Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 г.

Ферит Орхан Памук е роден на 7 юни 1952 година Носител е на Нобеловата премия за литература за 2006 година Памук е първият създател в мюсюлманския свят, който осъди акцията против Салман Рушди. Орхан Памук е лауреат на „ Наградата за мир “ за 2005 година, присъждана от организацията на немските книготърговци, на премията на в. „ Индипендънт " за най-хубав задграничен разказ за „ Бялата цитадела ", на френската премия „ Най-добър задграничен разказ " за „ Името ми е Червен " и още доста други. През 2005 година сп. „ Тайм " включва Орхан Памук в листата на 100-те най-влиятелни персони в света. 

…Аз пиша, тъй като мога да се възползвам от живота единствено като го трансформирам. 
Аз пиша, тъй като желая другите, целият свят, да разбере по какъв начин сме живели и по какъв начин продължаваме да живеем в Истанбул, в Турция. 
Аз пиша, тъй като обичам миризмата на хартията и мастилото. 
Аз пиша, тъй като имам вяра в литературата, в изкуството на романа, повече от колкото имам вяра в нещо друго. 
Аз пиша, тъй като имам детинска религия в безсмъртието на библиотеките и в метода, по който книгите стоят на рафта. 
Аз пиша, тъй като в никакъв случай не съм успявал да бъда благополучен. Аз пиша, с цел да съм благополучен.

Въпросът е да вярваш, както имат вяра бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и в случай че се смееш на това, на което се смеят те, в случай че те гневи това, което гневи и тях, едвам тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е равностоен на осъзнаването, че това не е проблем на разсъдъка и на вярата, а е проблем на метода на живот.Снегът валеше необикновено постепенно, на Ка му се привидя, че снежинките са окачени във въздуха. Това чувство за забавеност пораждаше усещането, че времето е спряло...  " Какво върша аз в този свят? - намерения си Ка. - Колко нещастни наподобяват отдалече снежинките, какъв брой трагичен е моят живот. Човек живее, линее, изчезва. От една страна му се коства, че чезне, от друга, че съществува: обича себе си, следва, както снежинката, с любов и горест пътя, който е поел в живота си. " Уханието на татко му, който преди малко се е избръснал - усети го. Надушвайки това благоухание, той си спомни и ледените, обути в чехли крайници на майка си, приготвяща закуска в кухнята, четката за разресване, розовия сироп срещу кашлица, от който отпива, щом кашлицата го разбуди посреднощ, лъжицата в устата, дребните нещица, които вършат живота, всичките заедно, снежинката...Животът е къс и би трябвало да почитаме всеки момент от него.Не взимайте всичко чак толкоз на съществено. Не е ли животът хубав? Обърнете внимание на детайлностите, най-важното нещо в живота е щастието, опцията да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме.