където 7, там и 14.

Благодарение на положителни хора, отгледахме и намерихме фамилии на 14те мъничета - Машините и на Черна.

От тук нататък, Маша пое грижата за двете котета и Мима /от гробищата прибрахме едно красавче/ Черна трансферира цялата си обич към мен. Тя настояваше и всекидневно, ежечасно, в случай че можеше, даже ежеминутно, би ме убеждавала в предаността си и безкрайната си обич... Обикновено след сходни милувки, които не постоянно успявах да избегна, скачах в пералнята.

Постепенно Черна изпълня, лъсна и заглади косъма и се трансформира в черна хубавица.

Черна – по този начин си остана името й. Когато й се скарвах за нещо, тя лягаше по тил, свиваше предните лапи и като че ли споделяше: " Прави с мен, каквото решиш “… На командата " Седни “, Черна лягаше, притискаше се към земята, въртейки опашка…

Тази вечер, събирайки цялата компания за вечеря, в тъмното чух скимтене. Беше на метри от мен...

Когато приближих - видях Черна… Лежеше, агонизирайки… Някой беше хвърлил отрова…

Кой?! И за какво?!

Въпроси, които пулсират и като че ли ще разпилян главата ми…

Кой…?!

Защо…?!

Сбогом Черна, довиждане красавице.

Срамувам се, че съм човек... Срамувам се... "