От Украйна идва евтино зърно, а в магазина е скъпо
Фермери стачкуват против по-евтиния украинския импорт на земеделска продукция. Българското държавно управление ги поддържа в борбата против по-евтиното. В същото време кабинетът води акция и против високите цени на стоките в магазините. Как се стигна до този абсурд?
Българските зърнопроизводители желаят анулация на европейския правилник за безмитен импорт на украинско зърно и излизат на митинг за следващ път.
„ Складовете на българските аграрни производители са цялостни със залежала продукция. Пазар за българското зърно няма. Жътвата следва след два месеца “, споделиха от Националната асоциация на българските зърнопроизводители. Според данните им 40 на 100 от миналогодишната годишна продукция от зърно и слънчоглед стои непродадена.
Вносът на украинско зърно в Европейския съюз стана вероятен откакто през май предходната година Европейски Съюз отстрани митата и квотите за импорт на зърно от Украйна, с цел да подкрепи страната и да улесни достъпа ѝ до пазари отвън Европейски Съюз.
Очакванията бяха, че украинското зърно ще минава директно през Европейски Съюз напът за обичайните си пазари. Според зърнопроизводителите обаче то наводнява вътрешните пазари на страните членки и подбива цените на локалните производители. А ниската му цена се оказва прекомерно примамлива за локалните купувачи и търговци.
През април Министерството на земеделието и храните (МЗХ) регистрира фрапантен спад в износа на българско зърно по море. Тези данни обаче не дават точна картина, тъй като включват само информация от пристанището във Варна. Затова дано да разгледаме числата от статистиката от последните години.
Годината преди войната ( 2021 г.) е мощна за българските зърнопроизводители. Произведени са над 7 млн. тона пшеница, от които над 5 млн. тона са изнесени (71 на сто).
В годината на войната ( 2022 г.) има сензитивно нарастване на засетите площи с пшеница, ечемик и ръж, съгласно оперативните разбори на Министерство на земеделието и храните. Добивите обаче са по-слаби – малко над 6 млн. тона. От тях са изнесени близо 4 млн. тона, по данни на Министерство на земеделието и храните (64 на сто). Т.е. сравнението сред двете години демонстрира действителен спад при износа на пшеница с към една десета.
Вносът на украинска пшеница в България стартира през юни 2022 година, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ), които Свободна Европа получи. Общото количество, импортирано през предходната година, е близо 20 хиляди тона. Данните демонстрират, че вносът на украинска пшеница не е забележителен на фона на локалното произвеждане.
Според производителите обаче казусът е, че украинското зърно влиза в България през доста и разнообразни търговци, което трансформира страната на генезис по документи.
„ Проблем е вътрешнообщностната търговия. Правили сме си опит да ревизираме и се вижда, че след украинската компания има девет компании прекупвачи “, сподели за Свободна Европа Радослав Христов, ръководител на Тракийски съюз на зърнопроизводителите.
Това значи, че зърното от Украйна може да мине през някоя друга страна от Европейски Съюз и да пристигна в България като вътрешнообщностна търговия. Тези количества не се отразяват в статистиката като “внос от Украйна ”.
Основният проблем за българските производители е обвързван с вноса на слънчоглед. Той нараства след май 2022 година По данни на Министерство на земеделието и храните вносът на слънчоглед се е нараснал 45 пъти за една година и през 2022 година е достигнал 900 хиляди тона.
„ Близо 80% от годишния рандеман на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна “, сподели пред БНР Тодор Джиков , зам.-министър на земеделието.
„ Украинският слънчоглед се купува сега на 800 лв. на звук от българските преработвателни предприятия, а на мен ми оферират 700 лв. “, сподели Радослав Христов. По думите му преработвателните предприятия сега работят единствено с украински слънчоглед.
„ При тази цена олиото в магазина би трябвало да коства 2,10 лв. за литър, а то се продава по-скъпо “, сподели Христов. Според държавния уебсайт foodprice.bg сега междинната цена на олиото в магазините е 4,66 лева
Свободна Европа беседва с представител на едно от огромните предприятия за произвеждане на олио, който пожела да остане неизвестен.
“Ние би трябвало да купим суровина на пазарна цена. Не можем да дадем по-висока, а цените се дефинират от външния пазар ”. Той сподели, че сега се работи главно с украинска суровина. По отношение на цената на олиото коментарът му също е, че тя е пазарна.
“Всеки прави сметката на другия, без да му знае разноските ”, сподели представителят на преработвателното дружество, с който разговаряхме.
Вносът на украинска земеделска продукция тормози и фермерите в още няколко европейски страни. В писмо от 31 март до Европейската комисия министър председателите на Полша , Словакия , Унгария , Румъния и България споделиха, че каналите, предопределени да доставят украинско зърно до международните пазари, не работят по проект.
През юли беше подписано съглашение по проекта на Организация на обединените нации, което разрешава още веднъж да се изнася украинско зърно, макар че в страната се води война. Споразумението имаше за цел да подсигурява безвредното превозване на селскостопански артикули от черноморските пристанища и е известно като Черноморска самодейност за зърното.
Източник: Свободна Европа
Българските зърнопроизводители желаят анулация на европейския правилник за безмитен импорт на украинско зърно и излизат на митинг за следващ път.
„ Складовете на българските аграрни производители са цялостни със залежала продукция. Пазар за българското зърно няма. Жътвата следва след два месеца “, споделиха от Националната асоциация на българските зърнопроизводители. Според данните им 40 на 100 от миналогодишната годишна продукция от зърно и слънчоглед стои непродадена.
Вносът на украинско зърно в Европейския съюз стана вероятен откакто през май предходната година Европейски Съюз отстрани митата и квотите за импорт на зърно от Украйна, с цел да подкрепи страната и да улесни достъпа ѝ до пазари отвън Европейски Съюз.
Очакванията бяха, че украинското зърно ще минава директно през Европейски Съюз напът за обичайните си пазари. Според зърнопроизводителите обаче то наводнява вътрешните пазари на страните членки и подбива цените на локалните производители. А ниската му цена се оказва прекомерно примамлива за локалните купувачи и търговци.
През април Министерството на земеделието и храните (МЗХ) регистрира фрапантен спад в износа на българско зърно по море. Тези данни обаче не дават точна картина, тъй като включват само информация от пристанището във Варна. Затова дано да разгледаме числата от статистиката от последните години.
Годината преди войната ( 2021 г.) е мощна за българските зърнопроизводители. Произведени са над 7 млн. тона пшеница, от които над 5 млн. тона са изнесени (71 на сто).
В годината на войната ( 2022 г.) има сензитивно нарастване на засетите площи с пшеница, ечемик и ръж, съгласно оперативните разбори на Министерство на земеделието и храните. Добивите обаче са по-слаби – малко над 6 млн. тона. От тях са изнесени близо 4 млн. тона, по данни на Министерство на земеделието и храните (64 на сто). Т.е. сравнението сред двете години демонстрира действителен спад при износа на пшеница с към една десета.
Вносът на украинска пшеница в България стартира през юни 2022 година, демонстрират данните на Националния статистически институт (НСИ), които Свободна Европа получи. Общото количество, импортирано през предходната година, е близо 20 хиляди тона. Данните демонстрират, че вносът на украинска пшеница не е забележителен на фона на локалното произвеждане.
Според производителите обаче казусът е, че украинското зърно влиза в България през доста и разнообразни търговци, което трансформира страната на генезис по документи.
„ Проблем е вътрешнообщностната търговия. Правили сме си опит да ревизираме и се вижда, че след украинската компания има девет компании прекупвачи “, сподели за Свободна Европа Радослав Христов, ръководител на Тракийски съюз на зърнопроизводителите.
Това значи, че зърното от Украйна може да мине през някоя друга страна от Европейски Съюз и да пристигна в България като вътрешнообщностна търговия. Тези количества не се отразяват в статистиката като “внос от Украйна ”.
Основният проблем за българските производители е обвързван с вноса на слънчоглед. Той нараства след май 2022 година По данни на Министерство на земеделието и храните вносът на слънчоглед се е нараснал 45 пъти за една година и през 2022 година е достигнал 900 хиляди тона.
„ Близо 80% от годишния рандеман на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна “, сподели пред БНР Тодор Джиков , зам.-министър на земеделието.
„ Украинският слънчоглед се купува сега на 800 лв. на звук от българските преработвателни предприятия, а на мен ми оферират 700 лв. “, сподели Радослав Христов. По думите му преработвателните предприятия сега работят единствено с украински слънчоглед.
„ При тази цена олиото в магазина би трябвало да коства 2,10 лв. за литър, а то се продава по-скъпо “, сподели Христов. Според държавния уебсайт foodprice.bg сега междинната цена на олиото в магазините е 4,66 лева
Свободна Европа беседва с представител на едно от огромните предприятия за произвеждане на олио, който пожела да остане неизвестен.
“Ние би трябвало да купим суровина на пазарна цена. Не можем да дадем по-висока, а цените се дефинират от външния пазар ”. Той сподели, че сега се работи главно с украинска суровина. По отношение на цената на олиото коментарът му също е, че тя е пазарна.
“Всеки прави сметката на другия, без да му знае разноските ”, сподели представителят на преработвателното дружество, с който разговаряхме.
Вносът на украинска земеделска продукция тормози и фермерите в още няколко европейски страни. В писмо от 31 март до Европейската комисия министър председателите на Полша , Словакия , Унгария , Румъния и България споделиха, че каналите, предопределени да доставят украинско зърно до международните пазари, не работят по проект.
През юли беше подписано съглашение по проекта на Организация на обединените нации, което разрешава още веднъж да се изнася украинско зърно, макар че в страната се води война. Споразумението имаше за цел да подсигурява безвредното превозване на селскостопански артикули от черноморските пристанища и е известно като Черноморска самодейност за зърното.
Източник: Свободна Европа
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ