Асен Асенов: Време е съвременните изкуства да влязат през официалния вход на българската култура
Фестивалът за актуален танц и пърформънс One Dance Week отбелязва десета, юбилейна година. В четири следващи уикенда - от 23 септември до 15 октомври, в Дома на културата " Борис Христов " в Пловдив ще гостуват девет представления от целия свят - от Буркина Фасо до далечна Япония.
В програмата този уикенд са дълго чаканото показване на албума на Иво Димчев " Скулптури ", който дебютира със специфичен пърформънс на сцената на Фолкстеатер във Виена през август - в събота, 30 септември от 19.30 ч., а в неделя - специфична вечер на младите хореографи от Япония и Корея със спектаклите " Кожа ", " Опит " и " Между нас ". " Дневник " беседва с Асен Асенов - шеф на фондация " Едно " за просвета и изкуство - за упоритостта и смисъла от организирането на фестивала.
Повече за програмата може да прочетете тук.
Десет години вършиме фестивал за актуален танц. Защо?
- Правим го, тъй като обичаме това изкуство. Правим го, тъй като имаме вяра, че е извънредно време актуалните изпълнителски изкуства да влязат през формалния вход на българската просвета. Това изкуство към момента е подценено от формалните институции в България. Съвременният танц има потребност от дом, от положително обучение и от условия за работа. 54 държавни театъра показват главно типичен трагичен спектакъл и класическа опера. България е член на Европейски Съюз към този момент 10 години, само че интеграцията с европейската културна сцена към момента не е почнала. По отношение на системата си от културни институции страната ни значително живее в 80-те на соца. Не можем да продължаваме по този начин, това наподобява много тъпо извън. Културата е визитната ни картичка пред света, а каква е нашата модерна такава?
Доколко е нужно сходни събития да бъдат припознати като опция за държавна, а не за частна самодейност в България?
- Не просто е нужно, извънредно време е това да се случи. И то се случва. Фестивалът към този момент е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата, а това събитие е не просто държавна, а европейска политика.
Как методичните ви старания да организирате тези фестивали – One Dance Week, One Design Week и One Architecture Week трансформираха културната среда в страната?
- Истински се надяваме всичките ни старания през последните 15 години да са оставили и да продължат да оставят диря. Но ние не сме трансформирали доста. Има и доста други като нас. Заедно с тях се опитваме да проветрим застоялия въздух, само че дограмата е остаряла, заяжда и мъчно се отваря.
Обективните усещания са следните - за това време с платформата ЕДНО успяхте да визиите в България изключителни имена и културни продукции на международно равнище, в другите издания на фестивалите ви проведени в София и Пловдив. Доколко обаче успяхте да бъдете мост сред българските актьори, танцьори, архитекти, дизайнери - и света?
- Сами по себе си не можем да бъдем мост. Това е все едно да очаквате жителите на Стара Загора сами да построят автомагистрала до Бургас. Това, което сме създали до тук не е мост, а дребна пътечка, по която са минавали най-любопитните, най-активните и най-будните хора измежду нашата аудитория. Когато нямаш мост и пътечка може да те заведе там, където искаш да стигнеш. Мостове се градят с национална политика в културния бранш, която изисква тактика и обмисляне.
На фестивала One Dance Week тази година гостуват продукции от Белгия, Япония, Тайван, Корея, Чехия и дори Буркина Фасо. Това слага страната ни в световен мултикултурен подтекст. Доколко обществото ни има нужда от този подтекст, та въпреки и в границите на фестивали като One Dance Week?
- Това е пътешестване. Все едно да ме питате дали хората имат потребност да пътуват. Имат, несъмнено. Пътуването уголемява мирогледа, оказва помощ ни да разбираме другите хора по-добре. Възможно ли е да бъдем хуманисти без да познаваме другите, без да ги разбираме и одобряваме? България е част от едно огромно семейство, само че ние не познаваме тези хора. Те са като емигрирали родственици преди няколко генерации, като наши братовчеди, които не приказват езика ни и ние в никакъв случай не сме виждали. Говорим за тях на маса, дори описваме за тях, само че в действителност не ги познаваме.
Кои са значимите тематики, които тази година фестивалът има капацитета да сложи за
социална полемика?
- Различността и това, че когато я опознаем, в действителност осъзнаваме, че в последна сметка общото сред нас е доста повече. Тази година ONE DANCE WEEK слага и тематиките за смелостта и свободата, все по-актуални през днешния ден в България и по целия свят. Много от спектаклите, които представяме тази година слагат тези тематики.
Какво може да реализира актуалният танц, което никое друго изпълнителско изкуство не може?
- Съвременните изпълнителски изкуства са към този момент доста миксирани по сред си и аз имам вяра, че някъде в бъдещето ще спрем да ги дефинираме като спектакъл, опера, цирк, танц или музика. Съвременните изкуства като цяло се занимават с проблемите ни тук и в този момент. Те слагат тематики, които другите не смеят, стигат дълбоко и предизвикат емпатия.
Тази година, другите два фестивала проведени от ЕДНО - платформата, която
ръководите, отпаднаха от културната стратегия на град Пловдив. Причината беше в дребното средства, които общината ви отпусна. Защо се стигна до там?
- Както всеки различен донор и Община Пловдив има своите цели. Това е въпрос към тях. Ние продължаваме напред. Фондация ЕДНО за просвета и изкуства ще развива съсредоточено планове в региона на актуалните изпълнителски изкуства. През 2018 Пловдив ще бъде хазаин на SPOTLIGHT: USA - американска танцова платформа - събитие със сериозен интернационален отзив, както и един нов огромен план, за който се надявам да мога да опиша още в края на тази година, в случай че успеем да го финансираме.
Какво планирате за фестивалите на ЕДНО в идващите години, които ще бъдат основни за представянето на българската просвета пред света, на български терен - следва годината на председателството 2018, а по-късно годината, в която Пловдив ще бъде европейска столица на културата - 2019.
- Нашата организация ще кандидатства с забавен план за българското председателство, който счита да развива дълготрайно. Що се отнася до Пловдив 2019 - ние кандидатствахме с 6 плана, бяха удобрени 3, само че подписахме контракт единствено за един - ONE DANCE WEEK. Фестивалът за актуален танц ще бъде нашата дребна диря в програмата на Пловдив 2019. Полагаме доста старания да развием този план, тъй че следата, която ще остави след себе си, да не бъде единствено местна. В персонален проект моята централизация престава да бъде единствено България. Светът е огромен
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пловдив 2019 (19)
В програмата този уикенд са дълго чаканото показване на албума на Иво Димчев " Скулптури ", който дебютира със специфичен пърформънс на сцената на Фолкстеатер във Виена през август - в събота, 30 септември от 19.30 ч., а в неделя - специфична вечер на младите хореографи от Япония и Корея със спектаклите " Кожа ", " Опит " и " Между нас ". " Дневник " беседва с Асен Асенов - шеф на фондация " Едно " за просвета и изкуство - за упоритостта и смисъла от организирането на фестивала.
Повече за програмата може да прочетете тук.
Десет години вършиме фестивал за актуален танц. Защо?
- Правим го, тъй като обичаме това изкуство. Правим го, тъй като имаме вяра, че е извънредно време актуалните изпълнителски изкуства да влязат през формалния вход на българската просвета. Това изкуство към момента е подценено от формалните институции в България. Съвременният танц има потребност от дом, от положително обучение и от условия за работа. 54 държавни театъра показват главно типичен трагичен спектакъл и класическа опера. България е член на Европейски Съюз към този момент 10 години, само че интеграцията с европейската културна сцена към момента не е почнала. По отношение на системата си от културни институции страната ни значително живее в 80-те на соца. Не можем да продължаваме по този начин, това наподобява много тъпо извън. Културата е визитната ни картичка пред света, а каква е нашата модерна такава?
Доколко е нужно сходни събития да бъдат припознати като опция за държавна, а не за частна самодейност в България?
- Не просто е нужно, извънредно време е това да се случи. И то се случва. Фестивалът към този момент е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата, а това събитие е не просто държавна, а европейска политика.
Как методичните ви старания да организирате тези фестивали – One Dance Week, One Design Week и One Architecture Week трансформираха културната среда в страната?
- Истински се надяваме всичките ни старания през последните 15 години да са оставили и да продължат да оставят диря. Но ние не сме трансформирали доста. Има и доста други като нас. Заедно с тях се опитваме да проветрим застоялия въздух, само че дограмата е остаряла, заяжда и мъчно се отваря.
Обективните усещания са следните - за това време с платформата ЕДНО успяхте да визиите в България изключителни имена и културни продукции на международно равнище, в другите издания на фестивалите ви проведени в София и Пловдив. Доколко обаче успяхте да бъдете мост сред българските актьори, танцьори, архитекти, дизайнери - и света?
- Сами по себе си не можем да бъдем мост. Това е все едно да очаквате жителите на Стара Загора сами да построят автомагистрала до Бургас. Това, което сме създали до тук не е мост, а дребна пътечка, по която са минавали най-любопитните, най-активните и най-будните хора измежду нашата аудитория. Когато нямаш мост и пътечка може да те заведе там, където искаш да стигнеш. Мостове се градят с национална политика в културния бранш, която изисква тактика и обмисляне.
На фестивала One Dance Week тази година гостуват продукции от Белгия, Япония, Тайван, Корея, Чехия и дори Буркина Фасо. Това слага страната ни в световен мултикултурен подтекст. Доколко обществото ни има нужда от този подтекст, та въпреки и в границите на фестивали като One Dance Week?
- Това е пътешестване. Все едно да ме питате дали хората имат потребност да пътуват. Имат, несъмнено. Пътуването уголемява мирогледа, оказва помощ ни да разбираме другите хора по-добре. Възможно ли е да бъдем хуманисти без да познаваме другите, без да ги разбираме и одобряваме? България е част от едно огромно семейство, само че ние не познаваме тези хора. Те са като емигрирали родственици преди няколко генерации, като наши братовчеди, които не приказват езика ни и ние в никакъв случай не сме виждали. Говорим за тях на маса, дори описваме за тях, само че в действителност не ги познаваме.
Кои са значимите тематики, които тази година фестивалът има капацитета да сложи за
социална полемика?
- Различността и това, че когато я опознаем, в действителност осъзнаваме, че в последна сметка общото сред нас е доста повече. Тази година ONE DANCE WEEK слага и тематиките за смелостта и свободата, все по-актуални през днешния ден в България и по целия свят. Много от спектаклите, които представяме тази година слагат тези тематики.
Какво може да реализира актуалният танц, което никое друго изпълнителско изкуство не може?
- Съвременните изпълнителски изкуства са към този момент доста миксирани по сред си и аз имам вяра, че някъде в бъдещето ще спрем да ги дефинираме като спектакъл, опера, цирк, танц или музика. Съвременните изкуства като цяло се занимават с проблемите ни тук и в този момент. Те слагат тематики, които другите не смеят, стигат дълбоко и предизвикат емпатия.
Тази година, другите два фестивала проведени от ЕДНО - платформата, която
ръководите, отпаднаха от културната стратегия на град Пловдив. Причината беше в дребното средства, които общината ви отпусна. Защо се стигна до там?
- Както всеки различен донор и Община Пловдив има своите цели. Това е въпрос към тях. Ние продължаваме напред. Фондация ЕДНО за просвета и изкуства ще развива съсредоточено планове в региона на актуалните изпълнителски изкуства. През 2018 Пловдив ще бъде хазаин на SPOTLIGHT: USA - американска танцова платформа - събитие със сериозен интернационален отзив, както и един нов огромен план, за който се надявам да мога да опиша още в края на тази година, в случай че успеем да го финансираме.
Какво планирате за фестивалите на ЕДНО в идващите години, които ще бъдат основни за представянето на българската просвета пред света, на български терен - следва годината на председателството 2018, а по-късно годината, в която Пловдив ще бъде европейска столица на културата - 2019.
- Нашата организация ще кандидатства с забавен план за българското председателство, който счита да развива дълготрайно. Що се отнася до Пловдив 2019 - ние кандидатствахме с 6 плана, бяха удобрени 3, само че подписахме контракт единствено за един - ONE DANCE WEEK. Фестивалът за актуален танц ще бъде нашата дребна диря в програмата на Пловдив 2019. Полагаме доста старания да развием този план, тъй че следата, която ще остави след себе си, да не бъде единствено местна. В персонален проект моята централизация престава да бъде единствено България. Светът е огромен
Всичко, което би трябвало да знаете за: Пловдив 2019 (19)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ