Най-добре пазената тайна на Пловдив
Февруари 2016 . Подслушан диалог в рейс от градския превоз сред кондукторката и нейна позната.
Познатата: Какво ще правиш в този момент, като ви уволнят всичките през април?
К ондукторката: Смятам да стана приемен родител, ще отивам на курсове.
Този житейски избор на незнайната кондукторка може и да се е осъществил, само че може и да не е, тъй като април 2016 пристигна и отпътува, а кондукторите в градския превоз в Пловдив към момента си работят. Даваш им левче и те ти дават билет. Ако имаш карта, я показваш. Някои от тях споделят - иди я означи на устройството. В някои рейсове има устройства, в други няма. В трети пък не работят. Дали ще си отчетеш картата или не, си е чисто твоя работа и най-вероятно и да го направиш, това не стига на никое място. На автобусните спирки от три години стоят едни монументи, призвани да ти продават и презареждат карти и билети, само че и да работят, ще е огромна изненада, тъй като никой към този момент не се сеща за тях.
Електронните табла на спирките, които би трябвало да демонстрират след какъв брой минути до секунда идва даден рейс, в огромната си част въпреки всичко проработиха. Но и тук се желае много дедукция, с цел да съобразиш, че в случай че девятката, примерно, идва след 25 минути, тя несъмнено ще пристигна всеки миг, защото интервалът ѝ е по-къс и оттова следва вярата, че ще те води от точка А до точка Б рейс без устройство за засичане. Общо взето това е обстановката с плана за електронното таксуване, част от Транспортния план на Пловдив , който общо излезе към 50 млн. лева По него са строени и спирки, и колоездачни алеи, само че да кажем, че там нещо въпреки всичко има. В този съответен план - да не кажем нищо, само че има доста малко.
Твърде малко за тези пари по Оперативна програма " Регионално развиване " 2007- 2013. Е, имаме и едни умни светофари, чийто разсъдък все убягва на водачи и пешеходци, само че най-малко светят и мигат. Защо, обаче, необятно прокламираната рационализация на ръководството на градския превоз в Пловдив не се случи? Общата му стойност е 16 308 000 лева, само че това, което може да се смята за неизпълнено и неустойки е над 8 млн. лв..
Имаше социална поръчка, завоюва я испанската компания " Индра Системас ". Пловдивчани си спомнят по какъв начин работата по нововъведенията стартира през есента на 2015 година и мощно се изненадаха, когато на 31.12.2015 година работата беше призната за свършена без забележки и без мотиви за неустойки. А в действителност нищо не беше готово. Само че общината заплати на испанците и то по този начин, че си отряза пътя за неустойките.
Голямата загадка е кой подписа протокола за " добре " свършената работа и кой заплати парите?
Транспортният план в последните години беше нещо, което вълнуваше, ядосваше и забавляваше пловдивчани. Такива са жителите на втория по величина град - и потоп да ги залее, и в очите да ги излъжат, все ще се заловен за нещо и ще сътворят анекдот. Известно време в рейсовете пускаха гласово оповестяване на спирките, което предизвикваше всеобщи залпове на смях измежду пасажерите. Сбъркани интонации, остарели названия... Поредните открития се споделяха в обществените мрежа, стана нещо като мода. После водачите се разпалиха и обявиха, че ще не помнят българския, в случай че по през целия ден го слушат това. Спряха го.
След шума по какъв начин транспортният план всеки миг ще влезе в деяние, по какъв начин хората ще си купуват билети от автоматите на спирките и в рейсовете, по какъв начин кондукторите ще отидат в историята, по какъв начин всеки рейс, пъплещ по тапите, ще бъде наблюдаван и следен, започнаха оправданията на кмета Иван Тотев. Те звучаха все по-странно. Първо се оказа, че водачите саботират слагането на устройствата, след това имаше един митичен токов удар, който разката семейството на електронното ръководство за доста дълъг период от време, след това пък се оказа, че апаратите не били свързани с Национална агенция за приходите и данъчните излязоха отговорни, след това се появи проблем със зареждането и по този начин нататък. Испанците в един миг очевидно не устояха на публичния напън, набедиха един чиновник за началник на плана и го изгониха. Както беше показано това от общината, напряко се разклати компанията. Истината е, че някой изигра ролята на Паниковски в един театър, който по този начин и не докара до нищо изключително. Вместо да провокират уволнението на този незнаен испанец, пловдивските общинари да бяха упорствали да се оправят нещата в петгодишния гаранционен период. Но и това не направиха. В същото време, вместо жителите да бъдат улеснени, две години те изпадаха в същинска изненада, изключително в случай че не пътуват всеки ден по един маршрут, когато се окажеха на автобусна спирка в някой краен квартал и на таблото написа единствено " Пловдив ", а кой рейс минава оттова и къде отива се трансформира в цялостна мистерия.
Кой въпреки всичко подписа протокола, че работата е свършена и заплати на испанците, без да оставя малка врата за наказателна клауза?
Това се зае да разбере Йордан Иванов, правист, водач на ДСБ в Пловдив.
Отправи документално питане до кмета на Пловдив Иван Тотев да му показа цялостните документи по плана и осъществяването по Закона за достъп до социална информация и получи отвод. Заведе дело в Административен съд - Пловдив през март предходната година и след пет месеца получи решението, че съдът поддържа отхвърли на кмета за достъп до информация.
На 31 август 2018 година подаде тъжба до Върховен административен съд, а първото съвещание се организира на 23 май тази година. На него община Пловдив не бе показана въобще.
Документите, които Иванов изисква, а и които биха били забавни на всички пловдивчани, пътуващи или не с градския превоз, би трябвало по закон да се намират на уеб страницата на общината в графа " Профил на купувача " и всеки да може да ги види. Обаче там тях ги няма. Когато Административен съд - Пловдив отхвърля достъп до документите, се базира на едно-единствено дело, решено по сходен метод в практиката на Върховен административен съд. Има други 500, решени в интерес на хората, които търсят достъп до социална информация в сходни проблеми. Предстои да забележим в този момент какво ще реши Върховен административен съд.
Йордан Иванов е сезирал и Управляващия орган на Оперативна програма " Регионално развиване " по съответния план. Направили са няколко инспекции, установили са това, което той споделя и... толкоз.
Човекът, който си постави подписа, би трябвало да носи наказателна отговорност за изхарчените за нищо милиони.
Дали тази толкоз добре защитавана загадка на Пловдив ще излезе на бял свят? А че кондукторите още ще прибират левчетата, до момента в който устройствата остаряват, без да са работили както би трябвало, е несъмнено.
Познатата: Какво ще правиш в този момент, като ви уволнят всичките през април?
К ондукторката: Смятам да стана приемен родител, ще отивам на курсове.
Този житейски избор на незнайната кондукторка може и да се е осъществил, само че може и да не е, тъй като април 2016 пристигна и отпътува, а кондукторите в градския превоз в Пловдив към момента си работят. Даваш им левче и те ти дават билет. Ако имаш карта, я показваш. Някои от тях споделят - иди я означи на устройството. В някои рейсове има устройства, в други няма. В трети пък не работят. Дали ще си отчетеш картата или не, си е чисто твоя работа и най-вероятно и да го направиш, това не стига на никое място. На автобусните спирки от три години стоят едни монументи, призвани да ти продават и презареждат карти и билети, само че и да работят, ще е огромна изненада, тъй като никой към този момент не се сеща за тях.
Електронните табла на спирките, които би трябвало да демонстрират след какъв брой минути до секунда идва даден рейс, в огромната си част въпреки всичко проработиха. Но и тук се желае много дедукция, с цел да съобразиш, че в случай че девятката, примерно, идва след 25 минути, тя несъмнено ще пристигна всеки миг, защото интервалът ѝ е по-къс и оттова следва вярата, че ще те води от точка А до точка Б рейс без устройство за засичане. Общо взето това е обстановката с плана за електронното таксуване, част от Транспортния план на Пловдив , който общо излезе към 50 млн. лева По него са строени и спирки, и колоездачни алеи, само че да кажем, че там нещо въпреки всичко има. В този съответен план - да не кажем нищо, само че има доста малко.
Твърде малко за тези пари по Оперативна програма " Регионално развиване " 2007- 2013. Е, имаме и едни умни светофари, чийто разсъдък все убягва на водачи и пешеходци, само че най-малко светят и мигат. Защо, обаче, необятно прокламираната рационализация на ръководството на градския превоз в Пловдив не се случи? Общата му стойност е 16 308 000 лева, само че това, което може да се смята за неизпълнено и неустойки е над 8 млн. лв..
Имаше социална поръчка, завоюва я испанската компания " Индра Системас ". Пловдивчани си спомнят по какъв начин работата по нововъведенията стартира през есента на 2015 година и мощно се изненадаха, когато на 31.12.2015 година работата беше призната за свършена без забележки и без мотиви за неустойки. А в действителност нищо не беше готово. Само че общината заплати на испанците и то по този начин, че си отряза пътя за неустойките.
Голямата загадка е кой подписа протокола за " добре " свършената работа и кой заплати парите?
Транспортният план в последните години беше нещо, което вълнуваше, ядосваше и забавляваше пловдивчани. Такива са жителите на втория по величина град - и потоп да ги залее, и в очите да ги излъжат, все ще се заловен за нещо и ще сътворят анекдот. Известно време в рейсовете пускаха гласово оповестяване на спирките, което предизвикваше всеобщи залпове на смях измежду пасажерите. Сбъркани интонации, остарели названия... Поредните открития се споделяха в обществените мрежа, стана нещо като мода. После водачите се разпалиха и обявиха, че ще не помнят българския, в случай че по през целия ден го слушат това. Спряха го.
След шума по какъв начин транспортният план всеки миг ще влезе в деяние, по какъв начин хората ще си купуват билети от автоматите на спирките и в рейсовете, по какъв начин кондукторите ще отидат в историята, по какъв начин всеки рейс, пъплещ по тапите, ще бъде наблюдаван и следен, започнаха оправданията на кмета Иван Тотев. Те звучаха все по-странно. Първо се оказа, че водачите саботират слагането на устройствата, след това имаше един митичен токов удар, който разката семейството на електронното ръководство за доста дълъг период от време, след това пък се оказа, че апаратите не били свързани с Национална агенция за приходите и данъчните излязоха отговорни, след това се появи проблем със зареждането и по този начин нататък. Испанците в един миг очевидно не устояха на публичния напън, набедиха един чиновник за началник на плана и го изгониха. Както беше показано това от общината, напряко се разклати компанията. Истината е, че някой изигра ролята на Паниковски в един театър, който по този начин и не докара до нищо изключително. Вместо да провокират уволнението на този незнаен испанец, пловдивските общинари да бяха упорствали да се оправят нещата в петгодишния гаранционен период. Но и това не направиха. В същото време, вместо жителите да бъдат улеснени, две години те изпадаха в същинска изненада, изключително в случай че не пътуват всеки ден по един маршрут, когато се окажеха на автобусна спирка в някой краен квартал и на таблото написа единствено " Пловдив ", а кой рейс минава оттова и къде отива се трансформира в цялостна мистерия.
Кой въпреки всичко подписа протокола, че работата е свършена и заплати на испанците, без да оставя малка врата за наказателна клауза?
Това се зае да разбере Йордан Иванов, правист, водач на ДСБ в Пловдив.
Отправи документално питане до кмета на Пловдив Иван Тотев да му показа цялостните документи по плана и осъществяването по Закона за достъп до социална информация и получи отвод. Заведе дело в Административен съд - Пловдив през март предходната година и след пет месеца получи решението, че съдът поддържа отхвърли на кмета за достъп до информация.
На 31 август 2018 година подаде тъжба до Върховен административен съд, а първото съвещание се организира на 23 май тази година. На него община Пловдив не бе показана въобще.
Документите, които Иванов изисква, а и които биха били забавни на всички пловдивчани, пътуващи или не с градския превоз, би трябвало по закон да се намират на уеб страницата на общината в графа " Профил на купувача " и всеки да може да ги види. Обаче там тях ги няма. Когато Административен съд - Пловдив отхвърля достъп до документите, се базира на едно-единствено дело, решено по сходен метод в практиката на Върховен административен съд. Има други 500, решени в интерес на хората, които търсят достъп до социална информация в сходни проблеми. Предстои да забележим в този момент какво ще реши Върховен административен съд.
Йордан Иванов е сезирал и Управляващия орган на Оперативна програма " Регионално развиване " по съответния план. Направили са няколко инспекции, установили са това, което той споделя и... толкоз.
Човекът, който си постави подписа, би трябвало да носи наказателна отговорност за изхарчените за нищо милиони.
Дали тази толкоз добре защитавана загадка на Пловдив ще излезе на бял свят? А че кондукторите още ще прибират левчетата, до момента в който устройствата остаряват, без да са работили както би трябвало, е несъмнено.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ