Фермерите в ЕС протестират заради намалелите доходи и либерализацията на търговията
Фермери още веднъж се канят да блокират Брюксел през днешния ден, макар че Европейската комисия направи отстъпки пред настояванията им. Протестът им е плануван да съвпадне с Европейския съвет - със срещата на върха на Европейски Съюз. По този мотив Клуб Z беседва със сънародника ни Марио Милушев - директор „ Стратегически проекти по Обща селскостопанска политика (ОСП) II ” в Генерална дирекция „ Земеделие и развиване на селските региони “ в Европейската комисия.
- Г-н Милушев, какво съгласно вас в предложенията на Европейската комисия не устройва фермерите?
- След последната си среща на 1 февруари Европейският съвет разпореди на Комисията и на Съвета (страните членки - б.р.) да изработят ограничения, които ние сме изготвили. Предполагам, че фермерите чакат това, което Комисията е поставила на масата, да бъде признато. Става дума за така наречен опростяване на политиката. Очаквам предложенията да бъдат признати без огромни промени. Може би ще има едно или две механически разяснения. Нагласата е предложенията да бъдат признати по неотложност и регламентът да бъде гласуван от Европейския парламент най-късно през април.
- Ще повлияе ли на митингите, съгласно вас, постигнатото през вчерашния ден съглашение за продължение с още една година на безмитния импорт от Украйна?
- Смятам, че фермерите ще го одобряват. В съпоставяне с предлагането на Европейска комисия, където се чакаха автоматизирани защитни ограничения единствено за три продукта - яйца, пилешко месо и захар - сега то се уголемява с овес, булгур, царевица и мед. Фермерите желаеха разширение на листата.
Зърното, житото не е включено. Но има специфична декларация на Европейска комисия, в която тя се ангажира да следи доста деликатно обстановката на пазара и при нужда да предприеме всевъзможни ограничения.
Освен тази опция за автоматизирани ограничения с съответни артикули има опция и за мощен предпазен механизъм с два нови детайла. Първият е, че тези ограничения могата да се подхващат освен при опасност против целия европейски пазар, а против пазара на една или група страни членки. Това е доста значимо, с цел да се реагира на случаи, каквито имаме с петте най-засегнати от вноса на украинско зърно страни членки - България, Румъния, Унгария, Словакия и Полша. Вторият детайл е, че страните от Европейски Съюз са въвлечени в по-голяма степен от преди в процеса на взимане на решения, тъй като ще вземат участие в комисията по защитните ограничения.
- Не смятате ли, че фермерите могат да предявят нови претенции, да намерят други мотиви да стачкуват?
- Бих разделил аргументите за митингите на 4 групи, които са свързани между тях и в същото време са обособени.
• Първата са чисто национални аргументи. Тук не можем да избегнем нищо. Ще дам няколко образеца. В Германия имаше проекти за понижаване на дотациите за селското стопанство и на данъчните облекчения за селскостопанска техника. В Италия имаше хрумвания да се уеличи данъкът за благосъстоятелност върху земята. В Гърция фермерите желаеха по-бързо заплащане за наводненията. В Нидерландия главната причина е националният проект за нитратите. Във Франция и в белгийския район Валония има несъразмерна административна тежест. В България имаше митинги поради разпределението на помощта, обвързвана с войната в Украйна, както и за някои наболели законодателни ограничения, които ще бъдат подхванати. По отношение на тази група аргументи Европейска комисия съчувства. Когато може да направи нещо, да вземем за пример да се съгласи да се отпусне държавна помощ, тя го прави. Но ограниченията са национални.
• Втората група аргументи са относително общ проблем за всички страни. Но той е най-сериозният и най-вече зарежда митингите. Това са намалелите приходи на фермерите заради тяхната роля и място във веригата за произвеждане и доставка на храните. Става дума, преди всичко, за доставчиците на торове, препарати, техника и материали. На второ място в тази верига са фермерите, на трето – хранителната промишленост. Следват търговците на едро, след това магазинната верига и потребителите. В земеделието има нещо характерно – дълги индустриални цикли, сезонност и крехкост на продуктите и неустойчивост, обвързвана с климатичните условия и промени, както и с биологичните процеси. От друга страна, около Зеления пакт производителите се стремят да създадат производството си по-екологично стабилно. Но чакат да получат заплащане – било посредством обществени средства, било посредством пазара. А на пазара потребителите се сблъскват с увеличаващите се разноски за живот, купуват артикули на по-ниски цени, които не са безусловно свързани с екологично произвеждане. Още един значим детайл са цените на енергийните източници. И, несъмнено, повишаващата се инфлация. Хранителната верига се характеризира с разнообразни степени на централизация и това е основният проблем. Например дребен брой компании от хранителната промишленост преобладават на пазара. Срещу тях седят 9 милиона фермери, които са доста фрагментирани. Изобщо земеделският бранш е доста фрагментиран и хетерогенен. Което значи, че той е доста уязвим във веригата на доставки на храни, с доста по-ограничени качества за влияние в договарянията спрямо доста по-концентрираните играчи. В тази връзка Европейска комисия направи на 15 март оферти за спомагателни усъвършенствания. Предложихме незабавни ограничения. Първо, да се сътвори обсерватория на индустриалните разноски, на процентите на облага и на комерсиалните практики в питателните вериги, тъй че да се сложи обща диагноза и да има повече бистрота. Сред по-дългосрочните ограничения е оценката на директивата за нелоялните търговски практики, която тече сега. Специално за България тук би трябвало да отбележа, че в нейния стратегически проект по Общата селскостопанска политика (ОСП) е отделено доста малко място на организацията на производителите, или така наречен коопериране. Във всички случаи то би трябвало да се ускори.
• Третата група аргументи е обвързвана с увеличението на условията към фермерите и на административната тежест, обвързвана освен с екологията, само че и с контрола, със сложността на документите. В тази връзка през последните месеци организирахме съвещания със страните членки и огромните аграрни организации. Предложихме законодателни промени. Отделно тече онлайн допитване до фермерите, което продължава до 8 април и е налично на езиците на всички страни членки. Бих насърчил българските фермери да вземат участие доста интензивно в него.
• И четвъртата група аргументи за митингите е либерализацията на интернационалната търговия, за която стана дума в Украйна. Този въпрос е от изключително значение за България.
Предприехме ограничения по последните три групи. Надявам се когато тези ограничения станат факт, когато и националните проблеми се решат, митингите да стихнат. Впечатлението да вземем за пример от България е, че локалните проблеми са решени.
Но да не забравяме, че предстоят европейски избори. И в предизборна конюнктура всеки се надява да получи повече. Но считам, че това, което вършим, е доста.
- Като стана дума за избори, не смятате ли, че се отстъпва малко повече от фермерите? Не играят ли те някаква политическа игра, която не е в забавна Европейски Съюз? Дори „ Политико “ писа неотдавна, че митингите са от изгода за Владимир Путин и са плодородно място за съветската агитация...
- Не бих свързал толкоз непосредствено настояванията на фермерите от цяла Европа с полза за Русия. Преди 10 години фермерите бяха доста по-проевропейски настроени и по този начин гласоподаваха на изборите. Сега това се трансформира по разнообразни аргументи. През последните месеци и години имаше изключителни компликации, свързани с икономическа и екологична неустойчивост. През 2023 година да вземем за пример на доста места имаше суша, както и наводнения. Те влияеха доста върху производството и приходите на фермерите. Освен това разпоредбите за използване на ОСП, регламентът, по който работим сега, е признат преди войната в Украйна. Все отново тя има по-широки геополитически последствия, които не престават да въздействат на пазарите и приходите на земеделските производители. Същевременно опитът, който към този момент имаме, демонстрира, че ОСП е усложнена – било на европейско, било на национално ниво, и че би трябвало да се понижи административната тежест.
Ето ви няколко образеца от предлагането ни от 15 март. То визира така наречен предварителни условия в областта на екологията. Те би трябвало да бъдат изпълнени от фермерите, с цел да могат те да получат своите директни заплащания. Наричат се положителни аграрни и екологични условия (ДЗЕУ).
Едно от тези условия е земеделските култури да се сменят или ротират в границите на всяка година на един и същи имот. Наричаме го сеитбооборот и смисълът му в екологически проект е да се поддържа по-добро положение на почвите. Облекчението, което даваме и за което доста упорстваха фермерите, е, че вместо ротация те могат да пристъпят към диверсификация на културите. Което значи, че в границите на стопанството, на разнообразни имоти, би трябвало да има разнообразни култури. Мисля, че това бе признато доста добре.
Друго условие е най-малък дял от земята на обещано стопанство – като предписание 4 на 100, би трябвало да бъде оставено за непроизводствени площи. Като цяло става дума за земя под угар. Но може да има и други обекти или места като шубраци, горички, водни площи и така нататък Прави се, с цел да се усъвършенства биологичното многообразие на стопанството. Това задължени въобще отпада и фермерите могат да извършват условията по доброволна скица против възнаграждение.
С други думи, заместваме задължението, или тоягата, с морков.
- Но при предходния митинг фермерите се заканиха, че няма да спрат митингите, до момента в който за украинския импорт не бъдат наложени същите условия като в Европейски Съюз. Смятате ли, че подхванатите до момента ограничения ще съумеят да ги убедят да спрат митингите?
- Санитарните и фитосанитарните условия са на място. Всички артикули, влизащи в Европейски Съюз – без значение от кое място са, би трябвало да дават отговор на тези условия. Страните членки ползват този надзор и постоянно могат да създадат инспекции и да спрат артикули, в случай че не дават отговор на критериите.
За България е изключително значима декларацията на Европейска комисия, че когато има импорт на зърно, по-голям от нужното, да се вземат съответните ограничения. Важно за България е също, че има проект за наблюдаване на търговията взаимно наблюдаване с украинците против ударното повишаване на вноса в страните членки. Функционира и взаимната координационна комисия сред Европейски Съюз, Украйна, Молдова и петте най-засегнати страни, измежду които и България. Там се разисква и взема решение оперативно всеки зародил проблем.
- Същевременно има неодобрение, че разноските за произвеждане в Украйна да вземем за пример на мед са много по-малки от тези в Европейски Съюз...
- Именно по тази причина медът беше включен в листата с продуктите, против чийто импорт могат да бъдат взети защитни ограничения. В такива случаи освен могат да бъдат върнати митата, само че и да се вкарат импортни лицензи, с които този импорт да бъде неразрешен. Ако някоя страна членка на Европейски Съюз сложи въпроса за някой различен артикул, който не е в листата, той ще бъде прегледан от Комисията и може още веднъж да се стигне до защитни ограничения. Ако всичко това бъде обяснено на фермерите, не би трябвало да продължава това напрежение.
Ще ви кажа още нещо. В нашата Генерална дирекция малко ни боли, когато в медиите фермерите, които обезпечават нашата храна и чийто труд е доста тежък, биват представяни надали не като сътрудници на Москва или се написа, че законните им митинги им са ориентирани към решение на геополитически проблеми. Няма такова нещо. Нашата ОСП е на повече от 60 години. През това време не е имало войни, само че постоянно е имало рецесии и огромни митинги, без това да бъде обвързвано с някакъв външен състезател.
Питахте ме също дали не отстъпваме прекомерно доста от Зеления пакт. Не, с измененията, които изброих, не се прави това, тъй като 32 на 100, или една трета от бюджета на стратегическите проекти, отива за доброволни екологични ограничения. Отделно имаме системата с ДЗЕУ, която загатнах.
- Дали обезпечените от Европейска комисия заплащания се употребяват целенасочена за работа или за нещо друго?
- Основната причина да има директни заплащания е фактът, че фермерите, откакто ги получат, имат 60 на 100 от приходите на другите специалности. Разбира се, както във всяка специалност, и тук има огромни и дребни. Еврокомисарят Януш Войчеховски и Европейска комисия от години се пробват да се преборят с казуса, че има фермери, получаващи доста огромни заплащания. Механизмите за това са два. Единият е таван на заплащанията. Вторият е преразпределителен механизъм, където това, което се взема от по-големите, се дава на дребните. От 29 милиарда евро годишно, които отиват за директни заплащания, 16 % са преразпределителни.
- Да разбирам ли, че сте оптимист, че митингите на фермерите ще се прекратят поради вашите оферти?
- Надеждите ми са, че когато нашите оферти станат факт идната седмица, фермерите ще се приберат и митингът ще стихне. Както стана към този момент в доста страни членки.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
- Г-н Милушев, какво съгласно вас в предложенията на Европейската комисия не устройва фермерите?
- След последната си среща на 1 февруари Европейският съвет разпореди на Комисията и на Съвета (страните членки - б.р.) да изработят ограничения, които ние сме изготвили. Предполагам, че фермерите чакат това, което Комисията е поставила на масата, да бъде признато. Става дума за така наречен опростяване на политиката. Очаквам предложенията да бъдат признати без огромни промени. Може би ще има едно или две механически разяснения. Нагласата е предложенията да бъдат признати по неотложност и регламентът да бъде гласуван от Европейския парламент най-късно през април.
- Ще повлияе ли на митингите, съгласно вас, постигнатото през вчерашния ден съглашение за продължение с още една година на безмитния импорт от Украйна?
- Смятам, че фермерите ще го одобряват. В съпоставяне с предлагането на Европейска комисия, където се чакаха автоматизирани защитни ограничения единствено за три продукта - яйца, пилешко месо и захар - сега то се уголемява с овес, булгур, царевица и мед. Фермерите желаеха разширение на листата.
Зърното, житото не е включено. Но има специфична декларация на Европейска комисия, в която тя се ангажира да следи доста деликатно обстановката на пазара и при нужда да предприеме всевъзможни ограничения.
Освен тази опция за автоматизирани ограничения с съответни артикули има опция и за мощен предпазен механизъм с два нови детайла. Първият е, че тези ограничения могата да се подхващат освен при опасност против целия европейски пазар, а против пазара на една или група страни членки. Това е доста значимо, с цел да се реагира на случаи, каквито имаме с петте най-засегнати от вноса на украинско зърно страни членки - България, Румъния, Унгария, Словакия и Полша. Вторият детайл е, че страните от Европейски Съюз са въвлечени в по-голяма степен от преди в процеса на взимане на решения, тъй като ще вземат участие в комисията по защитните ограничения.
- Не смятате ли, че фермерите могат да предявят нови претенции, да намерят други мотиви да стачкуват?
- Бих разделил аргументите за митингите на 4 групи, които са свързани между тях и в същото време са обособени.
• Първата са чисто национални аргументи. Тук не можем да избегнем нищо. Ще дам няколко образеца. В Германия имаше проекти за понижаване на дотациите за селското стопанство и на данъчните облекчения за селскостопанска техника. В Италия имаше хрумвания да се уеличи данъкът за благосъстоятелност върху земята. В Гърция фермерите желаеха по-бързо заплащане за наводненията. В Нидерландия главната причина е националният проект за нитратите. Във Франция и в белгийския район Валония има несъразмерна административна тежест. В България имаше митинги поради разпределението на помощта, обвързвана с войната в Украйна, както и за някои наболели законодателни ограничения, които ще бъдат подхванати. По отношение на тази група аргументи Европейска комисия съчувства. Когато може да направи нещо, да вземем за пример да се съгласи да се отпусне държавна помощ, тя го прави. Но ограниченията са национални.
• Втората група аргументи са относително общ проблем за всички страни. Но той е най-сериозният и най-вече зарежда митингите. Това са намалелите приходи на фермерите заради тяхната роля и място във веригата за произвеждане и доставка на храните. Става дума, преди всичко, за доставчиците на торове, препарати, техника и материали. На второ място в тази верига са фермерите, на трето – хранителната промишленост. Следват търговците на едро, след това магазинната верига и потребителите. В земеделието има нещо характерно – дълги индустриални цикли, сезонност и крехкост на продуктите и неустойчивост, обвързвана с климатичните условия и промени, както и с биологичните процеси. От друга страна, около Зеления пакт производителите се стремят да създадат производството си по-екологично стабилно. Но чакат да получат заплащане – било посредством обществени средства, било посредством пазара. А на пазара потребителите се сблъскват с увеличаващите се разноски за живот, купуват артикули на по-ниски цени, които не са безусловно свързани с екологично произвеждане. Още един значим детайл са цените на енергийните източници. И, несъмнено, повишаващата се инфлация. Хранителната верига се характеризира с разнообразни степени на централизация и това е основният проблем. Например дребен брой компании от хранителната промишленост преобладават на пазара. Срещу тях седят 9 милиона фермери, които са доста фрагментирани. Изобщо земеделският бранш е доста фрагментиран и хетерогенен. Което значи, че той е доста уязвим във веригата на доставки на храни, с доста по-ограничени качества за влияние в договарянията спрямо доста по-концентрираните играчи. В тази връзка Европейска комисия направи на 15 март оферти за спомагателни усъвършенствания. Предложихме незабавни ограничения. Първо, да се сътвори обсерватория на индустриалните разноски, на процентите на облага и на комерсиалните практики в питателните вериги, тъй че да се сложи обща диагноза и да има повече бистрота. Сред по-дългосрочните ограничения е оценката на директивата за нелоялните търговски практики, която тече сега. Специално за България тук би трябвало да отбележа, че в нейния стратегически проект по Общата селскостопанска политика (ОСП) е отделено доста малко място на организацията на производителите, или така наречен коопериране. Във всички случаи то би трябвало да се ускори.
• Третата група аргументи е обвързвана с увеличението на условията към фермерите и на административната тежест, обвързвана освен с екологията, само че и с контрола, със сложността на документите. В тази връзка през последните месеци организирахме съвещания със страните членки и огромните аграрни организации. Предложихме законодателни промени. Отделно тече онлайн допитване до фермерите, което продължава до 8 април и е налично на езиците на всички страни членки. Бих насърчил българските фермери да вземат участие доста интензивно в него.
• И четвъртата група аргументи за митингите е либерализацията на интернационалната търговия, за която стана дума в Украйна. Този въпрос е от изключително значение за България.
Предприехме ограничения по последните три групи. Надявам се когато тези ограничения станат факт, когато и националните проблеми се решат, митингите да стихнат. Впечатлението да вземем за пример от България е, че локалните проблеми са решени.
Но да не забравяме, че предстоят европейски избори. И в предизборна конюнктура всеки се надява да получи повече. Но считам, че това, което вършим, е доста.
- Като стана дума за избори, не смятате ли, че се отстъпва малко повече от фермерите? Не играят ли те някаква политическа игра, която не е в забавна Европейски Съюз? Дори „ Политико “ писа неотдавна, че митингите са от изгода за Владимир Путин и са плодородно място за съветската агитация...
- Не бих свързал толкоз непосредствено настояванията на фермерите от цяла Европа с полза за Русия. Преди 10 години фермерите бяха доста по-проевропейски настроени и по този начин гласоподаваха на изборите. Сега това се трансформира по разнообразни аргументи. През последните месеци и години имаше изключителни компликации, свързани с икономическа и екологична неустойчивост. През 2023 година да вземем за пример на доста места имаше суша, както и наводнения. Те влияеха доста върху производството и приходите на фермерите. Освен това разпоредбите за използване на ОСП, регламентът, по който работим сега, е признат преди войната в Украйна. Все отново тя има по-широки геополитически последствия, които не престават да въздействат на пазарите и приходите на земеделските производители. Същевременно опитът, който към този момент имаме, демонстрира, че ОСП е усложнена – било на европейско, било на национално ниво, и че би трябвало да се понижи административната тежест.
Ето ви няколко образеца от предлагането ни от 15 март. То визира така наречен предварителни условия в областта на екологията. Те би трябвало да бъдат изпълнени от фермерите, с цел да могат те да получат своите директни заплащания. Наричат се положителни аграрни и екологични условия (ДЗЕУ).
Едно от тези условия е земеделските култури да се сменят или ротират в границите на всяка година на един и същи имот. Наричаме го сеитбооборот и смисълът му в екологически проект е да се поддържа по-добро положение на почвите. Облекчението, което даваме и за което доста упорстваха фермерите, е, че вместо ротация те могат да пристъпят към диверсификация на културите. Което значи, че в границите на стопанството, на разнообразни имоти, би трябвало да има разнообразни култури. Мисля, че това бе признато доста добре.
Друго условие е най-малък дял от земята на обещано стопанство – като предписание 4 на 100, би трябвало да бъде оставено за непроизводствени площи. Като цяло става дума за земя под угар. Но може да има и други обекти или места като шубраци, горички, водни площи и така нататък Прави се, с цел да се усъвършенства биологичното многообразие на стопанството. Това задължени въобще отпада и фермерите могат да извършват условията по доброволна скица против възнаграждение.
С други думи, заместваме задължението, или тоягата, с морков.
- Но при предходния митинг фермерите се заканиха, че няма да спрат митингите, до момента в който за украинския импорт не бъдат наложени същите условия като в Европейски Съюз. Смятате ли, че подхванатите до момента ограничения ще съумеят да ги убедят да спрат митингите?
- Санитарните и фитосанитарните условия са на място. Всички артикули, влизащи в Европейски Съюз – без значение от кое място са, би трябвало да дават отговор на тези условия. Страните членки ползват този надзор и постоянно могат да създадат инспекции и да спрат артикули, в случай че не дават отговор на критериите.
За България е изключително значима декларацията на Европейска комисия, че когато има импорт на зърно, по-голям от нужното, да се вземат съответните ограничения. Важно за България е също, че има проект за наблюдаване на търговията взаимно наблюдаване с украинците против ударното повишаване на вноса в страните членки. Функционира и взаимната координационна комисия сред Европейски Съюз, Украйна, Молдова и петте най-засегнати страни, измежду които и България. Там се разисква и взема решение оперативно всеки зародил проблем.
- Същевременно има неодобрение, че разноските за произвеждане в Украйна да вземем за пример на мед са много по-малки от тези в Европейски Съюз...
- Именно по тази причина медът беше включен в листата с продуктите, против чийто импорт могат да бъдат взети защитни ограничения. В такива случаи освен могат да бъдат върнати митата, само че и да се вкарат импортни лицензи, с които този импорт да бъде неразрешен. Ако някоя страна членка на Европейски Съюз сложи въпроса за някой различен артикул, който не е в листата, той ще бъде прегледан от Комисията и може още веднъж да се стигне до защитни ограничения. Ако всичко това бъде обяснено на фермерите, не би трябвало да продължава това напрежение.
Ще ви кажа още нещо. В нашата Генерална дирекция малко ни боли, когато в медиите фермерите, които обезпечават нашата храна и чийто труд е доста тежък, биват представяни надали не като сътрудници на Москва или се написа, че законните им митинги им са ориентирани към решение на геополитически проблеми. Няма такова нещо. Нашата ОСП е на повече от 60 години. През това време не е имало войни, само че постоянно е имало рецесии и огромни митинги, без това да бъде обвързвано с някакъв външен състезател.
Питахте ме също дали не отстъпваме прекомерно доста от Зеления пакт. Не, с измененията, които изброих, не се прави това, тъй като 32 на 100, или една трета от бюджета на стратегическите проекти, отива за доброволни екологични ограничения. Отделно имаме системата с ДЗЕУ, която загатнах.
- Дали обезпечените от Европейска комисия заплащания се употребяват целенасочена за работа или за нещо друго?
- Основната причина да има директни заплащания е фактът, че фермерите, откакто ги получат, имат 60 на 100 от приходите на другите специалности. Разбира се, както във всяка специалност, и тук има огромни и дребни. Еврокомисарят Януш Войчеховски и Европейска комисия от години се пробват да се преборят с казуса, че има фермери, получаващи доста огромни заплащания. Механизмите за това са два. Единият е таван на заплащанията. Вторият е преразпределителен механизъм, където това, което се взема от по-големите, се дава на дребните. От 29 милиарда евро годишно, които отиват за директни заплащания, 16 % са преразпределителни.
- Да разбирам ли, че сте оптимист, че митингите на фермерите ще се прекратят поради вашите оферти?
- Надеждите ми са, че когато нашите оферти станат факт идната седмица, фермерите ще се приберат и митингът ще стихне. Както стана към този момент в доста страни членки.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ