Платформа свързва микропроизводители и търговци на занаятчийски храни
Фермерските пазари станаха част от модерния образ на огромните градове
© Анелия Николова Още по тематиката
Farmhopping отвори фермерски магазин в София
Първият физически обект на онлайн платформата за чиста храна предлага над 500 продукта
11 юни 2017
Седморката на здравословното хранене
Конкурсът " Новите съумели " на фондация LocalFood.bg връчи своите първи годишни награди на седем микропредприятия, почнали активността си през 2016 година
26 май 2017 Фондация " ЛокалФууд.Бг " сътвори нова платформа - community.localfood.bg, която свързва микропроизводители на аграрни артикули и занаятчийски храни с консуматори и търговци.
" Платформата сега събира регистрации. Тя ще бъде опция на групите във Фейсбук, основани в опит да бъдат открити снабдители на локални и чисти храни. Ако търговец се интересува от самун с мая да вземем за пример, посредством платформата ще може да откри подобаващи производители ", изясни Гергана Кабаиванова, шеф на фондацията. По думите й уеб сайтът разрешава на записалите се участници да основават групи - нещо сходно на онлайн хранителни кооперативи, а след време ще проработи и като онлайн магазин, допускащ директни покупки от производители.
Продажбите порастват, проблемите не понижават
Гергана Кабаиванова, шеф на фондация " ЛокалФууд.Бг ": Предимство за производителите на натурални храни е, че могат да подсигуряват за произхода на продуктите си.
Фотограф: Велко Ангелов [Дневник] Законодателството не дава формулировка за храните, създадени от дребни производители посредством ръчни технологии и в микроколичества. " Наричаме ги занаятчийски, само че те могат да бъдат наречени също фермерски, локални, положителни храни ", разяснява Гергана Кабаиванова по време на конференция за " Предизвикателствата на пазара за занаятчийски храни ".
Началото беше сложено преди 7-8 години, когато гражданското общество реагира на това, че няма опция на индустриалните храни, предлагани в супермаркетите. Тогава бяха основани първите доброволни неофициални обединявания – хранителни кооперативи, чиито членове си осигуриха директна връзка с производители на чисти храни. Последва организирането на фермерски пазари в огромните градове, където потребността от " директна връзка със земята " е най-силна. Днес тези пазари са част от модерния градски образ, а феновете им се усилват.
Възможностите за продажби нарастват, само че проблемите на микропроизводителите не понижават. " Налице е значителен сив бранш в този сегмент. Мнозина по насила седят в сенчестата част и не могат да се записват, защото продукцията им е в такива дребни количества, че за тях не е рентабилно да минават през целия административен валяк и последващите законодателни условия ", разяснява Гергана Кабаиванова. По думите й липсва гъвкаво използване на националното и европейското законодателство, когато става дума за микрофермери. " Например, в случай че си аграрни производител, нямаш право да предлагаш модифицирани артикули като лютеница и сладко от зеленчуци и плодове, отгледани в личната градина. За да правиш това, би трябвало да инвестираш доста средства, да си набавиш ненужно съоръжение, да се подложиш на комплицирано администриране ", споделя Гергана Кабаиванова.
" Производители на зеленчуци, които вършат лютеница, желаят да влагат в завод, с цел да отговорят на условията, само че тогава пиперът няма да бъде изпечен навън и продуктът ще загуби своя присъщ усет ", дава образец доктор Илиян Костов, заместник-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към земеделското министерство.
" Ако страната желае да има мощни дребни производители, които образуват резистентност в селските региони, би трябвало да им даде преференциален режим на работа, в това число и буферен интервал, с цел да могат да завъртят колелото, преди да почнат да заплащат осигуровки и налози ", безапелационна е юрист Ивана Мурджева.
Между персоналния протест и модата
Част от производителите на занаятчийски храни са почнали своя микробизнес като персонален протест против системата. Те са изтощени от работата си в корпоративния свят, имат свое занимание и мотивация да го трансфорат в бизнес, демонстрира проучване на фондация " ЛокалФууд.Бг ". Много младежи избират бизнеса с фермерски храни с концепцията да обезпечат по-добро бъдеще за страната си. За други това е опция да предложат нещо ново и друго за пазара. Част от хората споделят философията за здравословен метод на живот и оферират да вземем за пример веган или аюрведа храни. Една група от хората стартират този бизнес, тъй като е съвременен и дава отговор на потребителските търсения, регистрира изследването на " ЛокалФууд.Бг ".
" Практиката демонстрира, че нормално хората, които вземат решение да се посветят на бизнеса със занаятчийски храни, нямат комерсиална подготовка, липсват им маркетингови умения и разчитат главно на групите във фейсбук, с цел да оферират продуктите си. Така те освен продават, само че и тестват създаденото – като усет и цена ", разяснява Гергана Кабаиванова.
Стартът на бизнеса е най-често с персонални спестявания от предходна работа или със заеми от фамилията и приятелите. Банковите заеми са по-скоро изключение, а европейски дотации за дребните производители напълно липсват. Част от бизнесите стартират посредством fundraising (набиране на средства) и нормално те са на хора, които идват от чужбина, регистрира разбор на " ЛокалФууд.Бг ".
След регистрацията производителите на занаятчийски храни постоянно отварят свои лични обекти, всички наложително вземат участие във фермерски пазари, а някои правят и онлайн продажби, пробвайки се да разширят кръга от лоялни клиенти отвън своята общественост. Някои доставят храни на заведения, други търсят пазари и зад граница. Малцина доставят на огромни вериги поради множеството условия и невъзможността да отговорят на изискванията за огромни количества.
Чрез персонални истории
По предписание построяването на марка и доверие измежду потребителите е нелек развой, а за дребните производители на занаятчийски храни той е още по-труден поради липса на средства за маркетинг и реклама. Споделянето на истории и построяването на персонален имидж, който рефлектира върху целия бизнес, са измежду най-често употребяваните маркетингови похвати, демонстрира разбор на фондацията. " Предимство за производителите на натурални храни е, че могат елементарно и искрено да подсигуряват за произхода на продуктите си, че са специалисти в това, което оферират, и че разчитат на директния контакт с потребителите ", обобщава Гергана Кабаиванова.
© Анелия Николова Още по тематиката
Farmhopping отвори фермерски магазин в София
Първият физически обект на онлайн платформата за чиста храна предлага над 500 продукта
11 юни 2017
Седморката на здравословното хранене
Конкурсът " Новите съумели " на фондация LocalFood.bg връчи своите първи годишни награди на седем микропредприятия, почнали активността си през 2016 година
26 май 2017 Фондация " ЛокалФууд.Бг " сътвори нова платформа - community.localfood.bg, която свързва микропроизводители на аграрни артикули и занаятчийски храни с консуматори и търговци.
" Платформата сега събира регистрации. Тя ще бъде опция на групите във Фейсбук, основани в опит да бъдат открити снабдители на локални и чисти храни. Ако търговец се интересува от самун с мая да вземем за пример, посредством платформата ще може да откри подобаващи производители ", изясни Гергана Кабаиванова, шеф на фондацията. По думите й уеб сайтът разрешава на записалите се участници да основават групи - нещо сходно на онлайн хранителни кооперативи, а след време ще проработи и като онлайн магазин, допускащ директни покупки от производители.
Продажбите порастват, проблемите не понижават
Гергана Кабаиванова, шеф на фондация " ЛокалФууд.Бг ": Предимство за производителите на натурални храни е, че могат да подсигуряват за произхода на продуктите си.
Фотограф: Велко Ангелов [Дневник] Законодателството не дава формулировка за храните, създадени от дребни производители посредством ръчни технологии и в микроколичества. " Наричаме ги занаятчийски, само че те могат да бъдат наречени също фермерски, локални, положителни храни ", разяснява Гергана Кабаиванова по време на конференция за " Предизвикателствата на пазара за занаятчийски храни ".
Началото беше сложено преди 7-8 години, когато гражданското общество реагира на това, че няма опция на индустриалните храни, предлагани в супермаркетите. Тогава бяха основани първите доброволни неофициални обединявания – хранителни кооперативи, чиито членове си осигуриха директна връзка с производители на чисти храни. Последва организирането на фермерски пазари в огромните градове, където потребността от " директна връзка със земята " е най-силна. Днес тези пазари са част от модерния градски образ, а феновете им се усилват.
Възможностите за продажби нарастват, само че проблемите на микропроизводителите не понижават. " Налице е значителен сив бранш в този сегмент. Мнозина по насила седят в сенчестата част и не могат да се записват, защото продукцията им е в такива дребни количества, че за тях не е рентабилно да минават през целия административен валяк и последващите законодателни условия ", разяснява Гергана Кабаиванова. По думите й липсва гъвкаво използване на националното и европейското законодателство, когато става дума за микрофермери. " Например, в случай че си аграрни производител, нямаш право да предлагаш модифицирани артикули като лютеница и сладко от зеленчуци и плодове, отгледани в личната градина. За да правиш това, би трябвало да инвестираш доста средства, да си набавиш ненужно съоръжение, да се подложиш на комплицирано администриране ", споделя Гергана Кабаиванова.
" Производители на зеленчуци, които вършат лютеница, желаят да влагат в завод, с цел да отговорят на условията, само че тогава пиперът няма да бъде изпечен навън и продуктът ще загуби своя присъщ усет ", дава образец доктор Илиян Костов, заместник-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към земеделското министерство.
" Ако страната желае да има мощни дребни производители, които образуват резистентност в селските региони, би трябвало да им даде преференциален режим на работа, в това число и буферен интервал, с цел да могат да завъртят колелото, преди да почнат да заплащат осигуровки и налози ", безапелационна е юрист Ивана Мурджева.
Между персоналния протест и модата
Част от производителите на занаятчийски храни са почнали своя микробизнес като персонален протест против системата. Те са изтощени от работата си в корпоративния свят, имат свое занимание и мотивация да го трансфорат в бизнес, демонстрира проучване на фондация " ЛокалФууд.Бг ". Много младежи избират бизнеса с фермерски храни с концепцията да обезпечат по-добро бъдеще за страната си. За други това е опция да предложат нещо ново и друго за пазара. Част от хората споделят философията за здравословен метод на живот и оферират да вземем за пример веган или аюрведа храни. Една група от хората стартират този бизнес, тъй като е съвременен и дава отговор на потребителските търсения, регистрира изследването на " ЛокалФууд.Бг ".
" Практиката демонстрира, че нормално хората, които вземат решение да се посветят на бизнеса със занаятчийски храни, нямат комерсиална подготовка, липсват им маркетингови умения и разчитат главно на групите във фейсбук, с цел да оферират продуктите си. Така те освен продават, само че и тестват създаденото – като усет и цена ", разяснява Гергана Кабаиванова.
Стартът на бизнеса е най-често с персонални спестявания от предходна работа или със заеми от фамилията и приятелите. Банковите заеми са по-скоро изключение, а европейски дотации за дребните производители напълно липсват. Част от бизнесите стартират посредством fundraising (набиране на средства) и нормално те са на хора, които идват от чужбина, регистрира разбор на " ЛокалФууд.Бг ".
След регистрацията производителите на занаятчийски храни постоянно отварят свои лични обекти, всички наложително вземат участие във фермерски пазари, а някои правят и онлайн продажби, пробвайки се да разширят кръга от лоялни клиенти отвън своята общественост. Някои доставят храни на заведения, други търсят пазари и зад граница. Малцина доставят на огромни вериги поради множеството условия и невъзможността да отговорят на изискванията за огромни количества.
Чрез персонални истории
По предписание построяването на марка и доверие измежду потребителите е нелек развой, а за дребните производители на занаятчийски храни той е още по-труден поради липса на средства за маркетинг и реклама. Споделянето на истории и построяването на персонален имидж, който рефлектира върху целия бизнес, са измежду най-често употребяваните маркетингови похвати, демонстрира разбор на фондацията. " Предимство за производителите на натурални храни е, че могат елементарно и искрено да подсигуряват за произхода на продуктите си, че са специалисти в това, което оферират, и че разчитат на директния контакт с потребителите ", обобщава Гергана Кабаиванова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ