Опасни нива на екстази в реката близо до Фестивала в Гластънбъри
Фестивалът в Гластънбъри в Съмърсет, Англия, е годишен мотив за забавление на близо 200 000 почитатели на музиката. Но макар че събитието носи значителен доход от туризъм на региона, то не е без своите дефекти.
Според ново изследване, надрусани гости „ източват “ нездравословни равнища на противозаконни опиати в близката река, като уринират в нея. Това, несъмнено, излага на сериозен риск водните животни, в това число редките европейски змиорки, които са предпазен тип. Става въпрос за река Уайтлейк, която е в непосредствена непосредственост до фестивалната полянка Уърти Фарм.
Изследването, оповестено в списание Environment Research, е ръководено от Дан Аберг от Училището по естествени науки към Университета в Бангор. Заедно с доктор Даниел Чаплин от Центъра по биотехнологии на околната среда той мери следите от опиати на разнообразни места по реката преди, по време и след фестивала през 2019 година
Изследването на Аберг през 2019 година идва в късметлийски миг, имайки поради, че фестивалът на идната година е анулиран заради пандемията. За страдание обаче, резултатите от проучването са надалеч по-малко късметлийски: до момента в който получените равнища на кокаин не са нездравословни за водния живот в Уайтлейк, количеството екстази сигурно е!
Оттогава двамата откриватели приканват посетителите на концерти да се възползват от формалните тоалетни и писоари. Те също по този начин декларират, че би трябвало да се проведат спомагателни изследвания за това по какъв начин най-добре да се реши казусът. Например, особено построени „ влажни петна “ – особено устроени дребни басейни с тръстика – могат да оказват помощ за понижаване и закъснение на въздействието на опиатите върху почвата.
„ Нашата съществена грижа е въздействието върху околната среда “, сподели доктор Кристиан Дън от университета в Бангор. „ Това изследване открива, че опиатите се освобождават на равнища, задоволително високи, с цел да нарушат виталния цикъл на европейската змиорка, което евентуално ще провали напъните за запазване на този заплашен тип. “
„ Информирането е от значително значение за проблемите на околната среда. Точно както хората са осведомени със замърсяването с пластмаса и Гластънбъри поставя огромни старания да се освободи от пластмасата, по този начин също би трябвало и да повишим осведомеността по отношение на опиатите и изобщо фармацевтичните боклуци “, сподели Дън.
За тяхна заслуга, уредниците на Гластънбъри от дълго време са стартирали акция, наречена „ Не пикайте на земята “. Тя се осъществя точно за повишение на осведомеността за нездравословното влияние на общественото уриниране върху природата. Освен това фестивалът работи в тясно съдействие с Агенцията по околна среда.
В отговор на последните данни уредниците споделят, че опазването на локалната дива природа е от „ първостепенно значение “ за фестивала и че общественото уриниране е „ най-голямата опасност за нашите водни пътища и животните, на които те обезпечават местообитание “. Те също по този начин споделят, че Агенцията по околна среда не е изразила терзания след събитието през 2019 година
„ Ние вършим всичко, с цел да държим урината надалеч от реката “, споделя той. „ Имаме доста хора, които следят реката на всеки два часа. Хората не уринират в реката, тъй като имаме толкоз доста хора, които стопират това да се случи. Те не пикаят и на тревата отвън реката. Хората, които идват на този фестивал, са мощно загрижени за околната среда. Те са необикновено положителни хора, толкоз съзнателни. “
В последна сметка наподобява, че данните приказват сами за себе си. Двамата откриватели се стараят да проведат същите проби и на река Редлейк, която не пресича Уърти Фарм, и откриват, че „ няма обилни промени в равнищата на противозаконни опиати, което в допълнение удостоверява, че освобождението на веществата евентуално зависи от мястото на фестивала. “
В момента Дан Аберг и доктор Даниел Чаплин имат вяра, че най-рационалният и ефикасен метод за разрешаване на този проблем може да се крие в упоменатите влажни петна. Известни също като „ тръстикови лехи “, те употребяват естествената дестилация на почвата, живите организми и растителността, с цел да пречистят отпадъчните води, преди те неизбежно да се влеят в някой непосредствен воден обект.
За доктор Дън е от значително значение по-нататъшното изследване на резултатите от медикаментите и фармацевтичните боклуци – които той назовава „ прикрит, обезпокоително недоизучен, само че евентуално гибелен замърсител. “
