Осмомартенски, сред боевете...
Февруари 1943 година, Скопие. Една българка с бебето си изкарва войната в тясна квартира край Вардара. От прозореца се вижда реката. Тя е сама, брачният партньор й и свекър й са в казармите, родителите й – в домовете си зад граничната вадичка, приятелите - в България. Война е. Бомби, мраз, боязън, апетит и жадност за живот. Майката няма кърма за бебето, няма храна и за себе си, няма толкоз доста други неща. Един боец, един непознат чужд боец топи залъци самун във вода и захар и ги дава на пеленачето. Така го избавя от гладна гибел. Дали този боец би пощадил бащата на бебето, в случай че се бяха срещнали на фронта – никой не знае.
Февруари 2022 година - телевизия, интернет, мобилни телефони, виртуална действителност. На крачка от галактическия туризъм...
На фона на това Русия атакува Украйна. Било военна интервенция, не било война, въпреки че хората се крият в бомбоубежища. Студ, апетит, патрони, ракети и... жадност за живот. Някой е превъртял рулетката на времето – бебета се раждат подземен, други поемат първата си глътка въздух надалеч от родината. През ХХI век хората от крайморските градове на Украйна не гледат на морето като на туризъм, отмора, работа, а като на място, от което вероятно може да пристигна гибелта (т.е. вражеския десант). Водата е и щит, и опасност.
Някои остават в домовете си, криейки се като на филм, други потеглят небрежно събрали децата, фантазиите и спомените си в един телефон. Бременни дами потеглят сами, с цел да опазят живота, който носят. Мнозина им оказват помощ – те са безименни. В далечни страни проплакват бебета като лъч светлина на вярата, знак на живота, на силата и смелостта.
Някой някъде изяснява, че това не е война и като че ли никой не е прибирал часовника с десетилетия обратно. Някой някъде трансформира стремително закони, издава заповеди, инструкции, забрани против истината, арестува стотици, постанова, разполага, счита се всевластен над живота и гибелта. Заплашва и овладява. Защо? В името на какво?
На 25 февруари 2022 година съветски войски овладяха контрола над АЕЦ „ Чернобил “ – „ горчивата вода пелин “ на ХХ-ти век. Атомната електроцентрала, чиято повреда промени толкоз човешки ориси след 26-ти април 1986, и за чиято повреда и последвала радиация бе неразрешено да се приказва.
И тогава Чернобил беше под командването на Москва. И тогава истината се отхвърляше. Лекарите нямаха право да приказват. Пациентите в 13 европейски страни, наранени от радиация, не желаеха да приказват. Нямаха пояснение за множеството онкологични и автоимунни болести. Снимки на деца с голям брой малформации можеха да се видят единствено в западни списания. „ Не може да се потвърди директна връзка “. Няма по какъв начин – злото е безименно. То единствено подменя истината, заплашва, постанова, разполага, лимитира. Но не може да спре живота.
Сега, 36 години след повредата в АЕЦ „ Чернобил “, стремежът на съветските сили е да овладеят атомните електроцентрали на Украйна и да разрушат транспортната инфраструктура. Макар учените да не регистрират повишена радиация, битките край атомни централи са мотив за нараснало внимание. Дали има експерти, които следят процесите в централите? Какви ограничения за отбрана се вземат? – въпроси без отговор и от двете страни, участващи в „ спора “.
Не може да се има вяра изцяло на украински изявления, че планирането на тази „ военна интервенция “ е било тя да продължи 15 дни.
Разрушенията, всеобщата евакуация, преодоляването на основна инфраструктура приказват за много по-мащабни цели, чието реализиране може да отнеме месеци. Никой не може да планува нито мащаба, нито финала на тази война.
За мнозина беше чудноват и денят, в който стартира „ интервенцията “. Спрягаха се датите 16-ти, 20-ти февруари, само че Владимир Путин разпореди „ военната интервенция “ да стартира на 24-ти февруари. Дата, която не се отличава с нищо изключително нито в Църковния, нито в светския календар.
Няма логичност в навечерието на Великия пост една православна страна да атакува друга ортодоксална страна, „ предоставяйки “ заличаването на своя кръвен брат на мюсюлмански бойци.
В речта си за признание на двете " републики " - Донецката и Луганската, Путин сподели: „ Отдавна жителите на югозападната исторически древноруска земя назоваваха себе си „ съветски и православни “. Добре, че съветският водач не заимства доста от северомакедонските похвати, с цел да вплете обособени исторически събития в общата кошница на своите цели, само че отговорите на въпросите в действителност могат да бъдат открити в речите му.
И въпреки всичко – за какво тогава избухна тази „ интервенция “, чието затопляне дълго се усещаше във въздуха?
Предишният ден – 23 февруари, е „ День бранителя Отечества в России “ – Денят на воинската популярност. По времето на социализма е бил нещо като Денят на мъжа – дамите са подарявали дарове на съпрузите си, чествали са.
Дали ранното утро на 24 февруари не е било подбрано тъкмо, с цел да може да отшумят последствията от мъжкия празник? Това е единствено незначителна догадка, по която могат да се мерят логиката на претекстовете и последователността на дейностите на съветската страна. Защото в тази „ интервенция “ логиката е мъчно откриваема.
Нахлуването на съветски войски, несъмнено от президента на Руската федерация Владимир Путин като „ интервенция за „ демилитаризация и денацификация на Украйна “, ще спре. И тази война ще отмине. Ще имаме още едно следвоенно потомство, белязано от раните на войната. Ще има още бебета, избавени или пощадени от „ противников “ бойци. Българи, румънци, поляци, словенци отвориха сърца и домове за банкет на украинските бежанци. За да го има Животът.
Животът, който бременните украински майки донесоха и в България. Тук се раждат и техните деца в удостоверение, че животът продължава. В крайморските ни градове Бургас и Варна към този момент проплакаха първите бебета, избавени от неизвестността – още веднъж покрай вода. Въпреки всичко.
Доброто постоянно е безименно. Злото, даже да има лице, може да забрани да бъде назовавано, само че няма да бъде забравено.
Весела Веселинова
Февруари 2022 година - телевизия, интернет, мобилни телефони, виртуална действителност. На крачка от галактическия туризъм...
На фона на това Русия атакува Украйна. Било военна интервенция, не било война, въпреки че хората се крият в бомбоубежища. Студ, апетит, патрони, ракети и... жадност за живот. Някой е превъртял рулетката на времето – бебета се раждат подземен, други поемат първата си глътка въздух надалеч от родината. През ХХI век хората от крайморските градове на Украйна не гледат на морето като на туризъм, отмора, работа, а като на място, от което вероятно може да пристигна гибелта (т.е. вражеския десант). Водата е и щит, и опасност.
Някои остават в домовете си, криейки се като на филм, други потеглят небрежно събрали децата, фантазиите и спомените си в един телефон. Бременни дами потеглят сами, с цел да опазят живота, който носят. Мнозина им оказват помощ – те са безименни. В далечни страни проплакват бебета като лъч светлина на вярата, знак на живота, на силата и смелостта.
Някой някъде изяснява, че това не е война и като че ли никой не е прибирал часовника с десетилетия обратно. Някой някъде трансформира стремително закони, издава заповеди, инструкции, забрани против истината, арестува стотици, постанова, разполага, счита се всевластен над живота и гибелта. Заплашва и овладява. Защо? В името на какво?
На 25 февруари 2022 година съветски войски овладяха контрола над АЕЦ „ Чернобил “ – „ горчивата вода пелин “ на ХХ-ти век. Атомната електроцентрала, чиято повреда промени толкоз човешки ориси след 26-ти април 1986, и за чиято повреда и последвала радиация бе неразрешено да се приказва.
И тогава Чернобил беше под командването на Москва. И тогава истината се отхвърляше. Лекарите нямаха право да приказват. Пациентите в 13 европейски страни, наранени от радиация, не желаеха да приказват. Нямаха пояснение за множеството онкологични и автоимунни болести. Снимки на деца с голям брой малформации можеха да се видят единствено в западни списания. „ Не може да се потвърди директна връзка “. Няма по какъв начин – злото е безименно. То единствено подменя истината, заплашва, постанова, разполага, лимитира. Но не може да спре живота.
Сега, 36 години след повредата в АЕЦ „ Чернобил “, стремежът на съветските сили е да овладеят атомните електроцентрали на Украйна и да разрушат транспортната инфраструктура. Макар учените да не регистрират повишена радиация, битките край атомни централи са мотив за нараснало внимание. Дали има експерти, които следят процесите в централите? Какви ограничения за отбрана се вземат? – въпроси без отговор и от двете страни, участващи в „ спора “.
Не може да се има вяра изцяло на украински изявления, че планирането на тази „ военна интервенция “ е било тя да продължи 15 дни.
Разрушенията, всеобщата евакуация, преодоляването на основна инфраструктура приказват за много по-мащабни цели, чието реализиране може да отнеме месеци. Никой не може да планува нито мащаба, нито финала на тази война.
За мнозина беше чудноват и денят, в който стартира „ интервенцията “. Спрягаха се датите 16-ти, 20-ти февруари, само че Владимир Путин разпореди „ военната интервенция “ да стартира на 24-ти февруари. Дата, която не се отличава с нищо изключително нито в Църковния, нито в светския календар.
Няма логичност в навечерието на Великия пост една православна страна да атакува друга ортодоксална страна, „ предоставяйки “ заличаването на своя кръвен брат на мюсюлмански бойци.
В речта си за признание на двете " републики " - Донецката и Луганската, Путин сподели: „ Отдавна жителите на югозападната исторически древноруска земя назоваваха себе си „ съветски и православни “. Добре, че съветският водач не заимства доста от северомакедонските похвати, с цел да вплете обособени исторически събития в общата кошница на своите цели, само че отговорите на въпросите в действителност могат да бъдат открити в речите му.
И въпреки всичко – за какво тогава избухна тази „ интервенция “, чието затопляне дълго се усещаше във въздуха?
Предишният ден – 23 февруари, е „ День бранителя Отечества в России “ – Денят на воинската популярност. По времето на социализма е бил нещо като Денят на мъжа – дамите са подарявали дарове на съпрузите си, чествали са.
Дали ранното утро на 24 февруари не е било подбрано тъкмо, с цел да може да отшумят последствията от мъжкия празник? Това е единствено незначителна догадка, по която могат да се мерят логиката на претекстовете и последователността на дейностите на съветската страна. Защото в тази „ интервенция “ логиката е мъчно откриваема.
Нахлуването на съветски войски, несъмнено от президента на Руската федерация Владимир Путин като „ интервенция за „ демилитаризация и денацификация на Украйна “, ще спре. И тази война ще отмине. Ще имаме още едно следвоенно потомство, белязано от раните на войната. Ще има още бебета, избавени или пощадени от „ противников “ бойци. Българи, румънци, поляци, словенци отвориха сърца и домове за банкет на украинските бежанци. За да го има Животът.
Животът, който бременните украински майки донесоха и в България. Тук се раждат и техните деца в удостоверение, че животът продължава. В крайморските ни градове Бургас и Варна към този момент проплакаха първите бебета, избавени от неизвестността – още веднъж покрай вода. Въпреки всичко.
Доброто постоянно е безименно. Злото, даже да има лице, може да забрани да бъде назовавано, само че няма да бъде забравено.
Весела Веселинова
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ