Петър Стоянович: Демокрацията не е само да отидеш и да викнеш към някого през обора, а да имаш дисциплина и отговорности
„ Фейлетоните на Алеко Константинов не са писани за Йоан Златоуст, а за Бай Ганьо Сомов. Изборът на този и прелъстителен, и извънредно неприветлив воин ни съпътства и до през днешния ден. Дали в плът и кръв, или като метод на ръководство на една страна, тези избори не са нещо ново за нас - в случай че считаме, че те ще отворят страница, която да не сме прочели. Намираме се в една и съща книга непрекъснато ", съобщи пред БТВ историкът Петър Стоянович
Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 година в София. Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, за сюжета „ Бай Ганьо прави избори “, в който непрестанно се намираме.
Бай Ганьо като нарицателно доста мъчно може да излезе от нашия живот и от нашите избори – заради обстоятелството, че е извънреден умел, сходен на всички равнища в страната, харесван от прекомерно огромна част от всички нас. И съвсем безалтернативен, когато става въпрос за това нещо да стане, без да се свърши доста работа, изясни той.
„ Мъжествеността при нас не е избягала от времето на Възраждането, а в действителност Западния свят, към който се стремим, от дълго време под неустрашимост схваща други неща “, уточни още той.
" Голяма част от демокрацията не е единствено да отидеш и да викнеш към някого през обора, а да имаш дисциплинираност и отговорности, преди да имаш права, да защитаваш общия интерес преди своя. В основни моменти за една страна, всички персонални егоизми би трябвало да правят отстъпка една крачка обратно. И огромните - като Стамболов и Малинов, са били хора на компромса. Компромисът преследва задачата ", разяснява историкът.
Според него най-често гласуваме " срещу ", а по-късно гласуваме по благосклонности.
Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 година в София. Правнук е на Иван Стоянович-Аджелето, за сюжета „ Бай Ганьо прави избори “, в който непрестанно се намираме. Бай Ганьо като нарицателно доста мъчно може да излезе от нашия живот и от нашите избори – заради обстоятелството, че е извънреден умел, сходен на всички равнища в страната, харесван от прекомерно огромна част от всички нас. И съвсем безалтернативен, когато става въпрос за това нещо да стане, без да се свърши доста работа, изясни той.
„ Мъжествеността при нас не е избягала от времето на Възраждането, а в действителност Западния свят, към който се стремим, от дълго време под неустрашимост схваща други неща “, уточни още той.
" Голяма част от демокрацията не е единствено да отидеш и да викнеш към някого през обора, а да имаш дисциплинираност и отговорности, преди да имаш права, да защитаваш общия интерес преди своя. В основни моменти за една страна, всички персонални егоизми би трябвало да правят отстъпка една крачка обратно. И огромните - като Стамболов и Малинов, са били хора на компромса. Компромисът преследва задачата ", разяснява историкът.
Според него най-често гласуваме " срещу ", а по-късно гласуваме по благосклонности.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




