Как Свети Валентин може да спаси връзката ви
Февруари към този момент е тук и носи вяра за приближаващата пролет - кокичета, минзухари и нарциси подават глави, дните стартират да стават по-дълги и ведри, настроението ни се усъвършенства, а силата се възстановява малко по малко.
Месецът е късичък и тъкмо в средата му място заема един прелестен и ненапълно спорен празник – Свети Валентин. Празникът е римокатолически и навлезе в България през 90-те години на XX век. Доколкото си припомням, по това време този задграничен празник бе признат с много възторг, защото нямаме формален Ден на любовта в нашия обичаен календар. В последните години е много подложен на критика като демонстрация на чуждопоклонничество и заменяне на българското честване на Трифон Зарезан - празникът на виното, плодородието и веселието, на който по бит се подрязват лозята.
Независимо дали утвърждаваме или означаваме Свети Валентин, тук ще разгледаме за какво е значимо да честваме любовта и по какъв начин тъкмо можем да го вършим – освен през февруари, а когато и да е. Честването на любовта не е непокътната територия единствено на върли романтици, а е добра концепция за всички, които желаят да имат по-здрава, дълготрайна и пълноценна връзка.
Любовта като най-висше проявяване на обичта сред двама сътрудници попада в третото равнище от известната Пирамида на потребностите на Маслоу, а точно - потребността от принадлежност. След като сме задоволили тази нужда най-малко на видимо ниво, отсам се отваря цяла една Вселена – изкуството да бъдеш във връзка, и то щастлива. Понякога си мисля, че няма да е неприятно да имаме часове в учебно заведение или някакви наложителни семинари за връзки, тъй като множеството от нас се впускаме в тях без ни най-малка визия какво да вършим.
След като сме в любовни връзки с някого, пораждат две едновременни, само че разнообразни по посока потребности – от сигурност и многообразие. Нуждата от непоклатимост ни подтиква да се сгодяваме, да сключваме брак, да съжителстваме под един покрив, да даваме и търсим обещания, опора и поддръжка. От друга страна, всеки знае, че когато всичко е ясно, предвидимо, повторимо – леко и незабелязано във връзката се настаняват скуката и еднообразието. Много проучвания и житейски опит свидетелстват, че те са по-пагубни за любовта от огромни разтърсвания, даже и невярност.
Защо се получава по този начин?
Клишираната, само че доста вярна фраза, че сме „ приели другия за даденост “. Нуждата от многообразие е надълбоко заложена в човешката природа, само че по какъв начин да поддържаме свежестта и интереса без да сменяме колегата?
Като вършим разнообразни и сантиментални неща като двойка даже след години дружно. За някои това е романтика, за други – дълготрайна тактика за щастливи връзки. И честването на Свети Валентин е единствено дребна част от нея. Букет цветя, шоколадови бонбони, картичка със сърца, вечеря на ресторант или домашно сготвено ядене на красиво украсена маса със свещи – това и доста повече. Стихче или записан откъс от интернет, дребно подаръче, любовен смс. Да си направиш труда да се изкъпеш, избръснеш (за него) и гримираш (за нея), да си изгладиш хубавата риза или да облечеш роклята, с което се чувстваш пленителна. Да покажеш грижа и внимание с държанието си, организацията, изборите.
Дамите ще се зарадват, че са изведени на открито на вечеря даже и това да не е обичаният им ресторант. Господата може да сметнат, че получената картичка или подарък са сладникави, само че все пак ще оценят замисъла и възприятията, вложени в избора и посланията. В подобен случай в действителност не можете да сгрешите с жеста.
Изключително забавно е по какъв начин сътрудниците като че ли се трансформират в нова или друга конюнктура. Човекът, който виждате всеки ден и си мислите, че познавате като дланта на ръката си, демонстрира необикновени или недотам познати качества в други условия. Вие самите се чувстате по-свободни, заредени и обичащи когато да вземем за пример сте на пътешестване с обичания. Тръпката от новото място, или даже да е познато, разнообразието от всекидневието внасят наслада, възвишеност и прохлада в душата и връзката ви. Всичко това е незаменимо и, бих споделила, належащо за щастливи и хармонични връзки.
Знаем по какъв начин у дома диалозите се въртят към работа, домашен задания, какво ще се яде и други сходни. Някак сред миенето на чинии, стартирането на перални и поливането на цветята няма доста късмет за романтика и рисковани проекти. Но на открито е друго. Седнали един против различен и освободени най-малко краткотрайно от рутината, спортните екипи и халатите, споделяме мисли и усеща, вършим проекти, отпускаме се и се смеем по-леко, поглеждаме обичания с други очи и като че ли още веднъж се влюбваме.
Важно е да се означи, че тези жестове за поддържане на тръпката не стават автоматизирано. Напротив, би трябвало да сме много бдителни и да ги планираме и реализираме постоянно, да бъдат напред в смисъка ни със задания. Ако ли не, отговорностите и битовизмите имат неуловимата, само че сигурна мощност да опустошават хубостта и интимността в любовта. С други думи, изискват се умишлено положени старания и средства в това начинание.
Критиците ще възкликнат, че това са женски капризи. Че няма пари за такива неща – заведенията за хранене са скъпи, а цветята увяхват. „ Кой ще гледа децата? “ „ Вече сме се взели, няма какво да се потвърждаваме “. „ Аз си се одобрявам и без грим и рокля. “ „ Нямам време/ мързи ме “. Е, каквито и да са извиненията, всеки може да откри работещо решение за поддържане на любовта жива. Бъдете изобретателни и измислете действия или жестове, които пасват на вашата връзка. Ако сте необвързани, тези хрумвания и цялостната настройка ще ви бъдат потребни когато един ден срещнете своя обичан или създадете семейство.
Българската сентенция „ Малките камъчета прекатурват колата “ е изцяло годна в този случай. Не позволявайте на камъчетата Скука, Еднообразие, Рутина, Безчувстеност, Нетактичност и Несподеляне да преобърнат най-хубавата каруца – вашата Любов. Честит празник на любовта!
Ако публикацията ви е била потребна, споделете я, с цел да доближи до повече хора или оставете коментар.
Още от създателя:
Месецът е късичък и тъкмо в средата му място заема един прелестен и ненапълно спорен празник – Свети Валентин. Празникът е римокатолически и навлезе в България през 90-те години на XX век. Доколкото си припомням, по това време този задграничен празник бе признат с много възторг, защото нямаме формален Ден на любовта в нашия обичаен календар. В последните години е много подложен на критика като демонстрация на чуждопоклонничество и заменяне на българското честване на Трифон Зарезан - празникът на виното, плодородието и веселието, на който по бит се подрязват лозята.
Независимо дали утвърждаваме или означаваме Свети Валентин, тук ще разгледаме за какво е значимо да честваме любовта и по какъв начин тъкмо можем да го вършим – освен през февруари, а когато и да е. Честването на любовта не е непокътната територия единствено на върли романтици, а е добра концепция за всички, които желаят да имат по-здрава, дълготрайна и пълноценна връзка.
Любовта като най-висше проявяване на обичта сред двама сътрудници попада в третото равнище от известната Пирамида на потребностите на Маслоу, а точно - потребността от принадлежност. След като сме задоволили тази нужда най-малко на видимо ниво, отсам се отваря цяла една Вселена – изкуството да бъдеш във връзка, и то щастлива. Понякога си мисля, че няма да е неприятно да имаме часове в учебно заведение или някакви наложителни семинари за връзки, тъй като множеството от нас се впускаме в тях без ни най-малка визия какво да вършим.
След като сме в любовни връзки с някого, пораждат две едновременни, само че разнообразни по посока потребности – от сигурност и многообразие. Нуждата от непоклатимост ни подтиква да се сгодяваме, да сключваме брак, да съжителстваме под един покрив, да даваме и търсим обещания, опора и поддръжка. От друга страна, всеки знае, че когато всичко е ясно, предвидимо, повторимо – леко и незабелязано във връзката се настаняват скуката и еднообразието. Много проучвания и житейски опит свидетелстват, че те са по-пагубни за любовта от огромни разтърсвания, даже и невярност.
Защо се получава по този начин?
Клишираната, само че доста вярна фраза, че сме „ приели другия за даденост “. Нуждата от многообразие е надълбоко заложена в човешката природа, само че по какъв начин да поддържаме свежестта и интереса без да сменяме колегата?
Като вършим разнообразни и сантиментални неща като двойка даже след години дружно. За някои това е романтика, за други – дълготрайна тактика за щастливи връзки. И честването на Свети Валентин е единствено дребна част от нея. Букет цветя, шоколадови бонбони, картичка със сърца, вечеря на ресторант или домашно сготвено ядене на красиво украсена маса със свещи – това и доста повече. Стихче или записан откъс от интернет, дребно подаръче, любовен смс. Да си направиш труда да се изкъпеш, избръснеш (за него) и гримираш (за нея), да си изгладиш хубавата риза или да облечеш роклята, с което се чувстваш пленителна. Да покажеш грижа и внимание с държанието си, организацията, изборите.
Дамите ще се зарадват, че са изведени на открито на вечеря даже и това да не е обичаният им ресторант. Господата може да сметнат, че получената картичка или подарък са сладникави, само че все пак ще оценят замисъла и възприятията, вложени в избора и посланията. В подобен случай в действителност не можете да сгрешите с жеста.
Изключително забавно е по какъв начин сътрудниците като че ли се трансформират в нова или друга конюнктура. Човекът, който виждате всеки ден и си мислите, че познавате като дланта на ръката си, демонстрира необикновени или недотам познати качества в други условия. Вие самите се чувстате по-свободни, заредени и обичащи когато да вземем за пример сте на пътешестване с обичания. Тръпката от новото място, или даже да е познато, разнообразието от всекидневието внасят наслада, възвишеност и прохлада в душата и връзката ви. Всичко това е незаменимо и, бих споделила, належащо за щастливи и хармонични връзки.
Знаем по какъв начин у дома диалозите се въртят към работа, домашен задания, какво ще се яде и други сходни. Някак сред миенето на чинии, стартирането на перални и поливането на цветята няма доста късмет за романтика и рисковани проекти. Но на открито е друго. Седнали един против различен и освободени най-малко краткотрайно от рутината, спортните екипи и халатите, споделяме мисли и усеща, вършим проекти, отпускаме се и се смеем по-леко, поглеждаме обичания с други очи и като че ли още веднъж се влюбваме.
Важно е да се означи, че тези жестове за поддържане на тръпката не стават автоматизирано. Напротив, би трябвало да сме много бдителни и да ги планираме и реализираме постоянно, да бъдат напред в смисъка ни със задания. Ако ли не, отговорностите и битовизмите имат неуловимата, само че сигурна мощност да опустошават хубостта и интимността в любовта. С други думи, изискват се умишлено положени старания и средства в това начинание.
Критиците ще възкликнат, че това са женски капризи. Че няма пари за такива неща – заведенията за хранене са скъпи, а цветята увяхват. „ Кой ще гледа децата? “ „ Вече сме се взели, няма какво да се потвърждаваме “. „ Аз си се одобрявам и без грим и рокля. “ „ Нямам време/ мързи ме “. Е, каквито и да са извиненията, всеки може да откри работещо решение за поддържане на любовта жива. Бъдете изобретателни и измислете действия или жестове, които пасват на вашата връзка. Ако сте необвързани, тези хрумвания и цялостната настройка ще ви бъдат потребни когато един ден срещнете своя обичан или създадете семейство.
Българската сентенция „ Малките камъчета прекатурват колата “ е изцяло годна в този случай. Не позволявайте на камъчетата Скука, Еднообразие, Рутина, Безчувстеност, Нетактичност и Несподеляне да преобърнат най-хубавата каруца – вашата Любов. Честит празник на любовта!
Ако публикацията ви е била потребна, споделете я, с цел да доближи до повече хора или оставете коментар.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ