Фердинанд сънувал как влиза на бяла кобила в Цариград, Тодор

Фердинанд сънувал по какъв начин влиза на бяла кобила в Цариград, Тодор Живков беше тръгнал да копае на ръка канал да свърже Перловската река с Черно море, Росен Плевнелиев подари на папата яйце от тиранозавър с размерите на фолксваген междинен клас, Слави Трифонов приготвя българо-македонска галактическа експедиция. Примитивната надутост е толкоз неизкоренима линия на родната политика, че гони по растеж провинциалните диалекти, дипломите от ЮЗУ и плюскането на кюфтета в парламентарната менза.

Жалко, Румен Радев най-малко ми изглеждаше по-нормален, характерен представител на скромния и крепък селячески ген, който е непокорен на пустославие. И той обаче стартира да залита крепко по импозантната маниакалност. И си разреши оня ден да предложения съименниците Путин и Зеленски да се схванат за прекъсване на огъня в Украйна на наша земя. Къде бе, другарю военачалник, то в президентството няма къде на Владимирович да му събереш масичката, ще би трябвало да ги изкараш на теферич да им замръзнат напълно договарянията.

Война е и никак не е време за ексцентрични шегички и чесане на его. Иначе да си бяхме избрали Митьо Пищова за президент. Да се канят Путин и Зеленски у нас е все едно Джулиана Гани да извика Пласидо Доминго и Хосе Карерас да пеят на моминското й празненство, лесбо-философската икона Джудит Бътлър да води „ Ергенът “, или Кристиано Роналдо да рита в „ Царско село “.

Щях да оставя изцепката на Радев да си я отразява Мичето Игнатова в „ Господарите “, в случай че не ми се струваше емблематична за плашещата психическа трансформация на този човек в последните години. От (почти) приветлив експерт и технократ, обединителят на нацията с всеки минал ден разцъфтява в приключен нарцисист с колосално его и дълбоки комплекси, в композиция с неутолима жадност за преодоляване на всички властови лостове в страната.

Вълк в овча кожа, или по-скоро оперетен грандоман в пилотска униформа, Румен Радев дава от ден на ден белези на автократична неуравновесеност, от която крачката до цялостната путинизация на съзнанието за жалост е напълно дребна. У държанието на президента се виждат чертите на надълбоко раздвоена биполярна персона, негодна и не желаеща да сплоти българите. Физическият тип на мъченик, афектиран и подценен, непрекъснато водещ някаква битка, приказва за сериозна личностна драма.

Това е облик на измъчен егоцентрик, който се е клел под знамената хем на Народна република България и Варшавския контракт, хем на НАТО. На човек, който сякаш е самостоятелен, само че в действителност съставлява непосредствено по не три съответни партии. На политик, борещ се със статуквото и мутрите посредством есмеси с обичаните си олигарси.

Нищо позитивно не може да се чака от Румен Радев, в случай че проидължава да задълбава в рисковата двоичност на своята неразбираема психическа принадлежност. Днес кани Путин и Зеленски, на следващия ден ще желае Мадона да им пее на ушенце с Деси на годишнината от сватбата. С такова почтено за анекдот държание ни чакат единствено скандални противодействия, загуба на персонален и на страната ни престиж, колкото и малко да е останал.